Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ - ОТ TIME-OUT КЪМ TIMING

Първият по рода си форум, наречен Европейска конференция, събра миналия четвъртък в английската столица държавни и правителствени ръководители от 26 европейски страни, сред които са 15-те членки на ЕС и 10-те централно- и източноевропейски държави, които са кандидатки за членство в него, плюс Кипър.


Идеята за срещата в Лондон, бе формулирана още през декември миналата година в Люксембург от британския премиер Тони Блеър. Такива срещи ще се провеждат веднъж годишно, събирайки на едно място всички кандидатки за ЕС, в това число и Турция, и предоставяйки им възможност по-отблизо да почувстват и опознаят европейските ценности.


Лондонския европейски самит е и едно въведение към официалното начало на процеса за разширяване на ЕС, чиито старт ще бъде даден на тържествена церемония в Брюксел на 30 март. На нея освен 15-те членки на съюза и петте страни от първата вълна са поканени и България, Словакия, Румъния, Литва и Латвия. Официалните разговори за приемане в съюза с отличничките Полша, Унгария, Чешката република, Словения, Естония и Кипър ще започне на 1 април.


Естествено събитията от последните две седмици внесоха значителни корекции в предварително обявения дневен ред на еднодневната конференция в Лондон. Основните теми - организираната престъпност, опазването на околната среда, външната политика и сигурността в Европа, развитието на икономиката и регионалното сътрудничество отстъпиха на втори план и напред излезе предизвикателството от потенциалния нов балкански пожар в Косово.


За разлика от друг път на Лондонския форум България за първи път зае централно място сред страните, чиято активна позиция допринася за възможно най-бързото вземане на адекватно решение по възникнали проблеми. Британският външен министър Робин Кук високо оцени ролята на България като балансьор на интересите в Югоизточна Европа и най-вече инициативата на София за предотвратяване на нов въоръжен конфликт.


Тук би трябвало специално да се отбележи, че никога досега България не бе участвала в подобен форум с толкова отлично синхронизирана и категорична позиция. За разлика от колебливите ни външнополитически изяви по време на иракската криза сега българската делегация пристигна в Лондон със своя инициатива за Косово, която дори вече бе подкрепена от балканските ни съседи и високо акламирана от останалите участници.


Декларацията на външните министри на балканските държави разширява и пътечката на България към Европейския съюз, коментира българският външен министър Надежда Михайлова. Този оптимизъм се подкрепя най-вече от обстоятелството, че българската инициатива не само е добра и полезна, но и изключително навременна. Както се казва на дипломатически език, нейният timing бе синхронизиран точно и прецизно с оглед на конкретните предизвикателства на момента.


Прозорливостта, с която българската дипломация успя да прогнозира зараждащата се тежка криза в Косово, бързата й реакция и най-вече успехът на инициативата, продиктуван от изразената официална подкрепа от още четири страни от региона, представи страната ни в Лондон във възможно най-добра светлина. Както посочиха не само британските вестници, чрез своята инициатива България недвусмислено подсказа, че е част от европейския модел. Което ще рече - достоен кандидат за ЕС.


Възприетият нов подход на колективна готовност да се реагира и да се управляват опасни етнически кризи представлява значителен напредък за дипломацията на Балканите и би могъл да се нарече убедителен български принос към европейския модел - макар и само на регионално ниво.


На второ място, България нагледно показа, че е стабилизиращ фактор в югоизточната част на стария континент. Самият факт, че за такъв кратък период София успя да присъедини към своята инициатива още няколко ключови балкански държави, е свидетелство на нарасналия авторитет на страната, доказателство за уважението и доверието, което изпитват към нейната политика останалите й съседи.


И още нещо много важно. Привличането едновременно на Атина и Анкара в подкрепа на декларацията от София представлява един вид българско ноу-хау в изкуството на добросъседството с две държави със сложни отношения.


Не бива да се забравя, че подкрепата на Турция дойде в момент, когато Анкара отказа да участва в Европейската конференция, обидена от факта, че е била прехвърлена в трета дивизия на перспективите за членство в ЕС. Това още веднъж идва да покаже, че на Балканите може да се разчита на България, че тя генерира сигурност, проявявайки се като стабилен субект в международните отношения, прозрял, че единствено стабилността на региона е гаранция за просперитета на балканските народи.


На практика София доказа, че нейната дипломация постепенно излиза от латентната фаза на time-out и постоянно изчакващата реакция и уверено синхронизира своите инициативи с хронометрите на европейските реалности.

Facebook logo
Бъдете с нас и във