Банкеръ Daily

Общество и политика

Българите са сред най-големите еврооптимисти

Българите остават едни от най-големите еврооптимисти. Това показват резултатите от национално-представително проучване на "Алфа Рисърч".

От влизането на България в ЕС през 2007 г. досега, одобрението за членството се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.

През целия десет годишен период най-силни еврооптимисти са по-младите български граждани, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно от предимствата на членството. Това са жителите на столицата и големите градски центрове, поколенията до 40-годишна възраст, високо образованите, икономически активните и хората с доходи над средното равнище.

Съществена разлика е настъпила в обществените нагласи през изминалите десет години в оценката за ефектите от приобщаването на България към Евросъюза.

Равносметката е подчертано положителна: в съотношение 51%:26% българските граждани смятат, че страната е спечелила от членството.

По-сдържана е оценката в личен план: 19% от живеещите в страната смятат, че перспективите пред тях се увеличават, а 15% се възприемат като губещи.

Образът на ЕС продължава да е привлекателен за българите. Мнозинството от пълнолетните жители на страната го възприемат като демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%).

Сред по-критичните оценки се откроява мнението на 46%, че ЕС е бюрократичен и в по-малка степен неефективен (32%).

Както в началото на членството, така и сега като най-важни предимства хората продължават да възприемат шансовете, които свободното движение на хора предоставя.

Тук е и най-значимият ръст в оценките за ползата от европейското членство - възможностите за пътуване в страни от ЕС нарастват от 15% през 2008 г. до 49% през 2017 г.; шансовете за образование в тях бележат двоен ръст - от 4% през 2008 г. до 10% през 2017 г.; а за намиране на работа, троен ръст - от 6% през 2008 г. до 22% през 2017 г.

За разлика от първите години на членството, когато усещането за липса на промени в страната беше един от основните източници на евроскептицизъм, към момента надделява разбирането, че то има положително влияние, особено върху онези страни от живота, където чрез еврофондовете ЕС пряко подпомага България.

Резултати и ефекти от членството

Преките ефекти от членството се виждат в няколко основни посоки - България е икономически и политически по-стабилна в сравнение с периода преди 2007г. (40%). Налице са и значителни промени в инфраструктурата (32%) и в населените места (от 12% през 2008г. до 28% през 2017г.), разширява се достъпът на българските производители до повече пазари (26%).

Европейските правила и стандарти от източник на притеснения вече също намират място сред предимствата (24%).

Същевременно, резултатите от уменията и усилията на България да извоюва позиции пред европейските си партньори, се оценяват по-сдържано: 36% смятат, че гласът на страната се зачита в ЕС, 35% - че тя има по-голяма тежест при международни търговски преговори.

Това, заедно с по-ниските оценки за ползите в личен план, продиктувано основно от запазващото се неравенство в доходите, са в основата на все още ниското европейско самочувствие на българите.

Факт е, че ако през 2007 г. всеки четвърти българин се е чувствал европеец, през 2017 г. така се чувства всеки трети, но 66% все още нямат такова самочувствие.

Предизвикателства пред ЕС 

Съществена динамика претърпява и оценката за най-сериозните предизвикателства пред ЕС и пред България като негов член.

Налице е изместване на фокуса от подчертано икономически притеснения през 2007г. към преобладаващо политически през 2017 г., и особено, към въпросите на сигурността.

Така например, през 2007 г. българите открояват като водещ проблем пред Евросъюза конкуренцията от икономики извън него (47%), което днес, въпреки продължаващия ръст на азиатските икономики, тревожи значително по-малко хора (35%).
Дори и да остават нерешени значителна част от икономическите проблеми, те са изместени на по-заден план от актуалните теми на борбата срещу тероризма (65%), общоевропейската имиграционна политика (ръст от 15% до 49%), обща външна политика и политика по сигурността (ръст от 30% до 44%), взаимоотношенията ЕС – Русия (36%).

Оценката за предизвикателствата пред България като страна-членка на ЕС следва същата логика.

Страхове и притеснения

Най-големите страхове през 2007 г. бяха, че ще бъдат затворени предприятия заради нахлуването на чужди стоки (47%), че българите ще са неравнопоставени на пазара на труда заради ограничения достъп през първите години (39%), че български специалисти ще емигрират в чужбина (37%), че чужденци ще започнат да изкупуват земя (37%). Десет години по-късно, част от тези страхове са забравени, а делът на споделящите ги е два пъти по-нисък.

Широко дискутираният въпрос за двойните стандарти в качеството на храните за кратко време успява да заеме първо място сред притесненията (60%), следван от намаляване на покупателната способност (50%).

Същевременно, общите проблеми за цяла Европа, като трафика на хора и наркотици (47%), притока на имигранти и терористичните заплахи (44%), се приемат и като основни за България.

Като цяло, през целия десет годишен период на членство българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС - 40% очакват той да се развива като по-стабилен и единен, срещу 18 на сто на обратното мнение.

Перспективите за България

От гледна точка на перспективите за България, обществената подкрепа за влизането на страната в Шенген е устойчиво висока (53%), докато приобщаването към еврозоната среща съществени притеснения и поляризирани оценки (34% го одобряват, а 45% - не).

Въпреки някои моментни кризи, налице е много висока степен на единодушие, че няма по-оптимистична алтернатива за развитието на България, извън общото европейско бъдеще, посочват от Алфа Рисърч.

 

Проучването е проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16-25 септември 2017 г. сред извадка от 1021 души.

Facebook logo
Бъдете с нас и във