Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИНЪТ - КАТО ГЕРМАНЕЦ ИЛИ КАТО МИЛИОНЕР

74 ХЛЯДИ ФИРМИ ЩЕ СЕ ПРЕРЕГИСТРИРАТ СЛЕД 1 ЮЛИ ДОГОДИНА


Една чужда дума - деноминация, рязко навлезе в речника на българина и породи надежди и страхове. Заваляха обяснения от всички страни - дали мярката идва навреме, колко инфлация може да се скрие с нея, как ще се закръгляват цените и заплатите и т.н.


Не са малко и обещанията от най-високо място за това как ще се облекчи животът на българина. От психологическа гледна точка пък не е ясно кое е по-добре - да се радваме на силен точно колкото една германска марка лев, или всички да се зовем милионери.


Прагматичните хора се запитаха колко ще струва цялото това удоволствие. Според експертите на Българска народна банка около 10 млрд. лв. ще са допълнителните разходи по деноминацията, но за сметка на това БНБ щяла да си спестява по толкова всяка година. Търговските банки също щели да спечелят в крайна сметка. Икономията идва от намаленото количество банкноти, с което ще се работи, и по-дългия живот на монетите.


Деноминацията ще намали разходите на фирмите - с това изречение ни зарадва премиерът. След толкова приятни прогнози не остава нищо друго, освен да го ударим на живот.


Разбира се, на практика нещата не са толкова прости. Пример за това са неизчислените главоболия, които ще има всяко дружество, докато пререгистрира съдебно капитала си и дочака да бъдат уведомени партньорите му за това в Държавен вестник. Отделен е въпросът за разходите.


В България в момента има 4841 акционерни дружества, 701 еднолични акционерни дружества, 26 167 еднолични дружества с ограничена отговорност, 42 103 дружества с ограничена отговорност и 87 командитни дружества с акции.


Това, което обединява тези общо 73 907 дружества, е изискването за регистрация на собствения им капитал. При паричната обмяна всички те трябва да намалят с 1000 пъти стойността му и това трябва да бъде отразено в съответното съдебно решение. Веднага се сещаме, че това няма да стане нито бързо, нито безплатно (поне засега никой не е заявил подобно нещо). За загубата на време фирмите трябва да са тренирани от опашките в данъчните служби и социалното осигуряване. Пререгистрацията на капитала има също съвсем реална цена - такса от 50 000 лв. (после може вместо 50 да стане или 100 лв. например) за съответния окръжен съд и 22 500 лв. за публикуването на съобщението в Държавен вестник. Така се събират по 72 500 лв. на дружество. Като теглим чертата за всички фирми, подлежащи на пререгистрация, сумата става 5 358 257 500 лева. Ако задраскаме трите нули, сметката е за 5 358 257.5 лв. - нови и силни.


Оказва се, че само по операциите за пререгистрирането на фирмите разходите са наполовина от тези за деноминацията, които ще похарчи Българска народна банка. За бюджета на съдилищата и на Народното събрание тези пари, разбира се, ще бъдат добре дошли. На всичкото отгоре и брутният вътрешен продукт ще се облагодетелства от размера на събраните такси, увеличавайки се малко, но сигурно.


Примери като този могат да се намерят още много, като се има предвид на колко места в нормативната уредба трябва да се пипне. Вярно, че депутатите друга работа, освен да гласуват и да ходят на почивка, нямат. Колко работно време ще изхабят, за да променят всички закони и наредби, в които има споменато нещо за левове. А депутатският труд никак не е евтин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във