Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИТЕ МЕСОКОМБИНАТИ ЩЕ ХРАНЯТ РУСКАТА АРМИЯ

Дълбоката криза, обхванала българското животновъдство, естествено се отрази и в месопреработвателната промишленост. Най-големите месокомбинати във Враца, Велико Търново, Благоевград и Варна се намират в процедура по несъстоятелност. Пред подобна заплаха е изправен и силистренският Меком (съкращение от месокомбинат) - благодарение на огромните си задължения предприятието втора година се намира във финансова изолация.


В хода на преструктуриране на икономиката нерадостна съдба сполетя всички български месокомбинати. Те бяха проектирани с големи мощности, които да бълват тонове готова продукция за страните от бившия Съветски съюз. Докато икономиката се управляваше командно-административно, снабдяването им със суровина не представляваше особен проблем. Сега обаче те се оказаха прекалено големи, за да бъдат захранвани със суровина.


Може би някои от тези предприятия ще изплуват от батака. Вестник БАНКЕРЪ научи, че немски инвеститор е проявил интерес към несъстоятелните месокомбинати във Варна, Враца и Велико Търново. Чуждестранният предприемач смята да внесе и да складира в 2000-тонния хладилник на Варненския месокомбинат трупно месо. Оттам то ще се пренасочва за преработка към Враца и Велико Търново. Както е известно, врачанският месокомбинат разполага с лиценз за износ на разфасовано кланично месо за страните от Европейския съюз. Такова разрешително притежава и великотърновското месопреработвателно предприятие, само че то е за сушени и пушени колбаси. Идеята е 90% от преработеното месо да се изнася, а останалата част да се продава на българския пазар. Повече от сигурно е, че освен за страните от Европейския съюз голямо количество от преработеното месо ще се насочи на изток, тъй като немският клиент е сключил договори за доставка на месо за руската армия. Неговите намерения са до края на годината грандиозната схема да проработи.


Предстои обаче да се свърши още много подготвителна работа, която е свързана с доста условности. До края на май кредиторите на великотърновския комбинат на свое второ събрание трябва да приемат оздравителна програма за него. Основен неин изпълнител се очаква да бъде немският инвеститор, който ще получи собствеността при условие, че възмезди изцяло кредиторите и задвижи производствения цикъл. Задълженията на великотърновското месопреработвателно предприятие възлизат на около 9 млрд. лева. От тях 3 млн. щ. долара са задължения по ЗУНК и около 400 млн. лв. - към ХЕБРОСБАНК. Пазарната стойност на активите според извършената оценка не надхвърля 7 млрд. лева. Това означава, че дори дружеството да бъде продадено като цяло предприятие, кредиторите няма да получат своите вземания в пълен размер.


Приемането на оздравителна програма ще даде възможност на нейният изпълнител в случая - чуждестранният инвеститор, известно отсрочване да погаси задълженията по ЗУНК, тъй като гратисният период, договорен с Министерството на финансите, изтича през 2000 година. Важна подробност е, че новият купувач няма да получи цялата собственост върху предприятието, тъй като 7.5% от капитала на великотърновския комбинат е притежание на бонови акционери.


На 17 декември миналата година и кредиторите на врачанския месокомбинат приеха оздравителна програма. Според нея 67% от капитала на дружеството трябваше да бъдат предоставени на потенциален инвеститор, който да възмезди изцяло кредиторите. Такъв купувач тогава не се намери. Пазарната оценка на предприятието възлиза на около 4 млрд. лв., срещу които стоят 3 млрд. лв. задължения. Сега се преговаря споменатият немски купувач да поеме изпълнението на оздравителната програма и на врачанското предприятие.


Малко по-особено стои въпросът със закупуването на варненския месокомбинат. Вестник БАНКЕРЪ посвети няколко публикации на заплетените истории около безвъзмездното прехвърляне на негово имущество към друга държавна фирма - Черноморски риболов, която пък образува консорциум с частната Марлин 92 и така следите на държавното имущество се губят. Предадените активи пък не позволяват на 2000-тонния хладилник да функционира нормално, което спъва и приватизацията на несъстоятелния месокомбинат. И тъй като синдикът Георги Бонев е завел няколко дела за връщане на безвъзмездно предадените активи, в най-скоро време се очаква решението на съда. Твърди се, че немският инвеститор е готов да изплати задълженията на комбината, които възлизат на 10.5 млрд. лв., ако, разбира се, магистратите прекратят спора в полза на синдика. В противен случай немският инвеститор ще се откаже от покупката на варненския месокомбинат и ще се ограничи само с тези във Враца и Велико Търново. Тогава обаче цялата схема ще стане по-сложна, тъй като ще отсъства разпределителният център на Черноморието и ще трябва да се премине на директен внос на месо за месокомбинатите във Враца и Велико Търново. Държавата пък ще се лиши от допълнителни приходи, тъй като продажната цена на варненския комбинат заедно с активите, подлежащи на връщане, възлиза на 8 млн. щ. долара.


В по-далечна перспектива немският инвеститор възнамерява да закупи и благоевградския месокомбинат, който също тъне в несъстоятелност. Там обаче срокът за приемане на оздравителна програма е отдавна изтекъл. Преди два месеца кредиторите са приели синдикът Любен Нушев да започне да осребрява имуществото и със събраните суми да изплати техните вземания. Първоначално месокомбинатът бе обявен за продажба като цяло предприятие. Пазарната му оценка бе около 4 млрд. лева. Единствено гръцка фирма е проявила интерес към него, но с намеренията да го превърне в шивашка фабрика. До конкретни преговори не се е стигнало и най-вероятно Любен Нушев ще поиска разрешение от благоевградския съд да предложи за продажба отделни части от месокомбината. Именно тогава се очаква да се намеси и немският инвеститор, който ще изкупи производствените активи.


Досегашните стъпки на немския предприемач навеждат на мисълта, че намеренията му са достатъчно сериозни, за да будят подозрение. Засега единственото притеснение на чуждестранния инвеститор е, че в България липсва едър рогат добитък, с чието месо да бъде захранена поне една трета от мощностите, които ще бъдат закупени. Това е превантивна мярка, в случай че държавата реши да защити местното месопроизводство и повиши митото при вноса на тази суровина. Макар че чужденците имат вариант и за подобна ситуация - тогава ще доставят суровината на временен внос, при който само за една седмица тя може да напусне страната в преработено състояние.

Facebook logo
Бъдете с нас и във