Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ УРЕДИ СЪС СКАНДАЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ КЪМ ГЕРМАНИЯ

Скандал в парламента предизвика внесеният в пленарна зала Закон за ратифициране на Спогодбата между правителството на България и Германия за консолидиране на външния дълг на България.


На практика финансовият министър Муравей Радев подписа с Юрген Щарк - държавен секретар на министерството на финансите на Германия, спогодбата за консолидиране на българските задължения към федералната република още на 13 март 1998 г. Тя пък е в съответствие с подписания на 13 април 1994 г. в Париж Общ протокол-споразумение за консолидация на външния дълг на България към страните от Парижкия клуб.


Със спогодбата се разсрочва външният дълг на България към Германия. В него се включват неизплатени наши задължения към Германия и гаранции, сключени между германски кредитори и български длъжници до 1 януари 1991 г., чийто падеж на плащане е бил до 30 април 1995 година. Общата сума на неизплатените задължения е 13 млн. г. марки и 670 хил. щ. швейцарски франка. Те трябва да бъдат платени на осем равни полугодишни вноски за времето от 31 март 2001 г. до 30 септември 2004 година. Лихвата ще бъде в размер на 7.25% годишно.


Известно е, че България не бе уредила задълженията си в рамките на Парижкия клуб към Германия, Италия и Испания. А едно от условията при сключването на кредитното споразумение с ЕС за 250 млн. ECU бе да постигнем напредък в преговорите с тези държави. В противен случай България няма да получи втория транш от еврокредита за 125 млн. ECU. И докато в разговорите с Италия и Испания видим напредък няма, проблемът с Германия вече е решен.


Основната пречка за регулиране на дълговите ни взаимоотношения с бундесрепубликата бе и неуреденото задължение по пасивното ни търговско салдо към бившата Германска демократична република. Общият му размер е 507 млн. преводни рубли, преизчислени на 344.8 млн. г. марки. В подписаната и вече ратифицирана спогодба България се задължава да погаси и този дълг за периода от 31 март 2005 г. до 30 септември 2018 година. Годишната лихва ще бъде в размер на 3.4% и се начислява от 1 януари тази година.


На практика този дълг е натрупан от неизнесени български стоки за Германия след 1990 година, тъй като след сливането на Източната и Западната й републики немските фирми отказват да внасят договорените в рамките на СИВ стоки. България обаче продължила да внася немски стоки и така се натрупало отрицателно търговско салдо от 507 млн. преводни рубли.


Миналата седмица в парламента депутатът Стефан Стоилов определи ангажимента ни по спогодбата като едно от най-несправедливите плащания. Той припомни, че България имаше аналогични задължения по клиринга към Полша, Чехия и Унгария. Те обаче бяха ликвидирани чрез доставка на стоки при условия, благоприятни и за двете страни.


Спор възникна и по въпроса за плащането на лихви по задължението към Германия. От левицата заявиха, че подобна лихва не сме плащали на другите страни от СИВ, с които също сме имали задължения за невнесени стоки. Към Унгария и Полша не бяха начислявани лихви. Сега при наличието на тази клауза Унгария има всички основания да поиска преразглеждане на сключената спогодба за издължаване. Подаваме сигнал на наши партньори от ЦЕФТА да искат ново разглеждане на условията, при които покривахме задълженията си - заяви Стефан Стоилов.


По този повод депутатите от левицата поискаха ратификацията да се отложи до приключването на преговорите за влизането на България в ЦЕФТА. В противен случай, обявиха те, ще се получи прецедент по преговорите ни с останалите страни от бившия СИВ.


Според председателя на Бюджетната комисия Йордан Цонев обаче споразумението е най-доброто. Фактите са такива. През 1991 г. този дълг възлиза на 507 млн. преводни рубли. По тогавашния курс на Международната банка за икономическо сътрудничество за преводната рубла дългът се равнявал на 1.250 млрд. г. марки. Сега няколко години по-късно правим споразумение за 344.8 млн. г. марки, което е разсрочено за 20 години - коментира г-н Цонев. Той обясни, че лихва ще се начислява само за времето на разсрочване, но не и от 1991 до 1998 година, което било нормално. Българските фирми са имали също възможност да откажат да вземат търговски стоки. Защо тогава не са го направили? И те са били наясно, че трупат държавен дълг. Ако се бяха отказали, нямаше да имаме такъв дълг - възкликна от трибуната на парламента Йордан Цонев.


Атанас Папаризов веднага му опонира, че отказът от внос по онова време би означавало редица химически продукти и специални стомани да не бъдат внесени у нас и да не бъдат произведени стоки за повече от 500 млн. преводни рубли.


Никой в света не ратифицира спогодба, подписана от правителството едва преди месец, особено когато се знае, че са пред завършване аналогични преговори с други държави и на България предстои да влезе в ЦЕФТА. Ще се влошат позициите ни в останалите преговори, които водим - допълни още Папаризов.


Въпреки аргументите на опозицията управляващото мнозинство гласува ратификацията. Дано само не се сбъднат песимистичните прогнози на депутатите от левицата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във