Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ В ИРАКСКАТА КРИЗА СА ЗАЩИТЕНИ

Огнян Герджиков, председател на 39-ото Народно събрание, пред в. БАНКЕРЪГ-н Герджиков, НДСВ скоро ще преполови мандата си. С какви проблеми се сблъскахте през този период и като начинаещи какво открихте за политиката?- Вярно е, че до изборите през 2001 г. голяма част от хората от НДСВ нямаха нищо общо с политиката. Но пък много от тези хора бяха и продължават да са изявени специалисти в различни области. Това им дава възможност с професионалния си опит да бъдат полезни за управлението на държавата. Но за съжаление това не важи за всички. В НДСВ попаднаха и хора, които нямат необходимия ресурс и затова те в много по-малка степен успяха да бъдат полезни в тези вече близо две години. Всички ние натрупахме опит в политиката и разбрахме, че това е една изключително трудна работа, в която освен съвсем коректни средства за отстояване на идеи и позиции има и много удари под кръста и не съвсем чисти намерения. Но така е в политиката навсякъде.През този период единството в НДСВ се оказа доста крехко, дори започнаха процеси на разпад. Възможно ли е през оставащата част от мандата този процес за бъде овладян?- Смея да се надявам, че нещата постепенно си идват на мястото. Дори мисля, че в голяма степен това вече се случва. Тези, които се оказаха чуждо тяло в парламентарната ни група, бяха изхвърлени от имунната система на НДСВ. Други пък сами решиха, че мястото им не е в нашата парламентарна група и се обособиха. Но сред тези, които останаха, сега сме 109 души, нещата се нормализираха и дори има усещане за обединяване. При това тъкмо заради тези трусове, които преживяхме и които в някакъв смисъл даже ни пречистиха. Точно сега се чувстваме най-устойчиви, макар и намалели с 11 души. А какви са причините за тези чести разногласия в мнозинството?- Причината е в това, че НДСВ е съвсем млада политическа сила, включваща много ярки индивидуалности и все още не са завършени процесите на формиране. През последните седмици вече се наблюдава синхронизиране, но ще бъде утопия да се вярва, че вече всички проблеми са решени. Все още има известни турболенции, но те не застрашават цялостта на групата. Така че ние все още не сме завършили детския си период, за разлика от ОДС, БСП, ДПС, които са вече улегнали политически сили. Какви са характеристиките на една политическа криза и забелязват ли се в момента те у нас, защото вече се чуват такива гласове?- Това е характерно за нашето общество - да се разсъждава полюсно. Едно явление не се анализира трезво и не се дава обективна характеристика, а все се търсят крайни и апокалиптични картини и оценки. Вземам повод от напрежението, което възникна около кризата в Ирак. Задават се симптоми на известна психоза в обществото, а няма никакви основания за това. България изобщо не е заплашена от военен удар. Ирак не е в състояние, даже и да иска, да нанесе военен удар по България. Няма и съюзници, които да направят това вместо Ирак. Всички запасявания с хранителни продукти, с противогази и търсене на скривалища са плод на точно тази донякъде насадена психоза. По подобен начин някой се опитва да инсинуира политическа криза. Няма политическа криза. Институциите си работят съвсем нормално. Разбира се, има трудности, има проблеми, но те се решават. Невинаги по най-добрия начин, невинаги точно и навреме, но нещата вървят. Не ви ли притеснява, че парламентът и правителството заемат една позиция по кризата в Ирак, а президентът - друга?- Аз не виждам такива съществени разлики. Може да се намерят различия само в някои нюанси и това си пролича по време на Консултативния съвет за национална сигурност. А какво би могла да спечели и какво ще загуби страната ни от участието си в антитерористичната коалиция?- Това е изключително важен въпрос. Трябва да се знае, че позицията на България е определена единствено във връзка с националните й интереси. Точно те налагат да вземем това решение. Това предполага, че България най-отговорно е пресметнала кои са нейните национални приоритетите. При всякакво развитие на кризата в Ирак позитивите за страната ни ще бъдат повече, отколкото негативите. През тези дни огромно значение играе и тихата дипломация, която се води много интензивно през последните седмици, за да можем по най-добрия начин да защитим именно българските интереси. Но не всичко от този процес може да стане публично достояние, защото това са изключително деликатни въпроси и засягат интересите и на други държави. Ние сме длъжни да се съобразим с това. Преполовяването на мандата може ли да бъде политически повод за кадрови промени в правителството?- Този въпрос стои отдавна в политическото пространство и аз мисля, че са възможни промени. Те можеха да станат и досега. Могат да станат и в близка перспектива, а може и точно при преполовяването на мандата. Аз самият не обичам прибързаните действия, премиерът, очевидно - още по-малко. Тази потенциална възможност винаги съществува, но редно е именно министър-председателят, като ръководител на екипа на Министерския съвет, сам да реши в кой момент да се направят евентуалните промени. Но не трябва да има самоцелни промени. Първо трябва да е ясно, че има проблем, който не може да бъде решен с наличния ресурс в дадено министерство, с човека, който го оглавява. Да е ясно кой е този човек, който може вместо него по-успешно да се справи с трудностите и с това, което се иска.Президентът често упражнява правото си на вето. Това означава ли, че има разминаване в политиката и законодателните виждания между него и парламента?- Ако направим съпоставка с предходните парламенти, не бих казал, че президентът твърде често упражнява правото си на вето. Статистически погледнато, за тази малко повече от година и половина са върнати чрез вето по-малко закони, отколкото на предходния парламент. Според мен държавният глава упражнява правото си в рамките на нормалното. Опозиционните сили ви обвиняват, че много често позволявате на премиера да избягва парламентарния контрол, връщайки им въпросите, отправени към него? Наистина ли прикривате премиера?- Аз на свой ред пък ще кажа, че те прекалено често искат премиерът да бъде в пленарната зала. Дори и тогава, когато въпросът следва да бъде зададен към конкретен министър. Това е моя реакция срещу тази злоупотреба с право. Затова има кабинет и ресорни министри, за да отговаря всеки от тях в своята област. Старая се максимално стриктно да спазвам нашите правила в Народното събрание и когато намеря злоупотреба с това право да се вика премиерът, аз отклонявам питането и препоръчвам да се насочи към ресорния министър. Правил съм го многократно и ще продължа да го правя в съгласие с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Аз викам министър-председателя по искане на съответните депутати във всички случаи, когато става въпрос за общата политика на кабинета.Ще продължи ли практиката да се гласува с чужди карти?- Всеки народен представител носи сам отговорността си и този въпрос трябва да бъде поставен към депутатите и най-вече към тези от тях, които използват чужди карти. Аз не го правя. Аз имах куража и неблагоразумието да обявя война на дългогодишната практика в българския парламент да се нарушава изискването за лично гласуване. Оказа се, че се изправих сам срещу целия парламент. Не разполагам с такава власт, за да мога да наложа волята си, защото съм пръв сред равни. Изключително важно е да се знае, че не съм им началник. Разбира се, аз нося последиците от тази своя самоувереност. А защо не получи развитие идеята да се променят начинът и ритъмът на гласуване?- Тази идея е доста актуална и модерна в Европа, но тя предполага промяна в конституцията, а такива промени не стават бързо. Можем да мислим за това само в перспектива, а не като за нещо предстоящо скоро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във