Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ СТАВА ВАЖНА В УМИРАЩАТА ЦЕФТА

Присъединяването на Полша, Чехия, Унгария, Словения и Словакия към Евросъюза, планирано за 1 май 2004 г., ще предостави почетна роля на страната ни в Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Когато отличниците влязат в ЕС, в него ще останат България, Румъния и Хърватска. В учредителния устав на ЦЕФТА е записано, че ако дадена страна се присъедини към ЕС, то членството й в споразумението автоматично се прекратява. За да бъдат обсъдени предстоящите проблеми, в началото на юли в словенския курорт Блед се проведе среща на Смесения комитет на ЦЕФТА.В разположеното в подножието на Алпите градче министрите на икономиката на осемте страни трябваше да се договорят за бъдещето на общия пазар на държавите от Централна и Източна Европа. В Блед беше подписан специален анекс, според който петте държави, които ще бъдат приети в ЕС, ще запазят членството си в търговското споразумение до последния възможен момент - края на април следващата година. По силата на досега действащото споразумение, те трябваше да подадат заявление за напускане на организацията най-малко шест месеца преди приемането им обединена Европа. Утешителната новина за България от срещата в Блед е, че от началото на следващата година София поема председателството на ЦЕФТА. Диана Найденова, началник на дирекция Регионална интеграция и техническо сътрудничество към Министерството на икономиката, съобщи за в. БАНКЕРЪ, че сред задълженията на страната ни ще бъдат организацията и домакинството на срещите на премиерите и на икономическите министри на членуващите в ЦЕФТА държави. А от 1 май 2004 г. ще поемем от Полша щафетата на депозитар на ЦЕФТА. По думите на Найденова в Министерството на външните работи ще се съхраняват всички оригинални договори, подписани между страните членки. Дипломатическото ни ведомство ще пише и редовни справки за процеса на ратификация на международните документи, приемани в рамките на споразумението. Нищо особено всъщност, но поне звучи престижно.Иначе ЦЕФТА бе добра идея. Сред основните на страните учредителки от Вишеградската четворка, записани през 1992 г. в Краков, бе подготовката на икономиките им за трудностите, които крие свободното движение на стоки в Европейския съюз. Тогава впрочем България бе поканена за съучредител, но офертата бе отхвърлена от правителството на Филип Димитров. То прецени, че новото обединение щяло да бъде своеобразно продължение на бившия Съвет за икономическа взаимопомощ. Грешката бе поправена през 1998 г. в Словения от кабинета Костов. Сега, покрай свиването на ЦЕФТА, отново на дневен ред е въпросът при какви условия ще търгуваме с досегашните членки и Словения. Работата е там, че от 1 май 2004 г. тези държави стават страни по подписаното през 1993 г. Европейско споразумение за асоцииране (ЕСА). В него се уреждат търговските отношения между страната ни и ЕС. Което означава влошаване на условията за българския износ, тъй като преференциите в ЦЕФТА бяха повече от тези, предоставяни от Евросъюза. Особено при търговията със селскостопански стоки. За някои от тях имаше нулеви мита при внос от страна членка на ЦЕФТА, за други се предвиждаше ускорена либерализация при общо договорени мита за всички страни членки. В третия списък влизат стоките, чиито мита падат по-бавно и се договарят на базата на подписани двустранни протоколи. Експертите сега твърдят, че с приемането на Полша, Чехия, Унгария, Словения и Словакия в ЕС ще се влошат условията за българския експорт на селскостопанска продукция от този трети списък. Просто за някои селскостопански стоки митата за износ на наша продукция са по-ниски в ЦЕФТА, отколкото в ЕС. Според заместник-министъра на икономиката София Касидова този проблем ще бъде преодолян в най-скоро време. Българската страна ще поиска преговори с Европейската комисия за търговията със земеделски продукти. Правителството ни ще настоява пред Брюксел в периода между 2004 и 2007 г. да търгуваме с досегашните ни партньори от Централна Европа при мита, които сме договорили в рамките на ЦЕФТА. Независимо че те ще са членки на ЕС. Доколко реалистично е да се очаква, че еврочиновниците ще приемат такова искане, е доста съмнително. Впрочем не се знае доколко си струва. Защото анализът на търговския стокообмен от 1999 г. (когато България стана част от ЦЕФТА) насам показва, че бизнесът ни не се е възползвал от открилата се възможност за свободен достъп на стоки на един пазар със 100 млн. потребители. Данните на Министерството на икономиката сочат постоянен ръст на стокообмена, но той се дължи най-вече на нарастването на вноса за сметка на износа. Делът, който са заемали страните по Централноевропейското споразумение в общия ни стокообмен за 2002 г., е около 6.5 на сто. Износът за тези страни е едва 5.4% от общия ни експорт за 2002 година.Само за първите три месеца на тази година България е натрупала отрицателно салдо в размер на 71 млн. щ. долара. Става дума за търговията със страните от ЦЕФТА. Данните на БНБ сочат, че България е изнесла стоки за региона за 95.7 млн. щ. долара, а е внесла за 166.7 млн. щ. долара. Не са утешителни и салдата с отделните държави. Например общата стойност на стоките, които България е внесла от Полша, е с 57.9 млн. щ. долара повече от тази на продукцията, заминала в обратната посока. Отрицателното ни салдо с Чехия пък достига 92.7 млн. щ долара. Това с Унгария възлиза на 60.7 млн. щ. долара. Та затова звучи семпло оптимизмът на тия, които се ласкаят от завишената протоколно роля на България в съкратения вариант на организацията. Освен ако не го броят като продължаваща още три години репетиция за истинския пазар на Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във