Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ЩЕ СПЕЧЕЛИ ОТ КРИЗАТА В РУСИЯ

Светослав Гаврийски - управител на БНБ, пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Гаврийски, от две седмици насам финансовата ситуация в Русия се развива доста драматично - избухна валутна криза, бе обявен мораториум върху плащанията на задълженията, очакват се фалити на големи банки. Руската криза удари и върху световните борси. Има ли опасност тя да засегне пряко и финансовата стабилност в България?


- Според мен влиянието на кризата в Русия върху България се преувеличава. Страната ни вече не е така свързана с Русия, както преди седем-осем години. През последните години износът ни за тази държава варира между 7.8 и 7.9% от общия размер на експорта на България. При това положение разиграващата се криза не може да предизвика сериозни затруднения за външната ни търговия. Дори ако се лишим от целия си експорт за тази страна, загубите от това за 1998 г. ще са между 20 и 30 млн. щ. долара. При един износ от 5 млрд. щ. долара и при сегашното състояние на валутния резерв тази щета в никакъв случай не може да се приема като фатална за България.


Влиянието на Русия върху стабилността на германската марка също е преувеличено. Както се вижда, дори при много тревожните съобщения през последните дни не се наблюдава те да оказват кой знае какво отрицателно влияние върху стойността на германската марка спрямо щатския долар. Напротив, според мен марката ще се засилва, а доларът ще отслабва. Европа е много стабилна финансово и тази стабилност ще се засили с влизането в действие от следващата година на валутния съюз. По тази причина аз не очаквам обезценяване на германската марка.


Кризата в Русия не може да внесе и инфлация в България, въпреки че такава възможност усилено се коментира. Причината за това е проста - 80% от нашия внос от Русия е съставен от суровини - петрол и природен газ. Техните цени се определят не от финансовото състояние на федерацията, а от международните пазари.


Недоумение предизвикват у мен изказванията на някои бизнесмени, че при сегашното посещение на българската делегация в Москва трябва да настояваме разплащанията с Русия да бъдат в долари. Първо, въпроси от подобно естество трябва да се уреждат не на държавно, а на междуфирмено равнище. Второ, не ми е ясно защо се настоява разплащанията да са в долари, а не например в германски марки, след като националната ни валута е привързана към германската.


Но вземанията на германските банки от Русия са за 35 млрд. г. марки, а федералното правителство обяви деветдесетдневен мораториум по плащанията. Това няма ли да повлияе върху германските финанси, а оттам и върху марката?


- Мисля, че мораториумът върху плащанията и това, което се предвижда за разсрочването им, в много малка степен ще засегне Германия. Дълговете са разсрочени така, че в периода, в който се предвижда мораториум, плащания към Германия няма да бъдат отложени.


Следователно плащанията към Германия настъпват след деветдесетдневния срок на мораториума. А сигурен ли сте, че той няма да бъде удължен?


- Това едва ли някой може да каже. Надявам се, че няма да бъде удължен и че правителството и Централната банка на Русия, както и международните финансови институции ще положат необходимите усилия за стабилизиране на финансовото състояние на страна. Естествено, ако настъпи някакъв пълен срив, фалит на държавата, тогава ще разглеждаме този проблем от друга гледна точка. Не бива да се абсолютизира кризата в Русия като фактор с негативно влияние върху България. Напротив - аз лично мисля, че една такава криза има и положителни страни. Според мен от кризата в Русия България ще спечели много повече, отколкото ще загуби.


Как така ще спечели?


- ... (Управителят на БНБ мълчи, накланя глава, повдига вежди и леко се усмихва.)


След кризите в Южна Корея и в Индонезия сега Русия е третият случай в рамките на една година, в който се налага МВФ да се намеси с доста солидни суми. Подобни чести и масирани интервенции няма ли да намалят ресурсите на Фонда и това да се отрази на възможностите му за финансиране на страни като нашата?


- Ние имаме споразумението с МВФ. Снощи (бел. ред. - 20 август) аз разговарях по телефона с г-жа Макгърк за подготовката за внасяне на материалите по споразумението в борда на директорите на Фонда. До момента в това отношение няма никакви проблеми. Очаквам днес (бел. ред. - 21 август) да получа от Вашингтон окончателния вариант на споразумението с всички технически бележки и не мисля, че ние ще имаме проблеми, доколкото това зависи от Фонда. Освен това сумите, които са предвидени за България, не са някакъв сериозен проблем ресурсите за МВФ. Затова не смятам, че допълнителни разходи на Фонда за други страни могат да предизвикат проблем при подписването на споразумението с България.


Това, което сега става в Русия, не е ли една лоша поличба за деноминацията на лева. Преди година там също изрязаха много нули от банкнотите си, а сега може да им се наложи отново да ги прибавят, защото попаднаха в криза?


- Няма никаква връзка между тези две неща. Не бива да се прави някаква връзка между извършената в Русия парична реформа и сегашната криза там. Там финансовата ситуация щеше да се дестабилизира дори ако не бе извършена деноминация на рублата. Трябва да е ясно, че деноминацията е само едно потвърждаване, само един външен израз на икономическата и финансовата стабилизация. Нашите оценки са, че стабилизацията в България вече е трайна, а споразумението с МВФ ни гарантира, че ще я запазим. Затова преценихме, че е дошъл моментът да извършим деноминация на лева. Иначе въпросът: Защо точно сега?, може да бъде поставен по всяко време. Дори ако това решение бе обявено след една година, отново щяха да ни питат: Защо сега? .


