Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИНЪТ ОБИЧА САМО БИВШИ ИЛИ МЪРТВИ УПРАВНИЦИ

Г-н Драганов, според усета ви на историк и опита на политик къде в историческата география на левите сили у нас попада Арбанаси - по-близо до Бузлуджа, до лозето на Габровски или Лесидрен?


- Че Арбанаси не е Лесидрен, е ясно поне по една проста причина - ние там поканихме личности, а не партии. Поканихме хора със социалдемократически убеждения. И ако би могло да излезе нещо ново от срещата в Арбанаси, то това е да спрем да говорим за лявото пространство и да започнем да говорим за социалдемократическо пространство. Лявото е по-широко, социалдемократическото е доста по-ясно. Не се страхуваме да ни поставят между Бузлуджа и лозето на Габровски, защото в края на краищата би било странно, ако се срамуваме от историческите си корени.


А Солун къде ще се впише в това пространство - за края на лятото професор Кръстю Петков замисля да заведе левите формации на среща там...


- Кръстю Петков събира там представители на партии, а не личности със социалдемократическо мислене. Единственото, което мога да кажа, е, че желая успех на тази инициатива и ако Евролевицата получи покана - вероятно ще отидем. Ние не сме чак толкова претъпкани с предразсъдъци, задни мисли и опасения, за да се боим от коментари, че когато контактуваме с този или онзи, върху нашия социалдемократически имидж пада ръжда или обратно.


Някаква лятна страст към консолидиране на сродни и подобни сили сполетя политическите центрове, наблюдава се някакво настървено разграфяване на политическото пространство. Седмица преди вас стегнаха редици либералите - как се приемат и коментират сред вас опитите на Желев, Луджев, Доган? Като изтупване на прахта от бивша слава или като възкресяване на позиции?


- В идеологически план това е опит за преструктуриране на либералното и неоконсервативното пространство. Ако приемем, че СДС е една неоконсерватилна партия, да кажем от тачеристки тип, макар да се хвали, че е християндемокрация. Но там не са много наясно с тези понятия - та им е простено. Те даже не знаят на коя страна се кръстят католиците, въпреки че се обявяват за християндемократи.


Та - това е един съвсем нормален процес на разграничаване на умерените либерални тенденции от яркия неоконсерватизъм на СДС. Тази функция не можа да я изпълни Народен съюз. За него се оказа по-сладко да щипе от властта и като пиявичка да смуче от нея, отколкото да заеме някаква самостоятелна позиция. Ето защо бе логично да се очаква възникването на втори център в дясното пространство.


Впрочем, Народен съюз не върви ли към отмиране?


- Народен съюз е заплашен да изгуби окончателно собствения си облик. Той веднъж вече го е загубил на базата на едно конюнктурно обединение между земеделци и демократи, втори път го дозагуби, като се вля в синята партия - явявайки се с нейната бюлетина на изборите. Трети път окончателно го ликвидира с изпращането на свои хора във властта, и то ги изпрати на най-тежките и най-деликатни постове. Тези министри сега поемат най-големите удари - образование, здравеопазване, селско стопанство...


Достатъчно здраво ли изглежда синьото пространство, гледано от мястото на Евролевицата?


- Вече не е толкова здраво и в този смисъл се сбъднаха нашите прогнози не защото сме гениални, а защото добре познаваме балканските табиети. Във всяко управляващо мнозинство в този регион неизбежно настава разделяне на повече облагодетелствани и повече ощетени от участието си в управлението. И такъв процес вече се вижда с невъоръжено око. Ако бях жена журналистка, още от миналата година щях да започна наблюдение върху стойността на дрешките на сините депутати: как дойдоха в началото, после какви костюми показаха и как сега ризите им започват да се поизхабяват. Тоест - далаверата е свършила, за някои от тях. Или се е преразпределила само към малка част от тях. И логичното продължение на тази еволюция е бунт на мравките - вероятно в края на тази година, успореден с очевидната вече катастрофа на реформата във вида, в който я упражняват управляващите.


Как дефинирате трите им най-големи грешки?


