Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКАТА ГАРА НА АМЕРИКАНСКИЯ ЕКСПРЕС

Географията на дипломатическите обиколки е важна, особено когато воаяжът става в следвоенен период. Тогава световната политика има нужда да установи концептуалните промени в междудържавните отношения, да анализира новостите, да предефинира отношенията и да сложи координатите на външнополитическите приоритети. В този смисъл първата обиколката на държавния секретар на Съединените щати Колин Пауъл след иракската война е и първият тест на американската дипломация за промененото състояние на международната политика след падането на режима на Саддам Хюсеин. Тя е проверка на възможностите за подобряване на влошените трансатлантически отношения със Западна Европа и шанс за преодоляване на натрупаните негативни емоции с Русия преди и по време на войната. В този смисъл обиколката на Колин Пауъл освен диагностика на реалностите представлява и геополитическа необходимост. САЩ се нуждаят от информация (и визия!) за състоянието на вътрешноевропейските отношения. Както и от точно измерване на температурата и изясняване на геополитическите перспективи пред близкоизточния конфликт и борбата с международния тероризъм. Но освен опознавателен, мисията на Пауъл има и друг мотив - да се ситуира отговорността за състоянието на основните институции, които поддържат трансатлантическите връзки и стратегическата стабилност.София бе част от голямата дипломатическа обиколка на държавния секретар на Съединените щати Колин Пауъл след падането на Багдадската стена. Това, че между Израел, Саудитска Арабия, Русия и Германия тъкмо България бе една от спирките на американския дипломатически експрес в първото му голямо следвоенно пътуване само по себе си е събитие. И би трябвало да е голямо основание София да изпитва не само външнополитически уют поне. Ето защо.Ако в Тел Авив Колин Пауъл демонстрира твърдото намерение на Съединените щати за решаване на близкоизточната драма в световната политика; ако в Москва констатира, че Русия преодолява иракските бариери и е заинтересована от дългосрочно и предвидимо партньорство с Вашингтон; ако в Берлин се опита да сложи началото на връщане към нормалното състояние на отношенията, то с краткото си посещение в София Пауъл даде ясно доказателство за стратегическите интереси на световната суперсила в Югоизточна Европа. Присъствието на София като част от дипломатическата обиколка на четиризвездния дипломат е комплимент не само към перспективите пред двустранните отношения, които се радват на стогодишна възраст. Това е и признание за стратегическото положение на България и нейната роля на Балканите като важен елемент за глобалната сигурност. В този смисъл Америка демонстрира разбиране към европейския югоизток и неговите идеи за сигурност. Добрата новина е, че те в голяма степен се оказаха съизмерими със задокенските представи.Разговорите в София са повод и да се търси потвърждение за вероятния изход от американската криза на самочувствие след 11 септември и на европейския комплекс за малоценност след иракската война. Посещението на Пауъл в София даде повече реалност на хипотезата, че Източна Европа с нейното проамериканско поведение и европейски стремежи може да играе положителна роля в трансатлантическите отношения изобщо. Някога един германски политик беше казал, че Западна Европа не може да се чувства добре, ако Източна Европа се чувства зле, и обратно. Сега това твърдение добива нов смисъл, много важен и за философията на българската външнополитическа ориентация. Посещението на Пауъл, което последва ратификацията от американския Сенат на протоколите за присъединяване на България към НАТО, е скромно доказателство и за предположението, че и Америка не може да се чувства особено добре, ако Източна Европа се чувства зле. Иначе казано, посещението в София е конкретно доказателство за източноевропейската част от европейската политика на Съединените щати, както и за факта, че Източна Европа вече е сериозен елемент от евроатлантическия фундамент на трансатлантическата политика. В София Колин Пауъл трябва да е забелязал, че България като част от Източна Европа желае разтопяването на леда в трансатлантическите отношения. В неин интерес е да не бъде изправяна пред драматичния избор между Запада и Запада, защото това ще бъде може би най-голямата загуба по пътя към демокрацията след падането на Берлинската стена. Покрай тържественото отбелязване на началото на стогодишните двустранни отношения прозира и българската надежда, че НАТО ще остане централният трансатлантически проект, който дава не само военна, но политическа и икономическа сигурност. Има някаква ирония в играта на история и настояще, както и особен смисъл в европейските спирки на четиризвездния дипломат. Например във факта, че тази година в София честват стогодишнината на американо-българските дипломатически отношения така, както в Берлин празнуват стогодишнината на американската търговска камара в Германия. Смисъл има най-малкото заради това, че да определяш Европа като противостоене на Америка, или Америка като противостоене на Европа е върховна глупост, която не е в ничий интерес. София като част от голямата дипломация на Съединените щати е важен компонент от американското разбиране към Югоизтока на Европа. Тя е конкретният пример, че Източна Европа е сериозен мотив демокрацията да не губи, Европейският съюз и централният трансатлантически проект - НАТО, да влязат в крак с модерността на съвремието. Така, както са го правили в историята.

Facebook logo
Бъдете с нас и във