Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУЛГАРЛИЗИНГ ИСКА ФАЛИТА НА ДУНАВСКА КОПРИНА

Вземанията на Булгарлизинг нараснаха
до 180 млн. срещу 142 млн. щ. долара в края на миналата година.
Близо 58 млн. щ. долара са само дълговете на ВПК към лизинговата
компания. Най-голямата част от задълженията се пада на Бета
- Червен бряг, Арсенал - Казанлък, и Агротехника
- Русе. Единствено ВМЗ - Сопот, е погасил дълговете си към Булгарлизинг.
Още в началото на годината лизинговата компания обяви, че ще анулира
договори с 11 предприятия от оръжейното производство. По закон
обаче стратегически предприятия, каквито са военните заводи, не
могат да бъдат обявявани в несъстоятелност. Единствената алтернатива
на фирмата кредитор остана продажбата на лизинговите договори.


Булгарлизинг има и


37 млн. долара задължения


към Стопанска банка и БЗК. Срещу този дълг стоят
въпросните 180 млн. щ. долара вземания на лизинговата фирма от
неплатежоспособни длъжници. Но пък това не попречи тя да попадне
в списъка на кредитните милионери. По-късно Димитър Тадъръков,
генерален директор на Булгарлизинг, поясни, че дружеството
било кредитор, а не кредитен милионер, но това не променя нещата,
след като то има да взема, но има и да дава. От няколко години
г-н Тадъръков се мъчи да събере вземанията на лизинга, като завежда
десетки дела (84) срещу длъжници. Предложихме да прехвърлим
на Стопанска банка наши вземания от длъжници, и то с 10 млн. щ.
долара повече, отколкото е дългът ни към нея. И въпреки че занимавахме
с този въпрос и бившето й ръководство, и квесторите, и синдиците,
отговор досега няма. Продължаваме да твърдим, че продажбата на
ВПК ще бъде по-атрактивна, ако задълженията му към Булгарлизинг,
ДФРР и др. бъдат изчистени. Процесът по замяна на дълг срещу собственост
не е снеман от дневен ред и това е третото редовно правителство,
на което го предлагаме - заяви пред в.БАНКЕРЪ
г-н Тадъръков. Досега лизинговата компания е придобила собственост
върху машини за около 2.5 млн. щ. долара от фирми, които са решили
да погасят така част от дълга си.


Булгарлизинг е обявил в несъстоятелност
14 дружества, сред които са Карловска коприна и Финтекс
- Габрово, Видия - Видин, и Стоманолеене
- Раковски, и има открити процедури срещу още 25.


На 5 август съветът на директорите на Булгарлизинг
взе решение да поиска от съда да обяви


Дунавска коприна в несъстоятелност


В началото на миналата година Агенцията за приватизация
обяви 68% от капитала на русенското предприятие за касова продажба.
Булгарлизинг е единственият явил се на търга купувач,
но сделка не се сключва. Първоначално агенцията иска 2 млн. щ.
долара за Дунавска коприна, а текстилното предприятие
дължи 3.277 млн. г. марки на лизинговата фирма. Освен това Булгарлизинг
се ангажира да инвестира между 3.5 и 6 млн. щ. долара. Агенцията
за приватизацията се отказва от сделката с мотив, че офертата
не ги задоволява. В края на миналата година АП отново кани Булгарлизинг
за повторно участие в търг за Дунавска коприна, като
първоначално обявената цена вече е 1 млн. щ. долара. Лизинговото
дружество приема офертата, но на търга се явява дъщерната му задгранична
фирма BL Булгарлизинг АД, регистрирана напълно законно
(с разрешение за износ на капитали, издадено от БНБ и Министерството
на финансите) в Цуг, Швейцария. Причината е, че Булгарлизинг
вече е в списъка на кредитните милионери. Следва втори отказ на
агенцията.


В началото на май тази година АП кани Булгарлизинг
за трети път, като първоначалната цена за Дунавска коприна
е спаднала до 450 хил. щ. долара. В отговор Димитър Тадъръков
изпраща писмо до изпълнителния директор на Агенцията за приватизация
Захари Желязков, в което подробно описва проточилата се приватизационна
процедура, но до момента реакция и отговор от АП не е получен.


