Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИТЕ ПЛОЧКИ В БАЛКАНСКОТО ДОМИНО

През първите месеци на 2001 г. правителството чувствително активизира балканската си политика. Новият президент Георги Първанов също показа, че ще отделя голямо внимание на Балканите във външнополитическата си дейност. Вече по-ясно се очертаха новите акценти в тази политика, макар да не се променят нейните приоритети - развитие на добросъседски отношения с всички балкански страни и отказ от действия, които могат да доведат до обособяване или противопоставяне на отделни или групи държави. Целта е Балканите да се превърнат в район на стабилност, който максимално бързо ще се интегрира в европейските и евроатлантическите структури. Еволюцията в балканската ни политика се прояви по някои практически подходи за постигането на тази цел. Явен е стремежът на българските институции да използват в по-голяма степен съществуващите, както и да се създадат нови възможности за развитие на двустранните и на многостранните отношения на Балканите. Той се улеснява от признатата роля на България като фактор на стабилност на Балканите, но е мотивиран от настъпилите политически и други промени във и извън региона. Факт е започналото нормализиране на положението в Западните Балкани и особено в Македония, където етническият конфликт бе основният източник на напрежение. Регионът се намира в началото на период на политическа и етническа стабилизация, която стимулира по-интензивни двустранни и многостранни отношения. При благоприятни условия това може скоро да доведе до значими резултати във всички сфери на сътрудничеството, да промени негативния международен имидж и да ускори интегрирането на региона в ЕС и НАТО. Но от друга страна, сигурността на Балканите е изправена пред предизвикателства, главно опасността от международния тероризъм, които изискват съвместно противодействие. Това се отчита от външната ни политика, чиято нараснала активност допринесе за разширяване на политическия диалог и сътрудничеството между България и другите балкански държави. В сравнение с кабинета Костов сегашното правителство проявява по редица проблеми по-реалистичен и прагматичен подход. Това създаде допълнителни възможности за развитие на взаимодействието с всички съседни страни, особено Македония, Румъния, Гърция и Турция. Преди всичко в този подход се отдава по-голямо значение на икономическото сътрудничество. Активен поддръжник на икономизацията на външната ни политика е президентът Георги Първанов, който смята, че това ще окаже комплексно положително въздействие върху отношенията ни с другите балкански държави. На този фактор особено се разчита за издигане на ново равнище сътрудничеството на България с Македония. Очакванията са, че увеличаването на търговския обмен и реализирането на дълго отлаганите общи инфраструктурни проекти, каквито са транспортният коридор N8, железопътната линия София-Скопие и др., ще направят по-стабилни и предвидими междудържавните отношения. Особено ако това бъде съчетано и в бъдеще с проявеното засега взаимно желание на управляващите в двете страни да оставят в миналото непродуктивните спорове и противоречия по чувствителните исторически въпроси. Икономическата насока доминира в политиката ни и към другите балкански страни, включително на многостранна основа, където акцентът е поставен върху развитието на регионалната инфраструктура. След като бъде започнат, а още повече завършен, всеки един от сега договаряните големи инфраструктурни и енергийни проекти ще донесе не само обща финансова и икономическа полза, но ще бъде важна инвестиция за стабилността и сигурността на Балканите. Стратегическото положение на България обуславя нейната ключова роля в развитието на този процес. Но внимание заслужава също започналата преоценка на политиката ни за необходимостта от институционална структура за решаването на проблеми от общорегионално значение. Нейна проява бе предложението на президента Георги Първанов на последната среща на страните от Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа за създаването на мрежа от регионални координационни центрове за сътрудничество в енергетиката, транспорта, телекомуникациите, околната среда и др. България изяви желание да стане такъв регионален център в енергийната сфера. В балканската ни политика се очерта също осезателна промяна по обвързаността на регионалното сътрудничество с интегрирането на България и другите балкански страни в ЕС и НАТО. Обща позиция на бившето и сегашното ни правителство е безусловният приоритет на европейското и евроатлантическото интегриране на страната. Но тя вече започна да се съчетава с по-прагматично отношение към регионалното взаимодействие. Доскоро държавниците ни се