Коментира се, че от две седмици насам и граждани, и фирми, притеснени от деноминацията, теглят левовите си авоари, обръщат ги във валута или купуват с тях имоти. Това само слухове ли са, или наистина има такъв процес на теглене на левове?


- Мисля, че такъв процес няма. Заявявам, че предвидената деноминация на лева няма да ощети никого. Тя няма да има каквото и да е негативно отражение нито върху населението, нито върху макроикономическите показатели на страната. Доста хора се упражниха на тема негативните последици от деноминацията. Както обикновено при подобни словесни упражнения, се подсилват евентуалните негативни последици от мярката. Хората обаче трябва да бъдат спокойни. Промяната на парите няма да има никакви отрицателни последици върху тях.


В интервю за в. БАНКЕРЪ Стоян Александров прави следното изказване: Ако стабилността на лева зависеше от трите нули, защо не му ги сложихме отпред?


- Това са изказвания, които въобще не мога да ги окачествя като компетентни и сериозни. Деноминацията е едно добро решение, което освен че ще има стабилизационен ефект, значително ще облекчи взаимоотношенията в паричното обращение, взаимоотношенията в търговията и ще донесе редица други преимущества. Промяната на парите няма да доведе нито до увеличаване на инфлацията, нито до обезценяване на парите, нито до промяна на валутните курсове. Затова хората трябва да бъдат спокойни, да не предприемат никакви извънредни мерки по отношение на своите спестявания


Ще има един период, през който в обращение ще бъдат и двата вида банкноти - новите и тези с многото нули. Няма ли това да създаде хаос и възможности за спекулации?


- Не мисля, че има възможност за спекулации. Деноминацията е една нормална операция, много страни са я преживели. Естествено е възможно през първите дни да се появи някакво смущение, но и в това няма нищо изключително, нищо сериозно. Всяка новост в първите дни притеснява. Виждате, че и промяната на телефонните апарати също предизвика някои притеснения преди дни.


И все пак много хора се опасяват от закръгляване на цените на дребно нагоре?


- Според мен такава заплаха не е реална. Ако погледнете повечето цени, ще видите, че от тях пада четвъртата или петата цифра. Ако една стока сега струва 2934 лв., след деноминацията от цената й ще отпадне само четворката и ще стане 2.93 лева. Възможно е тя да бъде закръглена на 2.94 лева. Но това закръгляване е половин процент увеличение. Според мен то е незначително и напълно поносимо. Ако приемем, че подобно закръгляване ще има, това означава, че деноминацията ще донесе половин процент инфлация.


Да, но цената на въпросната стока може да бъде закръглена не на 2.94 лв., а на 3 лв. - т.е. да бъде увеличена не с половин, а с 2-3 процента.


- Според мен няма да бъде закръглена на 3 лева. Разбира се, не защото е невъзможно, а защото няма причина търговците да чакат деноминацията, та да закръглят цената на 3 лева. Те и сега могат да я направят 3000 лева. Защо ще чакат цяла година и ще държат цените на стоката на 2995 лв. или на 2999 лева? Подобни цени са практика по цял свят. Доста българи посещават чужди страни и виждат, че там повечето цени завършват на 95 или 99. По този начин се търси психологически ефект върху купувача.


Каква ще бъде цената на деноминацията?


- Тази операция е наложителна. Тя трябва да се извърши независимо кога - дали сега, дали след една или две години, тъй като в момента в паричното обращение цари хаос. В момента в обращение са единадесет вида банкноти и седем вида монети. Това състояние не е нормално, а обращението и възпроизводството на тези банкноти е изключително скъпо, тъй като броят им надминава 600 милиона. Средствата, необходими за тяхното обслужване и замяна, са един от големите разходи на БНБ. Във връзка с решението за промяна на парите Централната банка ограничава до минимум разходите за паричното обращение през тази година. В бюджета на БНБ, който е утвърден от Народното събрание, са заложени 24 млрд. лв. за разходи за паричното обращение. До момента са похарчени 4 млрд. лева. За съжаление налага се да пуснем новите банкноти от 5000 лева. Но заедно с необходимите за отпечатването им пари разходите за парично обращение през тази година няма да надхвърлят 5 млрд. лева. С икономисаните около 19 млрд. лв. ще купим хартия, мастила и всякакви други материали, които ще бъдат необходими за производството на над 200 млн. нови банкноти, които ще произведем следващата година.


Ще върнете ли върху новите банкноти текста, който казва, че те са гарантирани със злато и всички активи на банката?


- Все още не мога да кажа какъв ще е видът на новите банкноти. Системата на Валутния борд гарантира, че парите в обращение са гарантирани с активите на БНБ в чуждестранна валута. Тези пари БНБ може да обмени срещу марки. Така че защо въпросният текст да не може да бъде върнат върху новите банкноти?

Facebook logo
Бъдете с нас и във