Така се стига до решението на Булгарлизинг
в началото на септември да подаде молба в съда за обявяване на
Дунавска коприна в несъстоятелност. Съдът естествено
ще вземе решение на базата на лизинговите договори и записи на
заповед, които Булгарлизинг има с предприятието, но
дотогава неговата цена може да падне и до 1 долар.


Междувременно акционерите на Булгарлизинг
научиха на общото си събрание на 7 август, че дружеството е натрупало
загуба за 1997 г. в размер на 591 млн. лева. Решено бе то да се
трансформира в холдинг и да вдигне основния си капитал от 50 на
100 млн. лева. На съвета на директорите бе дадено право да емитира
допълнително акции до 300 млн. лв. през следващите пет години.
Според г-н Тадъръков увеличението на капитала е наложително, тъй
като акционерите на дружеството имат право да получават финансиране
за лизинговите си сделки при облекчени условия, пропорционално
на акционерното си участие. Сегашният нисък капитал обезсмисля
идеята на въпросната привилегия.


Чуждестранни юридически лица ще могат да придобиват
до 47% от капитала на бъдещия холдинг. Всъщност идеята за него
датира от 1995 г., когато общото събрание обсъжда решение за преобразуване
на Булгарлизинг в холдинг и за увеличаване на капитала
от 50 на 100 млн. лв., но представителите на Консолид Комерс
гласуват против. Според тогавашния директор на държавното дружество
Александър Хаманов подобно преобразуване ще изнесе активите на
Булгарлизинг в дъщерните дружества и по този начин
ще се намали държавното участие.


Тазгодишното общо събрание отново премина без представители
на Консолид Комерс. Те се появили за малко минути
преди започването на събранието.


Конфликтът между Булгарлизинг и Консолид
Комерс


не е вчерашен, а се точи в продължение на три години.
Консолид Комерс бе учреден през 1994 г. със заповед
на Министерството на търговията и туризма и е известен като шапката
на българските външнотърговски фирми, тъй като под контрола
му попадат 70% от тези дружества. Предметът на дейност на Консолид
Комерс остава неясен и досега. Не е известно и какви са
били мотивите за създаване на подобна структура. Консолид
Комерс обаче ще бъде запомнен с отчаяната си борба, която
води с някои непреклонни акционери в Булгарлизинг
да джиросат акциите си в полза на външнотърговската шапка.
По време на миналогодишното общо събрание принципалът на Консолид
Комерс - Министерството на търговията и туризма, се опита
да реши проблема между двете дружества с факс, подписан от заместник-министъра
Христо Михайловси, според който Консолид Комерс трябва
да бъде вписан в книгата на акционерите с 45.8 на сто от капитала
на лизинговата компания. Недоумение буди фактът, че взаимоотноошенията
между такъв голям акционер и лизинговото дружество трябва да изясняват
по факс. Но явно още тогава Консолид Комерс не е бил
наясно какъв е делът му в Булгарлизинг, след като
през 1995 г. тогавашният министър на търговията Кирил Цочев издава
заповед, в която се казва, че Консолид Комерс трябва
да бъде вписан с 30.09% от капитала. Впоследствие се стига до
абсурдната ситуация кворумът на общото събрание на Булгарлизинг
от 1995 г. да бъде над 100 процента.


В момента изпълнителен директор на Консолид
Комерс е Мирослав Груйчев, който е шеф надзорник и на Електроимпекс.
Неговото становище по конфликта между Булгарлизинг
и Консолид Комерс така и не стана ясно, въпреки обещанията
на г-н Груйчев това да бъде направено до приключването на броя
на в.БАНКЕРЪ.


Многократно сме канили представителите на Консолид
Комерс на срещи, за да изясним отношенията ни, но те вече
трета поредна година предпочитат това да става минути преди започване
на общото събрание, твърди шефът на Булгарлизинг
г-н Тадъръков. Вероятно топлите отношения между двете
дружества отново ще трябва да се решат от Темида, след като Тадъръков
обеща да заведе дело срещу Консолид Комерс.

Facebook logo
Бъдете с нас и във