Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СИ НАПИШЕ ДОМАШНОТО

Посланикът на Република Гърция у нас г-н Прокопиос Мандзуранис, пред в.БАНКЕРЪПрокопиос Мандзуранис е роден през април 1945 г. в Италия. Завършва право в Солунския и Парижкия университет. Работи като адвокат в Париж и в Атина. Близо три години е консул в София, пет години - в Париж, още пет в Скопие. Бил е на работа в структурите на Европейския съюз, пет години е посланик в Сараево. От ноември 2002 г. е посланик на Гърция в България. Говори отлично английски и френски език и доста добре се оправя със сръбския и българския. Г-н Посланик, определят Европейския съюз като клуб на богати държави. Защо тогава Гърция подкрепя усилията на една все още доста изостанала в икономическо отношение страна като България да се присъедини към него?- Когато през 1981 г. влезе в Европейската общност, Гърция също не беше богата държава. Решението за присъединяването ни към Общността беше политическо. Намирам България за красива, но като цяло не и бедна страна. До 1945 г. тя беше предимно селскостопанска, впоследствие успя да развие редица индустриални производства, да придобие ноу-хау. До 1990-а стопанството й беше обвързано с друга система. Днес обаче икономиката й не е на нивото на европейската. Сега е моментът на трудните решения. България не може да остане извън Евросъюза тъкмо поради факта, че не е богата страна. Позволете ми да припомня нещо от теорията на миналото. Карл Маркс казваше, че в основата си всички проблеми са икономически. Ленин пък казваше, че всички проблеми, дори да са икономически, в основата си са политически. В Европейския съюз основата е културата. А България е част от европейската култура. Вашите сънародници казват - Гърция е най-бедната страна в Европейския съюз, но с най-богатите граждани. Как трябва да се тълкуват тези думи?- Действително, в моята страна казват, че държавата е бедна, но гражданите са богати. Мисля, че това в известна степен отговаря на истината. Обяснението може да се търси в историческото развитие на Гърция - наличието на големи исторически катастрофи е пораждало необходимостта държавата да подпомага гражданите. Постепенно обаче това се е превърнало в системен навик. След като Гърция бе приета в Общността, големите проекти в моята страна бяха щедро финансирани от нея. Гражданите ни бяха свикнали да имат средства, които ставаха все повече. Преди няколко години правителството задължи всички гърци да попълват данъчни декларации. Дотогава гръцката държава нямаше ясна представа какви са доходите им. Днес обаче тя знае това и постепенно думите за бедната държава и богатите граждани губят стойността си - заради правилата, които действат в Европейския съюз.Прави впечатление, че докато Гърция беше председател на Европейския съюз, бе затворена само една глава от преговорите между България и съюза. Какво е вашето обяснение за тази строгост от гръцка страна?- Не е строгост. Да се върнем шест месеца назад. Изявленията на гръцкото председателство за предприсъединителните процеси пред България и Румъния бяха съвсем ясни и се основаваха на решенията от Копенхаген за присъединяването на тези страни през 2007 година. Преговорите с тях се водят от Европейската комисия, именно тя подготвя техническото досие. През два от месеците, докато трае нашето председателство, Европейският съюз беше ангажиран с войната в Ирак. А по време на мандата си председателството е призвано да решава най-напред големите световни проблеми. Мисля, че тези шест месеца, които обхванаха и войната в Ирак, бяха решаващи за придвижване на преговорите с България и Румъния. Ние затворихме главата за транспорта. Подготвяме всичко, свързано с позицията на Европейския съюз по глава Политика на конкуренцията. Надявам се тази глава също да бъде затворена. Какви задължителни условия трябва да изпълни България - от гледна точка на Гърция, за да бъде приета в Европейския съюз?