Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКОТО ДОГОВАРЯНЕ Е КАТО МАКЕДОНСКИ УЛТИМАТУМ


Само спокойно - рекетират ви по съвсем законен начин.
Ако не ви харесва, оплачете се... на арменския поп.


Договор с топлофикацията трябва да имате до края
на 1999 г., ако искате да имате парно, съобщиха миналата седмицата
всекидневниците. Поредната новост, родена от шефовете на комуналния
монополист, всъщност е вариант на вече безуспешни опити от предишни
години.


Хубаво нещо е договорът, но при задължителното условие,
че страните има за какво да се договарят. Като например за цени,
качество на услугата, разсрочки и прочие - все неща, в които се
уточняват между двете страни по всеки договор.


Ясно е, че в случая с топлофикацията такива работи
няма. Тя може да ви замразява или изпича по свое желание, да ви
скубе, да ви взема телевизорите или каквото там ви се намира вкъщи,
ако нямате пари, да ви принуди да се подпишете под нейния типов
договор, според който да поемате всички задължения и да нямате
никакви права. А след това - ако не платите в срок, да ви даде
на съда, където собствените й юристи, получаващи заплата от вашите
пари, ще ви издействат съдия-изпълнител, който ще ви опише и чергите
в антрето, като прибави и съдебните разноски.


Даже възможността да се откажете от услугите на парнаджиите
изглежда съмнителна: ако не щат комшиите, и радиаторите си не
можете да пломбирате.


По подобен начин изглеждат взаимоотношенията и с
телефонната компания, и с електрификацията, и с пощите.


Пощите, които през лятото гордо си признаха, че тяхно
собствено писмо е пътувало от Студентски град до Министерството
на финансите 3 месеца, тия дни подписват договори за абонамент
и разпространение с издателите на вестници и списания. Договорът
е тяхно творение и преговорите се изчерпват с всеобемащата фраза:
По това не могат да се правят промени!. Ама че за
един вестник от 400 лв. ви вземат 200, че го оценяват като препоръчано
писмо, че няма как да проверите кога и как го доставят до абоната
(освен от гневните му обаждания в редакцията) - за пощенските
шефове е бял кахър. Той парите си прибира предварително.


Само не е ясно защо тези документчета носят названието
Договор, а не например Заповед или Указ.


Защото за преговори всъщност и дума не може да става.
Цялата процедура е замислена и се изпълнява в стил македонски
ултиматум. Помните ли го? - Или ке ми дадеш, или ке
го направим!.

Facebook logo
Бъдете с нас и във