Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ ПРОСТИ С ИМОТИТЕ СИ В БЕЛГИЯ

Седем предходни кабинета
не успяха или не пожелаха да намерят следите на изтеклите в посока
Белгия милиони долари. Схемите, по които това е ставало, са най-разнообразни.
Все още обаче не е ясно кой, според белгийското законодателство,
е легитимният собственик на едни престижни имоти в една бяла
страна. Става въпрос за два апартамента и една солидна къща в
центъра на Брюксел, закупени с български пари и записани в капитала
на две дружества с брюкселска регистрация - Елиман
и JTI. Опитвайки се да си запази собствеността върху тях, българската
държава задължава обявената сега в несъстоятелност БАЛКАНБАНК
да преведе около 140 хил. щ. долара. С тях е трябвало да се погасят
неплатените вноски към белгийската банка ANHYP, която е отпуснала
заемите за покупката на посочените имоти, да се изплатят задълженията
към фирма Сараманс, която ги е поддържала, както и
към фирма Траво трансформасион, към която Елиман
и JTI също са имали задължения. Разбира се, ние не пристъпихме
самоволно към превеждането на тази сума, тъй като според нашето
законодателство това е вън от правомощията на синдиците. Обърнахме
се към заинтересованите институции, като отчетохме, че най-заинтересована
в случая е българската държава. Проведохме среща с министъра на
финансите Муравей Радев и със заместник-министъра Пламен Орешарски,
но в крайна сметка не се стигна до конкретно решение - заяви
пред в. БАНКЕРЪ синдикът на БАЛКАНБАНК Снежана Башева.
Целият проблем е, че ако тези задължения не бъдат покрити и се
стигне до ликвидация на дружествата, водещи се за собственици
на имотите в Белгия, неудовлетворените чуждестранни кредитори
ще предявят към БАЛКАНБАНК съответните претенции. Това е така,
защото с решение на Министерския съвет от 1993 г. българската
банка е получила собствеността върху въпросните задгранични дружества.
Миналия петък обаче Софийският градски съд не разреши на синидиците
да извършат плащането и нареди на БАЛКАНБАНК да пристъпи към тяхната
ликвидация.


Дългата предистория на
този проблем подробно бе изложена от в. БАНКЕРЪ в
бр. 20 и 32 от 1997 година.


Изнесените български капитали
в чужбина


През 1977 г. в Брюксел
е регистрирано дружество с ограничена отговорност Виданж
е Епюрасион с уставен капитал 250 хил. белг. франка. През
1984 г. на същото място е учредено и дружеството JTI. Година по-късно
Виданж наема апартамент в центъра на Брюксел, на 3-ия
етаж в сградата на ул. Белиард N32-А, а JTI купува
друг, разположен три етажа по-горе.


Каква е първоначалната
българска заслуга за появата на двете дружества в брюкселския
търговски регистър, е неизвестно. Липсва информация и кои са учредителите
им. Картината се прояснява едва през 1989 г., когато в Брюксел
се провежда извънредно общо събрание на Виданж е Епюрасион.
От протокола на събранието се виждат две неща. Първо, че дружеството
се преименува на Елиман, и, второ, че увеличава капитала
си от 250 хил. на 750 хил. белг. франка. Двадесет и пет дяла от
него държи Елена Аспарухова (по онова време директор Маркетинг
във фирмата на БСФС Инфоспорт и снаха на небезизвестния
Бриго Аспарухов), пет дяла са собственост на Андре Купфермунц,
управител на чуждестранното дружество, а 650 дяла са на Инфоспорт,
представлявана тогава от генералния си директор Младен Христов.


На 1 март 1990 г. Елиман
сключва договор за ипотечен заем в размер на 11 400 000 белг.
франка с банка ANHYP. С него купува апартамента на 3-ия етаж в
сградата на ул. Белиард N32-A в центъра на Брюксел.
Четири месеца по-късно между Елиман и ANHYP е сключен
още един ипотечен заем в размер на 11 500 000 белг. франка. Парите
от този заем са насочени за покупката на фирма JTI и на триетажна
къща в Брюксел на ул. Керсбеек N57, като част от този
имот дотогава е била собственост на Андре Купфермунц, управляващ
както Елиман, така и JTI.