- Самата Гърция няма различен подход и различни изисквания от тези на Евросъюза. Анализът на Европейската комисия показва, образно казано, че България и Румъния трябва да си напишат домашното. А това означава едно нещо - реформи. Тези реформи трябва да се извършат и от българското, и от румънското правителство. България има отличен екип за преговорите с Европейския съюз, ръководен от г-жа Меглена Кунева. Работи се много продуктивно. Досега България е затворила 24 глави, остават три икономически и три технически. Икономическите глави ще бъдат обект на преговори, когато Европейският съюз вземе съответното решение относно финансовите перспективи за периода 2007-2013 година. Преговорите вървят добре и аз нямам причини да смятам, че ще има сериозни проблеми, тъй като съществува добрата воля на българската страна. Ако приемем отварянето на Европейския съюз на Изток като елемент на глобализацията, опасявате ли се, че Гърция ще бъде пряко засегната от неизбежната глобализация на международната престъпност, корупцията, контрабандата, наркотрафика?- Колкото и да са силно изразени днес, тези явления ще бъдат драстично ограничени. Трудно ми е да кажа точно колко съвещания са проведени в Евросъюза по проблемите на корупцията, във всеки случай последното беше в Лондон преди няколко месеца. Преди няколко дни България подписа споразумение с Европол. Много важен за нас е проблемът с нелегалната емиграция. Той е свързан с охраната на външните граници на Евросъюза, а следователно от 2007 г. и на българската граница. Организираната престъпност е много изобретателна, а държавните механизми са по-бавни от нея. Но нещата вече са узрели да бъдат приложени новите средства на Европейския съюз за борба с международната престъпност.Смятате ли, че Гърция е загубила частица от суверенитета си след влизането й в Европейския съюз? Изпитват ли гърците носталгия по драхмата? През 1981 г., когато вашата страна бе приета в ЕС, Европа нямаше обща монетарна политика.- Всички изпитваме носталгия по драхмата, но това е емоционалната страна на нещата. Драхмата се е появила преди около 2700 години и въпреки това вече е история. В този смисъл наистина става въпрос за отстъпване от национален суверенитет. Наистина, през 1981 г. Европа нямаше обща монетарна политика. Още от самото създаване на Общността обаче всички нейни членове си дават сметка, че отстъпките за сметка на националното ще стават все повече и повече.... През 1987 г., когато се подготвяше общият икономически пазар с неговите четири големи свободи - движенията на хора, на капитали, на стоки и услуги, Жак Делор каза, че е необходима и обща парична единица, която бе приета от повечето европейски страни. Това е смисълът на общия европейски пазар. Днес еврото е силно и ще си остане такова. Каквото и да мислят някои, то не може да изчезне. През 1981 г. Гърция е изнесла селскостопанска продукция за 10 млрд. долара, но само след няколко години е трябвало да внесе такава продукция за 20 милиарда, да съкрати с 30 на сто производството си на стомана... От България пък се иска да закрие трети и четвърти реактор на атомната си централа в Козлодуй и Гърция също подкрепя това искане. Според вас докъде би трябвало да стигат компромисите, които прави страна-кандидат за Европейския съюз? - Европейският съюз е свят на преговори, Европа е дете на рационализма. Това означава, че когато представяме нашите възгледи с добри аргументи, никой няма да отхвърли правото на тези аргументи. Постепенно гръцката икономика беше преструктурирана, така че печалбите в едни браншове компенсираха загубите в други. Що се отнася до закриването на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, България пое това задължение в рамките на преговорите с Европейската комисия и предполагам, че добре знае защо е направила това. Тя винаги може да поиска компенсации, щом това е в съответствие с логиката на преговорите. Ако смятате, че ще търпите загуби в производството на електрическа енергия, поискайте нещо друго от Европейската комисия. Отново бих повторил, че Европейският съюз е свят на преговори. Колкото до Гърция, тя никога не е подкрепяла нито едното, нито другото искане - т.е. да се затворят или не реакторите. Наистина, в Гърция има една антиядрена култура, насочена срещу производството на електрическа енергия чрез атомни централи. Има и други държави, които имат същата култура, например Австрия. Но ние не се месим никога в преговорите с Европейската комисия. Ето защо бих искал да разсея това недоразумение, защото чух от доста българи, дори и от официални лица, че Гърция не е искала да бъде извършена техническа проверка на АЕЦ Козлодуй. Пояснявам, че Гърция не е искала това да стане в рамките на нейното председателство. Така тя доказа добрата си воля изобщо да не се обвързва с тази тема. Мисля, че моята родина е постъпила добре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във