Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРИЯТЕЛИ, НЕ ОТ ИЗПОВЕДНИЦИ

Бедата е, че България няма приятели - сподели един мой приятел, българин-емигрант от Милано, коментирайки мястото на страната ни на стария континент. Помисли си само, кой помага на българите? - убеждаваше ме той. Дори бедните албанци могат да разчитат изцяло на италианците. Французите от години афишират специалните си отношения с румънците, германците открито подкрепят чехите и поляците, австрийците никога не са изоставяли унгарците. А знаеш ли на какво се крепи икономиката на Гърция - на 6.25 млрд. щ. долара, който Атина получава всяка година от ЕС. Ако получавахме половината от тях, след десет години със сигурност щяхме да сме два пъти по богати от гърците.


Оценявайки сега едноседмичната европейска совалка на министър-председателя Иван Костов би могло да се каже, че донякъде нейната цел бе именно да търси подкрепа и приятели на България в стремежа ни към интегриране в европейските структури. И да даде отговор на въпроса - защо все още не ги намираме.


В търсене на съмишленици


Най-напред в Страсбург, а след това в Каденабия и Залцбург българският премиер представи външнополитическите усилия на страната ни за превръщането на Балканите в зона на сигурност и стабилност чрез развитие на икономическите връзки, инфраструктурите и отварянето към Европа. Интересът в Страсбург към речта на българския премиер бе предизвикан и от факта, че ЕС все още няма ясна концепция за Балканите и в Брюксел продължават да се колебаят, когато става дума за изграждането на обща регионална икономическа структура.


Логиката на двустранното и многостранното сътрудничество в последно време обаче дава надежди за повече оптимизъм. Като че ли вече е намерена и най-оптималната формула - осъществяването на инфраструктурни проекти. Премиерът Костов посочи и в Страсбург, а след това и в Каденабия, конкретните български възможности: свързването на енергийната ни система с европейската, изграждането на транзитния газопровод Ихтиман-София, увеличаване капацитета на транзитния газопровод за Турция, разширяването на пристанищата Бургас и Варна, реконструкцията на софийското летище и изграждането на магистралата Оризово-Капъ Куле, построяването на нов мост над река Дунав.


Смисълът на това послание е, че действителното интегриране в Европа е възможно само ако отделните балкански страни открият възможности за сътрудничество и безконфликтно съжителство. Само обединени от тези трансбалкански проекти балканските страни ще открият възможност да се създаде нова нова система на взаимна зависимост и обвързаност. Което ще елиминира традиционната конфликтност на полуострова.


Липсата на ясна концепция на Брюксел обаче затруднява този процес. В общи линии усилията на Запада в района на Балканите засега се ограничават само до това да разрешава конфликти. И почти не предлага конкретни перспективи за развитие. А това е нужно, още повече, че в близкото десетилетие не се очертава реална възможност друга страна освен Гърция да бъде член на ЕС. Поощряване на икономическото сътрудничество на регионално равнище и решаването на общи икономически проблеми би могло да бъде един от стимулите за сътрудничество и разбирателство на Балканите. Премиерът Костов посочи как би могло да стане това, призовавайки европейските парламентаристи да окажат действена подкрепа за изграждането на втори мост през река Дунав. Той изтъкна, че ползата от неговото изграждане ще бъде многопосочна: ще осигури достъп на


балканските държави до Централна и Западна Европа и ще бъде алтернатива на коридор №8. Именно в качеството си на подобна алтернатива изграждането на моста представлява един от най-преките пътища и може би най-действената икономическа мярка за преодоляване на кризата в Косово.


Чрез този пример Иван Костов открои етапите, чрез които е възможно да се разработи цялостна концепция за превръщането на Балканите в зона на сътрудничество и стабилност. А това може да стане тъкмо като към по-обикновените форми на сътрудничество - в случая в транспорта - се прибавят нови и нови - в областта на енергетиката, екологията и се стигне до обща регионална икономическа структура.


В търсене на националната идентичност


Макар и в правилна посока, усилията на премиера трудно постигат желания ефект. Причината се крие във факта, че успешното изграждане на имиджа на страната ни навън започва с положението вътре в страната. Точно тук обаче продължаваме да се лутаме от едната крайност в другата. През тези пет дни, в които премиерът търсеше подкрепа и помощ от Европа, българските медии се надпреварваха да ни зашеметяват със сензационни открития. Само за една седмица стана ясно, че макар да не може да се справи със собствените си трудности, България самостоятелно намерила решение на глобалните проблеми на човечеството: компютърният проблем, чието решение струва иначе 600 млрд. долара, било решено от оредял екип български гении само за...500 долара. Научихме също, че сме изобретили и евтина енергия от слънцето в комплект с най-съвременното оръжие за масово поразяване, а лечението на рак и СПИН за нас е рутинна процедура и там вече само се усъвършенстваме.


Какво е това? От една страна България не може да намери решение на елементарните си вътрешни проблеми и постоянно търси помощ от Запада, но световните ги решаваме като просто уравнение. Вие сте в Европа - заяви неотдавна бившият британски външен министър сър Рой Дженкинс. Но ни посъветва, че за да го разберем трябва да се освободим от комплексите си за малоценност и провинциалност.


Точно това ни е нужно сега - приятели, които да ни подкрепят в усилията към европейска интеграция, но и вярно ни посочват грешките. А основната е, че добрите идеи и намерения трябва да се съчетават с реални усилия. Вече девет години българинът се храни с надеждата и обещанията, че ще заживее по-добре, без да се определя цената за това. Постоянно ни обещават ту че ще настигнем средната заплата в ЕС, ту че ще я изпреварим; или че ще се превърнем ту в център на балканската инфраструктура, ту в енергиен разпределителен център. А в същото време не успяваме да построим нови ГКПП с Гърция, нито пък да се разберем за втория мост над Дунава.


Социолозите пък постоянно задават въпроса кога очаквате да заживеете по-добре, но досега не са задали въпроса - кога най-после ще заработите по-добре? Така за българина остава скрит най-важният принцип на пазарната икономика - връзката между качеството на работата и качеството на живота. Докато не осъзнаем неговата универсалност, дори и добрите приятели няма да ни помогнат да намерим полагащото ни се място на картата на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във