И до ден днешен обаче
акционерните участия на българската фирма Инфоспорт
в Елиман и JTI не фигурират в брюкселския търговски
регистър. Според тамошното законодателство собственици на акциите
са българите - Младен Христов и Елена Аспарухова, но като физически,
а не юридически лица. На 31 януари 1990 г. генералният директор
на българската Инфоспорт Младен Христов напуска България,
а в края на юни в Брюксел трайно се установява Елена Аспарухова.


В играта влизат
нови участници


От 1 март 1991 г. за директор
на Инфоспорт е определен Стефко Банев. Тогава фирмата
е дължала 5 370 000 лв. на БАЛКАНБАНК.


На 8 януари 1992 г. Банев
пише писмо до финансовото министерство, в което се казва: Понастоящем
Елиман, респективно Инфоспорт, не е в
състояние да издължава вноските по кредита към банка ANHYP и съществува
реална опасност на 10 януари 1992 г. фирмата да бъде обявена в
несъстоятелност и имотите да бъдат продадени за удовлетворяване
на банката кредитор. Поради това правим предложение 90% от акциите
на Елиман да станат държавна собственост, като на
Инфоспорт се предостави правото на управление, а също
така в необходимия срок да бъде отпусната сумата от 300 000 щ.
долара за изплащане на просрочените вноски и привеждане на имотите
в състояние, в което да могат да носят доходи. Така едно
напълно разумно писмо въвежда в заблуда финансовото ни министерство.
Заблудата е, че Инфоспорт е собственик на Елиман.
А както вече бе споменато, на практика българската фирма въобще
не е фигурирала в брюкселските търговски регистри. Остава обаче
въпросът: знаел ли е това или не директорът Банев, преди да се
застъпи писмено за Инфоспорт?


Реагирайки на писмото
на Стефко Банев, от финансовото министерство съобщават на белгийския
кредитор ANHYP следното: Информираме ви, че на основание
договора, сключен с главния акционер в дружеството Елиман
- Инфоспорт, 90% от акциите на белгийското дружество
станаха собственост на българската държава. А МФ гарантира изпълнението
на задълженията на Елиман по ипотеката в най-кратки
срокове. МФ ще преведе по вашата сметка необходимата сума за погасяването
на кредита на падежа.


На 25 февруари, пак през
1992 г., въз основа на решение на УС на Инфоспорт
и на писмо, депозирано в МФ, между фирмата и финансовото министерство
се подписва споразумителен протокол, подписан от тогавашния финансов
министър Иван Костов и генералния директор на Инфоспорт
Стефко Банев. Според споразумението собствеността върху 96.25%
от дяловете, които българската фирма притежава в Елиман,
се прехвърля на българската държава с всички активи и пасиви.
От своя страна МФ предоставя получената собственост - акциите
в Елиман, триетажната вила и двата апартамента в Брюксел,
за управление на Инфлот. Срещу това дружеството


Инфлот, което
също е сред кредиторите на Инфоспорт


се задължава да поеме
всички активи и пасиви на регистрираното в Белгия Елиман.
Това означава, че приемателят трябва да покрие и банковите дългове
на Инфоспорт.


Петнадесетина дни по-късно
след описаната сделка - и по-точно на 13 март 1992 г., Стефко
Банев незнайно защо също поема към Брюксел и се настанява във
вилата на Елиман на ул. Керсбеек 57. Въпреки
че очевидно е поднесъл неточна информация на финансовото министерство
за българската собственост в Белгия г-н Банев, още с пристигането
си в Брюксел поема управленски функции в Елиман. С
действията си обаче той блокира на практика влизането на Инфлот
в дружеството. Междувременно Инфлот също търси своя
път към истината и го намира в лицето на появилата се преди Банев
в Брюксел Елена Аспарухова. Там тя е регистрирала собствена фирма
- Тайд, с която Инфлот сключва договор
за управление на проблемните имоти.


В крайна сметка от присъствието
си в Белгия по поръка на българското финансово министерство Инфлот
губи близо 5 млн. белг. франка, вложени за спасяването на задграничните
имоти, като средствата потъват незнайно къде.


Как БАЛКАНБАНК замества
Инфлот и става собственик на трите имота в Брюксел?


