Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОРАБ

Първата от общо 27 ратификации, необходими за влизането в сила на договора за присъединяването на България към ЕС, е факт. С повече от внушително за българската политическа действителност мнозинство от 231 гласа за, 2 въздържали се и 1 против в сряда (11 май) 39-ото Народно събрание одобри текста на споразумението, което бе подписано от страната на 25 април в Люксембург. По стара управленска традициявластимащите се изкушиха да превърнат едно рутинно от юридическа гледна точка събитие (пък било то и с огромно историческо значение) в шоуспектакъл с предизборен вкус. Политиците вяло поспориха и доколко е уместно ратифицирането на контракта с ЕС без провеждането на предварителен референдум за или против членството ни. Такъв беше проведен в девет от десетте държави, присъединили се към общността през май 2004 година. У нас властта в крайна сметка прецени, че допитването до народа е ненужно пилеене на пари и загуба на време. На всичко отгоре ратифицирането на договора стана в изключително деликатен за нас момент. Буквално в навечерието на церемонията в София, на 4 май, лидерите на политическите фракции в Европейския парламент се договориха да отложат поканата за 18-те български наблюдатели от септември тази година за началото на следващата. Колкото и да ни уверяват нашите преговарящи, че не се е случило нищо фатално, според повечето западни медии това е ясен знак за отрицателните настроения спрямо кандидатурата на България, които вземат връх в Европарламента. В Германия пък все по-ожесточен става дебатът между правителството на канцлера Герхард Шрьодер и опозиционния Християндемократически съюз на Ангела Меркел за евентуално преразглеждане на договорените вече клаузи с България и Румъния. Така или иначе, с ратификацията на люксембургския договор от 25 април страната ни на практика прехвърли топката около формалното приключване на петото разширяване на ЕС в полето на общността.Впечатляващото в речта на премиера Симеон Сакскобургготски, предшествала гласуването в Народното събрание на 11 май, бе, че малко или много тя напомняше препоръките, които Европейската комисия нееднократно вече ни е отправяла. А основното послание е, че до началото на 2007-а предстои много работа. Даденият от Симеон Сакскобургготски тон на дебата беше подет и от опозиционните лидери. Председателят на БСП Сергей Станишев например упрекна управляващите в липсата на прозрачност в разговорите с Еврокомисията и настоя за сериозна разяснителна кампания за ангажиментите, залегнали в договора за присъединяване, който е близо 1000 страници. На свой ред бившият премиер и сегашен водач на ДСБ Иван Костов припомни за несъстоялата се съдебна реформа, ниската конкурентоспособност на българската икономика и дезинтеграцията на малцинствата.Каквото и да се говори, оттук нататък пълноправното ни членство изцяло зависи от действията на 25-те парламента на страните членки на Евросъюза. Времето, в което те трябва да ратифицират договора с България, е и много, и малко. Засега нито едно правителство на страна от общността не изгаря от нетърпение да внесе за ратифициране споразумението със София и Букурещ. Според дипломатически източници повечето държави ще предпочетат да изчакат публикуването в началото на ноември на мониторинговия доклад на Европейската комисия. Тогава ще стане ясно и дали експертите на Жозе Барозу ще предложат задействането на прословутата отлагателна клауза. Представител на кабинета на комисаря по разширяването на ЕС Оли Рен заяви за БАНКЕРЪ, че очаква евродепутатите да окажат сериозен натиск върху Комисията в Брюксел за отлагане на приемането на поне една от двете кандидатки (т. е. България или Румъния). На фона на трудностите на тези две балкански страни все по-илюзорни изглеждат шансовете за скорошно, шесто поред преместване на границите на единния пазар и интегрирането на Западните Балкани.Причините, поради които Европейският съюз най-вероятно ще забави темпото на разширяването си, са няколко. Една от тях е голямата въпросителна около ратификацията на подписаната през октомври 2004-а нова евроконституция. При всички положения последствията при евентуален отрицателен вот (каквито са прогнозите) на насрочения за 29 май референдум във Франция съвсем няма да са благоприятни. С доста голямо подозрение преобладаващата част от католическата общност на Стария континент гледа и на кандидатурата на една от най-големите мюсюлмански държави в света - Турция. Но може би най-сериозната пречка пред поредното разширявате е неяснотата около бъдещия единен бюджет. Впрочем от основните претендентки за следващия тур- Хърватска, Турция, Сърбия и Черна гора и Македония, нито една все още не е започнала официални преговори за присъединяване. В случая със Сърбия дори тепърва ще се водят разговори за сключване на споразумение за асоцииране. Поне до пролетта на тази година Хърватска се смяташе за сигурен бъдещ член на европейското семейство. Загреб получи и конкретна дата за началото на преговорите - 17 март. В крайна сметка обаче, след решение на Съвета на министрите на ЕС, те бяха отложени за неопределеното бъдеще. До тази развръзка се стигна след доклада на главния прокурор към трибунала в Хага Карла дел Понте. Тя упрекна хърватските власти, че не съдействат достатъчно за залавянето на един от героите от юговойната генерал Анте Готовина. Не чак толкова отдавна Съветът на министрите на ЕС реши, че разговорите с Турция, която получи официално статут на кандидатка през 1999 година, ще започнат на 3 октомври. Но пред Анкара бяха поставени редица условия, свързани най-вече с покриването на политическите критерии. Едно от най-съществените изисквания е турските власти да подпишат допълнителен протокол към сключения още през 1963 г. договор с общността за създаване на митнически съюз. С него ще бъдат уредени търговските отношения между Турция и десетте новоприсъединили се през май 2004-а държави. Парафирането на анекса от южната ни съседка на практика ще означава дипломатическо признаване на гръцката част на Кипър. Не е изключено през ноември и Македония да получи дата за начало на преговори. Тогава ще бъде публикуван специален доклад на Еврокомисията за готовността на бившата югославска република. Обективно погледнато, на този етап мисията за ново разширяване на ЕС изглежда доста съмнителна. Така че каквито и трудности да срещне оттук нататък България, трябва да сме повече от доволни, че вече сме на европейския кораб, а не сред чакащите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във