Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ В КУЛТУРНОТО ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ

Че културата не представлява ценност за посттоталитарните (за тоталитарните също!) правителства, разбрахме публично и когато Франс прес и в. Le Mond разтръбиха по света проблема за културното преразпределяне. Те, а не ние, (!) отбелязаха факта, че Червената армия е сложила ръка и върху българска собственост. И пак те, а не ние (!), допълниха, че българското и румънското правителство не бързат да предявят претенции към освободителите и по този начин се изолират от световния процес.


Обяснението е много просто. До днес, цели 54 години след влизането на Червената армия в България, никой не си е направил труда да систематизира и опише заграбеното, за да е готов за конюнктура като днешната. Дори когато представителният форум на министрите на културата на ЕС отвори вратичка за посттоталитарните страни през 1993 г. и тържествено заяви, че ще върне всичко откраднато при представяне на надеждни доказателства, нашето лекомислие не ни позволи да чуем казаното. Сега, пришпорени от съобщението на една чуждестранна информационна агенция, в Министерството на културата обещават (!) да направят необходимото. Напразно!


В българския печат от последните години не липсват публикации по темата. Ако има кой да чете и да осмисля прочетеното, ако сред културното чиновничество съществува инициативност, вече би трябвало добре да се знае едно-друго. Като например това, че при присъединяването на Молдова към бившия Съветски съюз от подворните манастири на Зографския атонски манастир са иззети множество безценни ръкописи и реликви на българския дух и държавност. И до днес те тихо лежат в библиотеките Ленин в Москва и Салтиков-Шчедрин в Санкт Петербург, несмущавани от българския интерес. Доколкото собствеността е на Зографския манастир, юрисдикцията е на Карея и Гърция, това прави проблема малко по-особен. Но пък не изключва българската инициативност!


По друг начин стои въпросът за шетнята на руските офицери изкуствоведи след 9 септември 1944 година. Противно на лансираната от един български всекидневник тема за активния интерес на Червената армия към белогвардейските архиви в България, директният грабеж е бил съсредоточен в собственостите на германските и италианските фирми, търговски дружества, банки и т.н. у нас. Известно е, че германските дружества са били между 150 и 160, без в това число да включваме смесените българо-германски и с друг общ капитал фирми. Точно тяхната собственост, включително и на най-обикновените служители, е била изнесена с влакови композиции по посока на Москва. Това включва и произведения на изкуството, антикварна мебел, домашно обзавеждане и пр. Но най-вече документи и архиви, които са представлявали най-голямата ценност за настанилата се в страната съветска армия.


Към списъка от документи на германските и италиански дружества и на белогвардейските емигранти следва да прибавим и документацията на българската държава - главно на силовите министерства и разузнаването. Известно е, че в един период от войната Сталин е наредил да се граби поголовно всичко отвсякъде. Сетне, вероятно под натиска на съюзниците, мародерството започва да се преследва и да се наказва най-строго - дори със смърт. Но, изглежда, случаят с България е по-особен. Специалните съветски служби за оценка на художествените и архивни материали безпрепятствено са посещавали всички ведомства и частни предприятия, частни домове, търсейки произведения на изкуството. Имали са особени предпочитания към акварелите на Константин Щъркелов, вероятно добре осведомени за приятелството му с цар Борис III, поради което е и възприеман като царски художник. Да не говорим за предметите на ювелирното изкуство, бижутата, художествените предмети от бита. Всичко това е било експроприирано, без да остане никакъв документ. Но и спомен не е останал! Страхът трябва да е бил доста голям! От държавните музеи и галерии не е взимано - твърди се - нищо.


Така ние, днешните българи, се изправяме пред един доста парадоксален проблем. Хем знаем, че Червената армия е изнасяла от България документи и произведения на изкуството, хем в същото време не сме в състояние да докажем нищо. Причината е известна - несериозното отношение към културата и изкуството, която при тоталитаризма се дефинираше чрез марксизма като надстройка, а днес е в далечна зависимост от политиката, икономиката, банковото дело, търговията и пр. Като прибавим и очевидната липса на цивилизовано отношение към културата, на липсата на историческа и родова памет, на бързо и системно подменяна ценностна скала, става ясно едно: световното преразпределяне на музеите и галериите няма да ни засегне.


И дано да е така, защото и към нас съществуват претенции. При това съвсем не безоснователни!

Facebook logo
Бъдете с нас и във