Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЕ ВЪНШНИТЕ ДЪЛГОВЕ НА МИНЕРАЛБАНК И СТОПАНСКА БАНКА ЗА ДЪРЖАВНИ

Правителството - иска или не - ще трябва да признае за държавни дълговете на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка към SACE (Италия) и CESCE (Испания), ако иска да получи 250 млн. ECU заем от ЕС. Това става ясно от меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България. Той е неотделима част от Кредитното споразумение между ЕО и България, подписано на 3 декември тази година в Брюксел.


В края на миналата седмица парламентът ратифицира споразумението, по силата на което ще трябва получим този заем, предназначен за подпомагане на платежния баланс на страната. Той е десетгодишен със седем години гратисен период по главницата.


Кредитът е част от общия пакет за посрещане на финансовите нужди на България през 1997-1998 г. с общ размер около 500 млн. щ. долара, които ще получим от групата на 24-те индустриално развити страни (Г-24). Според Иван Костов подписаното споразумение е израз на политиката на правителството за ефективно регулиране на платежния баланс на страната с цел осигуряване на предпоставки за устойчиво икономическо развитие.


Заемът от ЕС ще бъде отпуснат на два транша, при условие че България изпълни успешно условията на стенд-бай споразумението с Международния валутен фонд. Първият транш ще бъде в размер от 125 млн. ECU. За да го получим обаче, правителството трябва да уреди проблема със средствата на ФАР, блокирани във фалиралите български банки. За тази цел МС ще трябва да отпусне фондове, равни на стойността на фондовете на ФАР, предоставени на България от Европейската комисия за подпомагане на различни проекти. Това означава, че дължимите суми по проекти, финансирани от ФАР, ще се плащат с пари от бюджета. Съответно държавата ще влезе в правата на ФАР като кредитор на банката, обявена в несъстоятелност, до размера на изплатените суми. Не е съвсем ясно обаче как ще стане това. Освен всичко друго, подобни разходи не са отразени в бюджета за 1998 година.


Вторият транш по всяка вероятност ще бъде разпределен на няколко подтранша и отпуснат не по-рано от три месеца след усвояването на първия. За целта обаче България ще трябва да сключи допълнително кредитно споразумение с ЕС. За да отпусне втория транш, изискването на общността е правителството да постигне значителен прогрес в уреждането на висящи въпроси по отношение на сключването и изпълнението на двустранни споразумения по дълга на кредиторите към Парижкия клуб, които са страни-членки на ЕС. По-специално ще бъдат организирани консултации с италианските и испанските власти за уреждане на висящи въпроси относно непогасените задължения на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка към SACE (Италия) и CESCE (Испания). От този текст става ясно, че България не е сключила двустранно споразумение с Парижкия клуб, с който да се признае дългът. Тогава защо бяха фалирани тези банки?


На практика, ако Стопанска банка не бе фалирана, тя щеше да има ангажимента да обслужва задълженията си към външните кредитори и с течение на времето дори да ги изплати. Следователно бюджетът нямаше да се натоварва с тях. След обявяването на Стопанска банка в несъстоятелност италианският й кредитор вече не си търси парите от банката. Той се е удовлетворил от САЧЕ - италианската държавна агенция за застраховане на експортното кредитиране, която от своя страна се овъзмездява за този разход от италианския бюджет. По тази верига вече италианската хазна търси възвръщаемост за разходите си от българската държава. Не трябва да се забравя, че кредитът от Istituto Bancario San Paolo di Torino е отпуснат на Стопанска банка по междудържавно споразумение между България и Италия.


Ако се допусне най-благоприятното за Стопанска банка развитие - че България признае този дълг за държавен и го плати от бюджета си, впоследствие българската хазна ще търси тези пари от Стопанска банка. С други думи, фалиралата банка пак ще дължи 111 млн. г. марки, но на българския бюджет. Единственият начин тези пари да бъдат отписани от баланса на Стопанска банка е държавата със закон да опрости това нейно задължение. Между другото, в отговор на запитване на квесторите на Стопанска банка, през 1996 г. Istituto Bancario San Paolo di Torino отговори, че няма претенции към Стопанска банка. Ако това задължение отпадне от баланса на Стопанска банка, тя излиза с положителна капиталова адекватност от 3 процента.


В крайна сметка правителството има само един изход, и то известен - да признае дълговете на МИНЕРАЛБАНК и Стопанска банка към SACE (Италия) и CESCE (Испания). В обратния случай България може да се размине с втория транш от заема от 250 млн. ECU.


Лихвеният процент за всеки един от траншовете ще бъде определен в кредитния договор. В случай че лихвата е променлива, процентът няма да е по-висок от шестмесечния LIBOR в ECU плюс 0.5% годишно. Ако се договори фиксиран лихвен процент, той ще бъде не по-висок от 8.50% годишно. Ако страната ни не успее да плати на предвидените дати главницата и съответните лихви, върху дължимата сума ще бъде начислявана наказателна лихва.


Известно е, че България подписа с Европейската общност такъв заем за 290 млн. ECU още през 1991 година. Първият транш бе преведен през август 1991 г. в размер от 150 млн. ECU, а вторият - през март 1992 г. в размер на 140 млн. ECU.


Съветът на ЕС отпусна на България и допълнителна финансова помощ от 110 млн. ECU, която също беше изплатена на два транша - през декември 1994 г. в размер на 70 млн. и през август 1996 г. в размер на 40 млн. ECU.

Facebook logo
Бъдете с нас и във