- Партизация, бюрократизация, корупция. Партизация - това означава подмяна на 32 хиляди души, ангажирани в държавната администрация и управлението на стопанския сектор само по партийна линия. Което естествено се отразява на компетентността.


За корупцията едва ли е необходимо да обяснявам - факт е, че от две седмици започват вече да гърмят дребните бушони. Значи сега изключват предпазните вериги на грандиозната корупция. А що се отнася до бюрократизацията - тя е неизбежният трети в тази компания, просто защото изпълнителната власт изземва функции от останалите две власти. Дори три - ако броим и медиите.


Свърши ли работа онази ваша папка, връчена един петък на премиера Костов в НС - била с документи за лошо управление на голямата държавна фирма Техноимпортекспорт?


- Онази папка свърши три неща. Първо - доколкото знам, по нея в момента се води предварително разследване по линия на прокуратурата срещу съответните лица, ръководители на фирмата. Вестник БАНКЕРЪ впрочем доста точно писа по този въпрос неотдавна. Тоест аз изпълних препоръката на Иван Костов и като верен поданик дадох папката с документи на Иван Татарчев.


Второ - папката предизвика един немалък смут в част от депутатите на мнозинството, на които от една година им обяснявам, че в повечето случаи те са капо. Сега го видяха ясно, черно на бяло, и го понесоха болезнено.


И трето - папката предизвика господин Костов да направи остра забележка на депутатите друг път да не правят така, че Драгомир Драганов да ги хваща. Този тристранен ефект не е малък. Такива папки има много, те вероятно ще излязат в една евролява Бяла книга, но това ще стане наесен, когато - доколкото разбрахме, и от други страни ще повдигнат килимчето, под което е мръсотията.




Споменахте балканските табиети. Други балкански държави имат в новата си история поне по един политик, успявал да се връща по няколко пъти на върха. Защо България няма своя Папандреу или Демирел? Наш политик не е успявал да възкръсне в голямата власт...


- Това е национална черта. Българинът по принцип обича две категории управници - мъртвите или бившите управници. Никога не обича сегашните, още по-малко бъдещите. Така че е много трудно в такава ситуация някой бивш да възкръсне в политиката като лидер, да кажем. Освен това има и друга закономерност - в последните 120 години България, както е известно, се управлява или от бивши, или от бъдещи затворници. Обикновено, като слязат от власт - отиват в затвора, и трябва да се чака друга голяма промяна, за да се изкарат репресирани. Ако няма такава промяна - си остават криминални престъпници. Желев е от графата на бившите затворници, така че ще направи изключение в графата на бъдещите. Но се съмнявам дали някои от неговите наследници няма да запълнят графата на бъдещите - нямам предвид по президентска линия, а по седесарска.


Колко политика има в Закона за съдебната власт, чието второ гласуване вече върви?


- Някъде към 98% от закона е чиста политика. Делото на Седморката на Блейк (Димов) ще остане незабравимо в нашето законотворчество. Като член на правната комисия за първи път видях по устройствен закон да се правят устни поправки. Което доста личи и в текстовете, които сега се гласуват. Това си е чиста проба политика. Само дето не се казва: Васил Гоцев има право да назначава, повишава, наказва и уволнява, а се казва министърът. Но се знае кой е министърът. Не се казва, че Иван Татарчев ще бъде само със секретарка и шофьор - казва се главният прокурор. Има един безумен текст, според който главният прокурор на отделно събрание избира делегати за Висшия съдебен съвет. Бая се чудихме в комисията - как бай Иван ще си направи отделно събрание и кого всъщност ще предложи... Стигнахме до абсурдната идея да му предложим поне да се гласува по местоживеене в районната прокуратура.


Очевидно и този закон ще мине през Конституционния съд.


- Аз напоследък доста се притеснявам от позицията на Конституционния съд. Той напоследък като че ли е по-склонен да си затваря очите пред сините безобразия в законодателството и това е много опасно. Защото по времето на червените безчинства именно КС спаси България от нещо много по-сериозно като опит за установяване на личен режим и от крайно изостряне на напрежението. Сега като че ли КС се отказа от тези си високоблагородни и високоморални позиции и функции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във