На 16 март 1993 г. Министерският
съвет с решение N90 възлага на Министерството на финансите да
съгласува проектодоговор за ново възмездно прехвърляне на акционерното
участие на българската държава в Елиман с всички активи
и пасиви - този път в полза на БАЛКАНБАНК. Ден по-късно, на 17
март 1993 г., МФ и БАЛКАНБАНК подписват договор за отпускане на
безлихвен кредит с оглед запазване на имуществените интереси
на България в Белгия. Въз основа на този документ на 24
март българската държавна банка извършва превод в размер на 200
000 щ. долара по сметката на адвоката на белгийските дружества
г-н Бродер.


През същата година обаче
БАЛКАНБАНК е побързала да преобразува Елиман и JTI
съответно в Балкан холдинг АД и в Ист-Уест Консулт
ООД. Любопитното е, че от март 1992 г. до сега, с благословията
на бившите мениджъри на БАЛКАНБАНК, делегиран управител на Балкан
холдинг е не някой друг, а бившият шеф на Инфоспорт
- Стефко Банев. Той бе задържан през миналата година в ареста
на НСлС заедно с Елена Аспарухова, като след неколкомесечен престой
там и двамата бяха освободени под гаранция. Любопитното е, че
на проведеното през 1996 г. общо събрание на Балкан холдинг
правомощията на г-н Банев са отнети. Въпреки това обаче през декември
миналата година синдиците установяват, че Стефко Банев продължава
да бъде управител, тъй като не е излязла публикация на решението
на общото събрание в белгийския Държавен вестник.
В крайна сметка злощастните правомощия са отнети през януари 1998
година. Интересно е защо нито един от поредицата бивши управители
на БАЛКАНБАНК, а след това и квесторите не са предприели никакви
мерки? Освен всичко друго през 1996 г. тогавашните управители
на банката са спрели превеждането на дължимите средства към задграничните
дружества. В резултат на тези действия са се натрупали огромни
задължения, които сега синдиците на обявената в несъстоятелност
кредитна институция ще трябва да изплатят.


С договори от 15 април
и 4 август 1993 г. БАЛКАНБАНК и МФ, неизвестно защо заедно със
Столичната голяма община (СГО), предоговарят отношенията си по
повод отпуснатия през 1995 г. безлихвен валутен кредит и постигат
споразумение. Според него задължението на МФ за възстановяване
на сумата от 200 000 щ. долара се трансформира по следния начин.
Първо, Министерството на финансите се задължава и прехвърля на
банката акционерното участие на българската страна в Балкан
холдинг АД (ЕЛИМАН) с всички активи и пасиви,
произтичащи от тях. Любопитното е, че към момента на подписване
на договора се установява, че пасивите, които банката придобива,
надвишават 13 млн. белг. франка. А въпросното дружество от своя
страна е собственик на друго белгийско дружество - Ист-Уест
консулт ООД (JTI). С други думи, банката е трябвало да овъзмезди
кредиторите на тези фирми. Съответно срещу поетите ангажименти


МФ и СГО прехвърлят на
БАЛКАНБАНК безсрочно вещно право


на ползване върху сградата
на централния офис в София на бул. Витоша N18. Стойността
на предоставеното право на ползване се определя по пазарни цени
съобразно експертната оценка към датата на сключване на договора
и се заплаща изцяло от банката. Същевременно СГО се задължава
да прехвърли на банката правото на собственост върху сградата
в София в момента на възникване на разрешителен правен режим.
С изпълнението на тези три задължения от страна на МФ и СГО се
изчиства задължението на финансовото ведомство към банката, а
предоставеният от нея безлихвен кредит в размер на 200 000 долара
се погасява.


На 30 юни 1995 г. се провежда
заседание на Междуведомствената комисия по имотите на България
извън страната. Разгледано е искането на БАЛКАНБАНК да предприеме
разпоредителни действия с имотите на Елиман в Брюксел
и по-точно да ги продаде. Тогава банката е настоявала имуществото
да се продаде, и то без търг на фирма Тайд ЕООД, собственост
на Елена Аспарухова. В крайна сметка междуведомствената комисия
решава, че въпросът с имотите на ЕЛИМАН е неизяснен
от фактическа и правна гледна точка и възлага на експертна група
да проучи проблема, а от АП иска съдействие за пазарна оценка
на имуществото в Брюксел. На 7 януари 1997 г. същата тази междуведомствена
комисия излиза с решение: Комисията намира, че поставените
въпроси за изясняване на правния статус не са от нейна компетенция,
тъй като счита, че недвижимите имоти на ул. Белиард
N32-А и на ул. Керсбеек N57 в Брюксел, Кралство Белгия,
не са държавна собственост. Комисията препоръчва на Инфоспорт
и БАЛКАНБАНК да отнесат въпросите за решение пред Министерския
съвет и Министерството на финансите.


