Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИЯТ РЕФРЕН: ЗАБРАВИ ЗА ПРАВИЛАТА!

Преди време един нашумял поп-фолк шлагер хващаше ухото с натрапчивия рефрен: Забрави за правилата! Всъщност закачливият призив далеч надхвърля периметъра на родната чалга. Забравянето (нарушаването, заобикалянето и осмиването) на всякакви правила - от конституцията до правилника за движението по пътищата - е втора, ако не и първа природа на огромното мнозинство от българите.Политическият повод за тези разсъждения е изпуснатата от Симеон Сакскобургготски фраза, че бил премиер не на всички българи, а само на тези, които са гласували за него. Тази крилата мисъл, изречена насред поредното мероприятие от т. нар. демонстрационни проекти (разбирай евтин предизборен популизъм чрез строеж на селски чешми и беседки), веднага предизвика гнева на част от политиците, обществениците и журналистите. Ако можем да перифразираме Илф и Петров, по-добрата част от обществеността, която храни илюзиите, че приобщаването ни към Европа ще върви ръка за ръка с еволюцията на българската правно-нормативна култура. Министър-председателят не само бе обвинен в нарушаване на конституцията и неуважение към (крехките) български демократични традиции, но някои партии дори се заканиха да му искат вот на недоверие за простъпката.Критиците на премиера по принцип са прави, но в някои аспекти грешат. Например грешат в твърдението, че в Европа един министър-председател си отива, ако каже подобно нещо. Грешат, защото в Европа (в точния политически и социално-икономически смисъл на понятието) няма премиер или депутат, който дори да допусне възможността за подобно изявление (макар че дълбоко в себе си може да го мисли). Силата на европейската правно-нормативна култура, а оттук - и отликата на държавническото мислене на европейските политически елити е в това, че прави някои неща невъзможни, а не толкова в системното наказване на случващите се невъзможни неща. Ако някои доморасли (или израсли в братска страна) политици не могат да проумеят огромното значение на (поне) словесното зачитане на конституцията и останалите правила, за Симеон Сакскобургготски извинение няма. Ако не друго, той достатъчно време е гледал отблизо как се правят там нещата.Някой би могъл да каже, че премиерът носи гените на монархическото мислене, че така е бил възпитаван цял живот или че неконституционните му идеи нямат тежки практически последици. Не може да се отрече също така, че Симеон Сакскобургготски не е нито първият, нито единственият български политик, допуснал да изрази в пряка словесна форма незачитане на духа и буквата на конституцията. В случая си заслужава да надскочим конкретния казус и да обърнем внимание на един принципен аспект на проблема - отражението на думите и делата на политиците върху начина на мислене на масовия българин. Защото българинът е особено политическо същество - той гледа внимателно какво правят големците и старателно попива всичко лошо (доброто, което по принцип е по-малко, приема само, ако му изнася).Естествено решаването на един проблем започва с признанието, че той съществува. Темата за правно-нормативната кулура на българското общество се обсъжда епизодично, а когато това се прави, носи отпечатъка на една досадна морализаторска нотка. Рядко се повдига въпросът, че става дума не за дребен недостатък на индивидуалното поведение, а за черта на националния характер, която може да е била разбираема и поносима по времето на Иван Хаджийски, но днес е в опасен дисонанс с целите на нацията.Малцина са хората, които обръщат внимание, че сме изправени пред хроничен проблем, който рефлектира пряко върху качеството на социалния капитал на страната. Още по-изолирани са гласовете, които предупреждават, че на този проблем трябва да се обърне сериозно внимание в оставащия период до европрисъединяването с оглед постигането на достойно място на България в обединена Европа.В интерес на истината трябва да се отбележи, че не друг, а финансовият министър от кабинета Сакскобургготски бе един от малцината, които отбелязаха значението на темата. Макар и периферно, в публикувана преди време програмна статия Милен Велчев обърна внимание на качествата на българина да работи в европейска среда, а също и на изоставането ни по отношение на спазването на правилата. Очевидно обаче Велчев остава в границите на модерните днес технократични възгледи, доколкото поставя акцента върху такива умения като владеенето на английски език и компютърната грамотност. Това са индивидуални качества, които не трябва да бъдат подценявани, защото ще помогнат на отделните българи да пробиват по-лесно на Запад. Но няма да определят мястото, което ще заеме страната ни в обединена Европа. Още по-важно е българите като общност да развият определени социални качества, т.е. способности да постигат по-добри колективни резултати, в това число от обществото ни като цяло. В това отношение ние не просто имаме уязвими точки, а направо сме една национална ахилесова петаИзвестно е, че трудно можем да намерим група от политици, бизнесмени и дори духовници, които да са способни да надмогнат своите (обикновено криворазбрани) интереси и личните си ции, за да работят заедно в името на общия интерес и според правилата. Поради което имаме роящи се до дупка партии, фирми и синоди.