Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ В МОМЕНТА НЕ Е ИКОНОМИЧЕСКИ СУВЕРЕННА ДЪРЖАВА

Две достойни за внимание събития се очакват тази седмица. На 15 юли пристига мисията на МВФ, водена от харизматичната Ан Макгърк, която ще продължи преговорите с правителството по тригодишното споразумение. Далеч по-забавен обаче ще бъде предстоящият парламентарен дебат върху условията на това споразумение - така наречената матрица. Очаква се той да повтори обсъждането в Комисията по икономическа политика от 7 юли 1998 година. Тогава повечето от депутатите от БСП заявиха, че искат споразумение с МВФ, но не такова. Те обаче не отговориха на въпроса на вицепремиера Александър Божков: Ако не такова, какво друго? За сметка на това не срещна опоненти откровението на вицепремиера, че: България в момента не е икономически суверенна държава. Ние се намираме в състояние, в което без помощта на международните финансови институции не можем едновременно да обслужваме външния си дълг и да гарантираме икономически растеж - заключи вицепремиерът.


До края на 2002 г. България трябва да плаща по 1 млрд. щ. долара годишно на чуждестранни кредитори. През следващите три години страната ни се нуждае общо от 1.5 млрд. щ. долара за подкрепа на платежния баланс. За около 1 млрд. щ. долара от тях правителството разчита на МВФ. Останалите се очакват от Г-24 и от ЕС, но ще ги получим само ако подпишем споразумение с Фонда.


Предстоящият парламентарен дебат


който ще се предава по националната телевизия, най-вероятно ще предизвика всенародно веселие. Особено ако някои депутати от левицата повторят твърденията си, че получаваме кредити от МВФ, за да купуваме след това от Фонда (!) стоки и услуги. Или че брутният вътрешен продукт ще нараства, докато производството ще намалява. Работата обаче не търпи майтап, защото залогът е голям, а преговорите ще бъдат сложни. През изминалите седем години българските управници си извоюваха име на финансови хулигани и прахосници, затова Фондът безкомпромисно се опитва да ги възпитава със сурови и трудноизпълними изисквания. Според министъра на финансите Муравей Радев през следващите три години България ще се ангажира с балансиран бюджет. Допустимият дефицит ще бъде скован в тесния костюм на 2% от брутния вътрешен продукт, но само ако е следствие от непредвидени разходи за инвестиционни проекти или за социални програми. Подобни разходи трябва да бъдат аргументирани от правителството и да бъдат одобрени от МВФ, а после и от парламента.


Ще се преговаря и върху конкретно равнище на фискалния резерв, под което той няма да може да пада. Този ангажимент МВФ ще наблюдава най-стриктно, тъй като размерът на фискалния резерв отразява


платежоспособността на страната


МВФ настоява да бъдат уточнени всички задължения на държавни предприятия към бюджета и да се състави график за тяхното намаляване. Нещо повече, Фондът изисква с приемането на новия бюджет да бъде прекратена практиката на триъгълни операции за изчистване на взаимни задължения между две държавни фирми и бюджета. Правителството е съгласно повечето фондове, като например ДФРР, и почти всички извънбюджетни сметки да бъдат закрити и средствата в тях да преминат под непосредствената опека на финансовото министерство. По настояване на МВФ ще бъде създаден регистър на държавните гаранции и предоставянето им ще става по строги критерии, като общият им размер ще бъде точно определен. Броят на първостепенните разпоредители с бюджетни средства също ще намалее. Целта на тези мерки е да се подобри управлението на държавните пари.


По предписание на Фонда


ще бъдат отменени всички данъчни и митнически преференции


в неданъчните закони.


Матрицата на споразумението не дава конкретни срокове единствено за намаляване на данъчното бреме. А това е един от лостовете за стимулиране на икономическия растеж. Финансовият министър Муравей Радев за пореден път заяви, че данъците ще намалеят едва след разширяването на данъчната база, която да гарантира стабилни бюджетни приходи. Въпросът с колко и кога все още виси във въздуха.


Опозицията обвинява правителството, че с ангажиментите за пълна либерализация на икономиката


ще убие българското производството


Практиката обаче показа, че поставянето й в парникови условия не подобрява, а напротив - влошава конкурентоспособността й. Що се отнася до земеделието, не е ли достатъчно, че селските стопани почти не плащат данъци и могат да ползват преференциални кредити за закупуване на техника и семена от фонд Земеделие?


Като най-трудни за изпълнение отново се очертават изискванията за приватизация и преструктуриране на икономиката. Раздържавяването в производствения сектор се предвижда със скоростта на костенурка. Ще бъде цяло щастие, ако до края на година станем свидетели на запомнящи се чуждестранни инвестиции. А работническо-мениджърската приватизация (спечелила си прозвището разбойническо-селска) се очертава да остане табу въпреки недоволството на сини депутати.


Мъчително се предвижва и


продажбата на банките


Миналата година през юли бе приватизирана ОББ, през юли тази година може би ще бъде раздържавена Пощенска банка. Само че ангажиментите на българската страна пред Фонда са до края на 2000 г. държавни да останат само БИОХИМ и ДСК. Проблемът е очевиден.


Интересно е как при такъв инвестиционен дефицит ще бъде постигнат обещаният ръст на БВП от 4-4.5% годишно? Вероятно правителството разчита да стимулира икономическия растеж чрез тригодишната си инвестиционна програма. Но какво знае обществото за нея? Нищо, освен зашеметяващите цифри от 10 млрд. щ. долара инвестиции в инфраструктурни проекти. В какви точно - засега се пази в строга тайна. Другото, което бе оповестено, е, че държавата се ангажира да участва в проектите с около 1.2 млрд. щ. долара - по около 400 млн. щ. долара годишно. Правителството твърди, че МВФ вече е получило инвестиционната програма. Кога българските граждани ще узнаят нейното съдържание, още не се знае.

Facebook logo
Бъдете с нас и във