Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИЯТ ЧАДЪР СЕ ОКАЗА ГЕРМАНСКИ


Легендите около смъртта на писателя Георги Марков
през 1978 г. в Лондон доминират вече десет години в общественото
съзнание. За този период никой не направи опит да преоцени литературното
му творчество и да намери точното му място в културния процес.
Самият Марков, придобил високо самочувствие през 60-те години,
избяга на Запад, за да развие и реализира възможностите си в една
друга културна среда. Не успя, поне според Никита Лобанов-Ростовски,
който отблизо е познавал неговото семейство.


Г-н Лобанов, при последното си посещение в Москва
сте научили подробности около смъртта на Георги Марков.


- На 17 ноември вечерта по телевизията, струва ми
се ОРТ, имаше исторически обзор за 80-годишнината на КГБ, т.е.
80 години от създаването на ЧК. Един от участниците в предаването
спомена, че е присъствал на разговора между Андропов и началника
на II главно управление, на който Андропов му дава указания за
ликвидирането на Георги Марков. Генерал Владимир Крючков приема
указанието и се решава прословутият чадър да бъде изработен в
ГДР. Но изпълнението на ликвидацията било възложено на български
агенти. Този епизод зае около 30 секунди от цялото предаване.


Вие познавахте ли се с Георги Марков в Лондон?


- Да, макар да не бяхме близки. С жена му се познавам
дори преди тяхната сватба. Анабел Дилк бе английският еквивалент
на Франсоаз Саган. На 18 години това красиво, обаятелно момиче
написа първия си роман, който бе публикуван с успех. По-късно
тя демонстрира достойнство, когато една американска кинокомпания
й предложи 500 хил. долара, за да даде съгласието си да бъде сниман
филм за Георги Марков и да е консултант на този филм. Анабел отказа
парите, независимо че е достатъчно притеснена от обстоятелствата.
Тя има малка къща в периферията на Лондон, работи в Би Би Си и
живее сама с дъщеря си. Това е труден живот. За такъв човек 500
хил. долара са значителна сума. Тя може да носи по 30 хил. долара
годишно и дори в Англия с тях се живее много прилично. Така че
Анабел се показа като много достоен човек и продължава да е такава.


Имахте ли впечатление от творчеството на Георги Марков?


- Не съм бил близък с него и не съм слушал предаванията
му, които толкова нашумяха. Прочетох ги сетне, когато ги публикуваха
на български. Но не останах с впечатление за лидерство в българската
литература. Видимо българската литература от последните 40 години
е относително незначителна. Тя не само няма популярност извън
България, но предполагам, че голяма част от нея няма да остави
никаква следа и в самата България. Това може да звучи много грозно,
но реалността е такава за човек, който живее извън България и
има неограничен достъп до латиноамериканската, северноамериканската
и европейската литература. В момента съществуват две възможности
за създаването на успешна книга - или да се пише за много известен
човек, или да се следва формулата на някое много успешно четиво.


Известни ли бяха в Лондон предупрежденията, за които
се говори, че Тодор Живков е отправял към Георги Марков?


- Това е известно. Живков беше много обиден лично
за разобличенията, които Марков правеше по Би Би Си, и че неговата
интимна дейност бе огласена на цял свят. Той направи три предупреждения
на Марков, едното от които ми бе потвърдено и от брат му. На един
прием при вдовицата на писателя, на който бяха поканени всички,
причастни към случая - включително и британският следовател, се
оказах седнал до брата на Георги Марков. Тогава той ми потвърди
споменатия факт. А един приятел в София, от бизнессредите, дори
допълни информацията с фразата: Живков го предупреди и Георги
Марков имаше шансове да живее. Марков явно беше част от
номенклатурата в България и много добре знаеше какво означава
предупреждение от Живков.


Така ли да си обясним думите ви отпреди година: Марков
се стремеше към смъртта?


- Ако някой ви отправи сериозно предупреждение, както
е във филма Кръстникът, вие нямате повече от две възможности
- или да се разделите с живота, или да престанете с дейността
си. Пък и Марков вече беше разбрал, че опитите му да пробие в
Лондон със сериозна литература са безрезултатни.


В такъв случай следва да се говори за лично отмъщение
на Тодор Живков, а не за шпионски афери?


- Това е претекстът във всеки автократичен диктаторски
режим - да създадеш шпионин от всеки човек, който попадне под
подозрение. Това е най-лесната клевета при всяка диктатура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във