противопоставяха на институционализирането на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа. Основният им аргумент бе, че то ще затрудни и дори забави членството ни в ЕС и НАТО. С довода, че сме по-напреднали в подготовката и следователно можем да бъдем приети по-бързо в европейските и евроатлантическите структури, сегашното правителство първоначално отхвърли румънското предложение за съвместни действия на двете страни за членство в ЕС и НАТО. След разочароващото за България решение на ЕС в Лаакен в края на 2001 г. , когато останахме извън следващото разширяване на Евросъюза, този подход претърпя съществена еволюция. Това се очерта по-специално по въпроса за получаването на покана за членство в НАТО, което е главната външнополитическа цел на България за тази година. Въпреки че настъпи под влияние главно на Запада, признаването на необходимостта и предприетите действия за взаимодействие с Румъния от началото на 2002 г. станаха фактор за увеличаване на шансовете ни за НАТО. Това създаде също допълнителни възможности за цялата ни регионална политика. Особено значение има подкрепата на Гърция и Турция за българската и румънската кандидатура за НАТО, която през февруари прерасна във фактическо институционализиране на сътрудничеството в рамките на т.нар. формула две плюс две. Засега този процес е силно повлиян от еднопосочни прагматични интереси, центрирани около евроатлантическата интеграция. Но ако даде резултат, той със сигурност ще придобие по-широки и дългосрочни измерения. България разчита на положителния ефект от координиране на балканската с евроатлантическата интеграционна политика и за отношенията си с другите страни, особено Македония, която може да използва българския опит по пътя към ЕС и НАТО. Този фактор мотивира и отношението на България към общорегионалното взаимодействие, но при условие, че в него бъдат активно ангажирани ЕС и НАТО като част от процеса на интегрирането на региона в евроатлантическите структури. Това мотивира отправеното от президента Георги Първанов пожелание балканските страни да разработят и представят в Брюксел възможни решения, предложения и идеи за дългосрочна международна стратегия за развитие на Югоизточна Европа. Нейната основна цел трябва да бъде стимулирането на интеграцията и трайното преодоляване на етническите конфликти чрез европеизирането на регионалните отношения.Но въпреки проявените напоследък по-голяма активност, реализъм и прагматизъм балканската ни политика продължава да е изправена пред редица предизвикателства. Те произтичат главно от все още неустойчивата обстановка в Западните Балкани. Регионалният потенциал за предотвратяване и справяне с кризи, подобни на тази в Македония, е недостатъчен. Стабилността на Балканите зависи от международната ангажираност, особено на ЕС и НАТО. Политиката ни е силно ограничена и от слабите икономически възможности на България, а и на повечето страни в региона, което затруднява реализирането на общите инфраструктурни проекти. Реалностите са такива, че дори за завършването на строителството на по-малко от 60 км от жп линията София-Скопие, България и Македония са принудени да разчитат на външна помощ. Нейното получаване обаче, както и изобщо международната финансово-икономическа подкрепа за региона са изправени пред редица бюрократични и други пречки в рамките на Пакта за стабилност и ЕС.Негативен фактор в тази област е и несъответствието между специфичните интереси на отделните страни. Това понякога ги превръща в конкуренти и затруднява реализирането на инициативи, които са от полза за целия регион. Потвърждение са забавянето на строителството на втория мост над река Дунав и транспортния коридор N8, противоречията по изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис и др. И България, и останалите балкански държави все още нямат разработена дългосрочна визия за трайното стабилизиране, за решаването на етническите проблеми и развитието на региона. Което е необходимо условие за пълноценното участие на Балканите в процесите на международна интеграция и глобализация. Очевидно е, че определящо влияние върху българската политика, а и за международните отношения в целия регион ще окажат решенията на срещата на Съвета на НАТО в Прага през ноември. Ако разширяването на алианса включи България и Румъния, това ще бъде импулс не само за собствената ни политика, а и за ускоряване и задълбочаване на процеса на сътрудничество на Балканите. Но е възможен и друг сценарий - двете страни да останат извън алианса. Неблагоприятният ефект от това ще се почувства както спрямо възможностите за привличане на повече чуждестранни инвестиции, така и върху усилията за политическо и социално стабилизиране на района.

Facebook logo
Бъдете с нас и във