Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКИЯТ ЦЕНТРИЗЪМ КАТО НЕЩО ТАМ ПО СРЕДАТА

Днес в България определения като центристка партия или центристка политика звучат престижно. Макар че никой не може да даде ясна дефиниция, някак се подразбира, че става дума за нещо, изчистено от крайности, нещо спокойно, умерено, дори способно да възприеме всяко разумно предложение от левия и десния полюс. Ако до 2001 г. центризмът бе извънпарламентарно явление и поради това имаше периферно влияние, нещата много се промениха с идването на власт на НДСВ и ДПС. И двете партии се определят като либерални и центристки и това даде повод да се твърди, че е възможен и трети български път - политика, различна от предлаганата от левите и десните. При това - не просто като еклектична смес на леви и десни идеи, нито като специфичен, по-умерен стил на политическо поведение.Разбира се, всяка една партия може да се самоопределя с каквито си иска квалификации. По-важно е обаче дали има наистина такова обособено центристко пространство, където се прави качествено различна политика. Или просто имаме работа с една преекспонирана метафора, превърнала се в поредния български политически мит. За целта би било полезно да проследим няколко от най-важните генетични отлики на това, което по подразбиране се определя като български центризъм.На първо място, до 2001-ва, а и след това, тези, които са се определяли като центристи, винаги са имали за цел преди всичко да покажат, че са нещо различно от БСП и СДС. Най-често това са били групи от хора, фракции, новосъздадени партии, отцепили се от двата колоса и стараещи се да докажат правото си на самостоятелно съществуване. Така след излизането на БСДП от СДС през 1991 г. бе създадена коалицията СДС-център, чийто естествен лидер бе покойният д-р Петър Дертлиев, а през 1993-а, след отцепването на Александър Томов и неговата група от БСП се появи партията ГОР (Гражданско обединение за републиката). От тези опити обаче не се роди някаква трайна политическа тенденция, да не говорим за реална алтернатива на БСП и СДС.Всъщност още оттогава датира и една слабост на усилията за обединяване на политическите формации, намиращи се в менгемето между БСП и СДС. Това е буквалното прилагане на една прекалено опростена геометрична представа за политическото пространство. Българските центристи винаги са твърдели, че има ляво и дясно като полюси на политическия спектър, и по някаква причина са убедени, че тези две крайности не могат да се допират. Затова се ражда обяснението, че между тях има незапълнено постранство - т. е. собствената територия на центризма. Реалността на политиката обаче е по-сложна - и лявото, и дясното имат различни крила, някои от които клонят към противоположната част на спектъра. Всъщност реално центристко пространство няма или то би могло да се обособи на базата на крайно нюансирани идеи и стил на поведение, каквито у нас още не работят. Затова при всеки пореден опит се оказва, че колкото и скромни по мащаби да са центристките формации, центърът винаги е пренаселен, а обединяването му - мисия невъзможна.През 2001 г. обаче се появи нова ситуация, даваща шанс за успех на нов опит за използване на центристкия мит на основата на разграничаването от БСП и СДС. Най-вече това бе обстоятелството, че както БСП, така и СДС (в различна степен и по различни причини) отблъснаха или загубиха големи части от своя електорат. Много хора, които преди бяха гласували за БСП или за СДС, изобщо се отказаха от участие в политическия живот. Тук идеята за нещо трето, различно от БСП и СДС, бе чисто прагматичен начин да се покаже на тези разочаровани избиратели, че имат и друга възможност, на която да се доверят. Това мнозинство искаше нещо различно и го получи в лицето на Симеон Сакскобургготски. Тогава обаче не само масовият избирател, но и мнозина от по-вещите люде пропуснаха да забележат, че и в политиката, както в природатадействат известни закони. Понятията ляво и дясно също, разбира се, са донякъде условни, но те имат своята традиционна определеност. Една политика, за да е лява или дясна, трябва отговаря на определени критерии, дори и в българските условия. При това тези критерии се прилагат не към