Фактическата ситуация
към днешна дата


В края на миналата година
синдиците на БАЛКАНБАНК посещават Белгия, за да се опитат и те
на свой ред да установят действителната ситуация около трите имота.
Оказва се, че дружествата Балкан холдинг (Елиман)
и Ист-Уест Консулт (JTI) осъществяват като единствен
предмет на дейност отдаване под наем на собствените си недвижими
имоти, и то както следва:


- Балкан холдинг
е собственик на апартамент от около 230 кв. м на ул.Белиард
N32-А, етаж III (в момента не се ползва), както и на къща на три
етажа на ул.Керсбеек N57, също в центъра на белгийската
столица, с площ около 180 кв. метра. В момента къщата се ползва
от Тайд ЕООД на основание договор за наем.


- Ист-Уест консулт
ООД е собственик на 98% от апартамент с площ около 230 кв. м на
ул.Белиард N32-А, етаж VI. В момента не се ползва.
Синдиците на БАЛКАНБАНК постигат договореност, в случай че заплатят
дължимите към кредиторите суми до края на януари 1997 г., българската
банка да придобие и оставащите два процента от дружеството и да
паднат ипотеките върху къщата и апартамента.


Освен това при посещението
в Брюксел синдиците установяват, че и трите имота, преди те да
бъдат придобити от БАЛКАНБАНК, са ипотекирани в полза на белгийската
банка АNHIP по дългосрочни договори за кредит. Апартаментът на
Ист-Уест консулт (JTI) пък е ипотекиран и в полза
на друг кредитор - Сараманс, който е предприел действия
по принудителното си удовлетворяване чрез обявяване на имота за
публична продан.


За запазване на собствеността
върху белгийските дружества трябва да се изплатят на кредиторите
дължимите суми, което БАЛКАНБАНК трябваше да стори до края на
януари 1998 година. А тримесечните погасителни вноски към белгийската
банка АNHIP са в размер на 525 935 белг. франка, или 14 609 щ.
долара.


Освен всичко друго се
оказва, че от 1993 г. досега българската банка е похарчила близо
1.5 млн. щ. долара за запазване на имотите, а те все не стават
нейни. Така се стига до


естествената развръзка


БАЛКАНБАНК не успява да
овъзмезди кредиторите. Дружествата и техните белгийски имоти попадат
в ликвидация. Нашият статут не ни позволява да управляваме
дружества, а само да ги продаваме, коментира Снежана Башева.
Все пак синдиците се договарят с банка ANHYP да се намали лихвеният
процент по неиздължените кредити. Благодарение на това дължимата
сума е намаляла с около 40 000 щ. долара. Успяхме да постигнем
споразумение и с другите две фирми - кредиторки, и те да отстъпят
малко от своите претенции - уточнява г-жа Башева.


Изходът


Отстоявайки интересите
на кредиторите и масата на несъстоятелност, синдиците изпращат
молба до своя принципал Софийският градски съд да им разреши да
преведат дължимите суми. В края на миналата седмица обаче магистратите
се произнасят категорично против: Не разрешаваме да се преведат
140 хил. щ. долара за покриване на задълженията на двете притежавани
от банката дружества. Разрешава се на синдиците да предприемат
действия по ликвидация на дружествата в Белгия.


А аргументите на съда
за това решение са: Синдиците не следва да предприемат действия,
свързани с укрепване на притежаваните дружества, така както би
следвало да се извърши при едно действащо предприятие, а обратно
към ликвидация и прекратяването им.


Печалното обаче е, че
не е ясно защо толкова ларж е българската държавна банка от 1993
г., наливала пари в спорните като собственост дружества в Белгия.


Сега синдиците ще трябва
да се съобразят със съдебното решение и да пристъпят към неговото
изпълнение. За съжаление обаче в търговските регистри на Брюксел
като собственици на задграничните дружествата и техните имоти
не са вписани нито БАЛКАНБАНК, нито Инфлот, нито Инфоспорт.
Вече няколко години подред се води следствие по този проблем,
който и до сега няма решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във