Сред тези социални качества много важно място заема правно-нормативната култура или образованост, или, най-общо казано - отношението на българина към законите и правилата, към тяхното спазване и промяна, изграждането на съответна система от ценности и мотиви на поведение. Едно от базисните значения на преговорите с Европейския съюз и на мониторинга за изпълнение на поетите ангажименти е именно изграждането на трайна способност и нагласа на България и на българите да работят по европейските правила. Малцина го признават открито, но това не само не е наша силна страна в предприсъединителните процеси, а и в редица отношения има пряко негативно отражение към всичко, което предстои след формалния акт на присъединяването. За разлика от домашното положение, напредналите европейски страни се отличават с нещо, което прави впечатление на всеки от нас. Наричаме ги добре подредени или уредени страни; социолозите биха казали, че те се отличават с висока степен и качество на социална организация. Поведението на институциите, организациите и индивидите там е предсказуемо по една основна причина - огромното мнозинство от тях уважават и спазват правилата (като се почне от законите и се свърши с най-елементарните, всекидневни норми). Всъщност, това е най-разбираемото, най-близкото до човека измерение на такива понятия като правова държава и върховенство на закона.Това състояние на нещата там е продукт на много десетилетия и дори векове еднопосочно действие на редица фактори: традиции, религия, морал, възпитание, обществено мнение, и, разбира се, санкции и стимули, прилагани от институциите. Крайният резултат е висока обществена ефективност на социалния (човешкия) капитал, защото основната движеща сила на поведението на хората не е постоянната принуда или заплаха от репресия, а преди всичко - осъзнатият интерес от страна на мнозинството от хората. Повечето хора спазват законите и правилата, защото това им е изгодноИ обратното - неспазването им е неизгодно и непрестижно. Именно затова грубото неспазване на такива елементарни норми, като правилата за уличното движение, е относително рядко.Така трябва да стане и у нас. Въпросът е как. Всъщност става дума за няколко взаимосвързани въпроса. Първият от тях се отнася до това да се приеме, че правно-нормативната култура в нашето общество не е проблем единствено на юристите, законодателите и полицаите. Това е въпрос, отразяващ реалната степен на цивилизационно развитие на нашето общество, т.е. на всички, макар и не в еднакви пропорции. Тази степен днес не съответства на стандартите на общността, за присъединяването към която някои твърдят, че сме 95% готови. Изводът е валиден за всичко основни елементи на правно-нормативната култура: и за информацията, знанията и социалните умения, свързани с владеенето и прилагането на правилата в обществото; и за изградените ценности, нагласи и мотиви на поведение на индивидите и групите; и накрая за фактическото поведение на гражданите, администрацията и публичните личности.Следващият проблем е свързан с реалистичната оценка на сегашното положение. Ние се нуждаем от ясни отговори на ключови въпроси, като например доколко българинът познава законите и правилата, информиран ли е за своите права и задължения, знае ли как да се защити, когато е жертва на неспазването им, защо незнанието е традиционно извинение за неспазването на правилата и т.н. Или: как българинът се отнася към неспазването на правилата, кога и защо ги нарушава, какви са основните му мотиви, каква е силата на страха и може ли тя да бъде изместена от силата на интереса и т.н. Това на свой ред ни тласка да се запитаме как конкретният (а не абстрактният) българин се отнася към нарушителите на правилата и оттук - какви са реалните изгледи за достатъчно широка и съзнателна подкрепа на правораздавателните органи. Очевидна е връзката на отговорите на тези въпроси с други, по-общи, например как българинът учи и възпитава децата си във връзка със спазването на правилата. И накрая най-прагматичният въпрос: как сегашното състояние на правно-номативната култура се отразява на обществената ефективност, на шансовете на всеки българин да успее (у нас и в чужбина).След като тези въпроси са правилно зададени и са получили честен отговор, остава да чуем предложенията на политиците и другите фигури с публично влияние с оглед постепенната, но качествена промяна на незадоволителното статукво. Не по-малко важно е да видим какъв е примерът, който те ни дават с личното си поведение. Ако един премиер с лека ръка (или по-точно казано, с лека уста) може да погази един от принципите на демокрацията, защо трябва да очакваме от средния българин да се отнася към своята конституция като към нещо повече от лъскава книжка. Книжка, към която мнозинството от българите нямат интерес, защото не виждат отношението й към своето съществуване и бъдеще. Но и защото мнозина, въпреки че са се заклели в нея, бързо забравят духа и буквата на клетвата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във