декларациите, а към реалното съдържание на провежданата политика. Логичното следствие е, че когато си лява партия, не можеш да правиш дясна политика. И обратното - десните партии не провеждат ляв тип политика. НДСВ (и в по-малка степен - ДПС) се опитаха да наложат илюзията, че когато се наричаш центрист, можеш без проблеми да заимстваш политически решения и от лявото, и от дясното. Най-често аргументът е, че това е прагматично, защото се съчетават положителните страни, а се елиминират отрицателните. Много хора възприемат това като чиста монета - просто и разумно. Проблемът обаче е, че елементите на лявата и дясната политика не могат да се съчетават по този начин. Най-малкото, ако се визира една управленска програма, защото това ще породи вътрешни противоречия в управлението. Така центристкият етикет у нас се превърна в оправдание за произволното смесване на такива разнородни, непоследователни и дори вътрешнопротиворечиви управленски политики. Типичен пример при сегашното управление е едновременното прилагане на десни политически решения в някои сектори на финансите и икономиката и типично лявата, разширена държавна намеса в областта на заетостта. Не бива да се пренебрегва и още една важна особеност на българския центризъм. Центристкият етикет е много удобен от гледна точка на коалиционните отношения и изобщо с оглед на отношенията с другите партии. У нас упорито се налага тезата, че ако една партия е центристка, тя без проблеми може да се разбира както с левите, така и с десните, защото нямала идеологически бариери. Председателят на ПГ на НДСВ Станимир Илчев например казва следното: Ние не предопределяме нашите партньори... За нас такива ограничители не съществуват и това е типичната характеристика на либерално-центристка формация, която си поставя цели за постигане и гледа на тези, с които ще ги постигне, като на част от ресурса за постигането им. Въпросът не е само в това, че подобна философия може да оправдае всяко конкретно споразумение, съюз или дори политическа сделка. Всъщност именно защото нямат ясна и последователна политика, т. нар. центристи наистина могат да влизат във всевъзможни ситуационни (или както обичат да ги наричат - тематични коалиции) и с левите, и с десните. Което означава - няма постоянни противници, няма постоянни партньори.При това положение не е толкова изненадващо, че поведението на центристите рядко предизвиква остро политическо противопоставяне. Има сблъсък там, където има несъвместимост на принципите (дали те са правилни или не - това е друг въпрос). Където принципите са неясни, просто няма почва за противопоставяне, ако изключим личните и корпоративните интереси. Това също се оказа един от силните аргументи на центризма, защото в България наистина имаше прекалено политическо противопоставяне, което умори хората. Смекчаването на политическите нрави обаче е едно, а илюзията, че може да има политика без сблъсъци - съвсем друго. Ако приемем, че от гледна точка на същността на политиката няма такова нещо като центризъм, а просто ляво и дясно в множество нюанси, това означава, че НДСВ неминуемо ще трябва да се идентифицира. Този процес отдавна е в ход. Така се създаде и впоследствие се разпадна НИЕ - група, обединяваща хора с ясно очертани леви разбирания. Същото важи и за Новото време - формация с подчертано заявена дясна амбиция. Но вътре в НДСВ все още остават фракции с много различия. И те тепърва има да изясняват посоката на движение. Както казва царският депутат Кирил Милчев: НДСВ трябва ясно и категорично да стъпи в центристкото пространство. Ако досега бяхме десноцентристи с акцент на дясното, то сега акцентът отива към центъра. Там, щем не щем, ще имаме един естествен конкурент в лицето на ДПС. Не трябва да се лъжем, че като сме коалиционни партньори сега, утре няма да бъдем загърбени от ДПС заради техните партийни интереси.Ясно е, че следващият период в българската политика ще бъде свързан с избистряне идентичността на партиите. Колкото по-ясна идентичност има една партия, толкова по-добри шансове ще има в политическата конкуренция. Възможностите за аморфна и безлична политика ще се редуцират или поне няма да бъдат така печеливши.

Facebook logo
Бъдете с нас и във