Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ РАНО ИЛИ КЪСНО ЩЕ ПОСЛЕДВА ГЕРМАНСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ЦИКЪЛ

Румен Аврамов, член на УС на БНБ

Причината за поскъпването през юли не е в избора

на марката за резервна валута и в смущенията на световните финансови

пазари. Цените растат поради нереализираната досега инфлация при

т. нар. нетъргуеми (в чужбина) стоки и при тези, предлагани от

държавните монополи. Към тези фактори се прибавят и периодичните

сезонни изблици на спекулативна треска около отделни продукти,

които наблюдаваме почти всяка година. Тази инфлация не е предизвикана

от параметрите на Валутния борд, а отразява най-вече несъвършенствата

на българските пазари. Още преди 1 юли се посочваше, че тя няма

да изчезне магически с въвеждането на паричен съвет.

Друг е въпросът дали не сбъркахме, като се вързахме

за марката? Категорично не! В момента марката е по-слаба от долара

по две основни причини. Първо, защото днес германската икономика

е по-слабо динамична от американската, а за някои наблюдатели

- и все по-трудно управляема. Но Германия не е спряла да расте

- очакваният прираст на БВП от около 2.5% през тази година не

е точно криза. Германската икономика многократно е доказвала досега,

че успява да се справи с тежки структурни промени. Второ, и това

може би е по съществено, налице е неопределеност в цялостната

европейска политика по отношение на еврото и на бъдещата обща

икономическа (особено парична) политика. От Европа идват противоречиви

сигнали за бъдещия валутен съюз, което се отразява най-болезнено

върху европейската валутна котва - германската марка. Периодът

до 1 януари 1999 г. ще бъде изключително напрегнат.

Но, така или иначе, цялата шумотевица за т. нар.

грешка при избора на марката за резервна валута е безсмислена.

Това, което се изприказва и изписа през последно време, само показва

неразбиране на фундаменталния избор, пред който беше изправена

България. В същото време то помогна да се осъзнае присъщата на

всяко икономическо решение двузначност.

Никой не е обещавал, че с въвеждането на Валутен

борд българската икономика автоматично ще се имунизира срещу външни

шокове. Точно обратното - беше повтаряно по всякакви поводи, че

устойчивостта, която се печели с премахването на вътрешни източници

на нестабилност, се компенсира от по-силната експозиция

на българската икономика към външни шокове, спрямо които тя е

напълно пасивна. Изборът на долара или марката не ни защитава

срещу тези шокове, а просто определя посоката на тяхното влияние.

Да се внушава, че изборът на долара би ни предпазил,

е просто невярно. При тенденциите на световните валутни пазари

от последния месец България бе подложена на лек инфлационен шок.

Алтернативата при връзване с долара би била дефлационен удар.

Целият проблем - при неизбежната нееднозначност на ефектите -

е кой от двата огледални варианта би бил по-малкото

зло.

Няма съмнение, че по-неблагоприятният вариант в момента

(не говоря за по-дълги срокове) щеше да бъде именно дефлационният.

Ако за резервна валута беше възприета американската, силният долар

щеше само да усили дефлационните механизми, вградени в самите

принципи на Валутния борд. Ефектът щеше да бъде много твърд и

да се усети най-вече от износителите.

Тези около 10% девалвация на марката след 1 юли са

неочакваният буфер, който позволи българската икономика да поеме

по-безболезнено 3-4% вътрешна инфлация през юли. Някакъв вносен

компонент в инфлацията сигурно е налице, но основната част от

растежа на цените - пак повтарям - се дължеше на несъвършенствата

на вътрешните пазари. В тази ситуация изборът на долара щеше само

да ускори надценяването на лева, от което всички се страхуваха

преди въвеждането на борда.

Нетърговските ефекти също не са еднозначни. Надуването

на вътрешния и външния доларов дълг (основно на държавата) е балансирано

от обезценяването на левовия (или което е същото - марковия) дълг.

Това, което се случи през юли, позволи националната

икономика да се адаптира по-меко към паричния съвет. Парадоксалното

е, че именно тази безболезненост - при положение че

се проточи - би могла да се превърне в минус, ако се възприеме

от държавата и реалния сектор като сигнал за отлагане на неотложното

свиване на разходите. В края на краищата Валутният борд е именно

пресата, която трябва да ги принуди да го направят.

Друг е въпросът дали връзването към марката може

да се възприеме като достатъчен сигнал за намеренията на България

да отдаде икономическо и политическо предпочитание на Западна

Европа? И дали няма да се стеснят възможностите за бърза касова

приватизация в много посоки? Не виждам подобна опасност или дори

подобна връзка с приватизацията. Даже несъвършените и непълни

статистически данни показват, че Германия е първият чуждестранен

инвеститор у нас. Колкото и лилипутски да са мащабите на тези

инвестиции досега. Особено активен инвеститор например е и Белгия,

която като че ли връща силното си присъствие у нас от началото

на века. Белгия е член на Европейския съюз, а нейният франк е

залепен за марката.

Съществено следствие от въвеждането на Валутния борд

са очакванията за своеобразна психологическа революция - ускорен

преход от мисленето в долари към мисленето в марки. Друг е въпросът

дали изобщо има нужда от подобна революция? Населението и фирмите

трябва да се научат адекватно да реагират на промените, които

протичат по световните валутни пазари, да се предпазват от риска,

пред който те го изправят. Съществуват симптоми, че това изкуство

започва да се усвоява. Реакциите, които наблюдаваме през последния

месец, са по-скоро адекватни на ситуацията. Икономическите субекти

ще се обърнат към марката в момента, в който преценят, че тя им

дава по-изгодна позиция. Тук няма нито срокове, нито изкуствени

цели. Това е проблем на икономическа рационалност.

Сериозен въпрос, който поражда паричният съвет, е

дали България ще успее да се върже за цикъла, присъщ на германската

икономика? Това не е цел сама по себе си. По принцип синхронизацията

на циклите между две икономики е най-силна при зрели стопанства,

когато повечето връзки между тях не са случайни и съответно степените

на свобода са много по-малки. В момента обаче, дори германският

и европейският цикъл не са тясно синхронизирани с американския.

И Европа, и Америка растат, но интензивността и качеството

на растежа им са различни, като преимуществата не са на страната

на Европа.

По-силна връзка на България с германския цикъл ще

се получи, ако страната ни се привърже по-тясно търговски и финансово

към Германия. Доколко ще се впишем в немския икономически цикъл,

ще зависи и от взаимодействието с доларовите потоци, защото такава

е структурата на българския външен дълг и на външната ни търговия.

Но без съмнение с Валутния борд е налице възможно

най-мощната връзка между две икономики - монетарната. Тя минава

през лихвените равнища и през положението на марката като резервна

валута в България. А това неизбежно ще доведе с времето, до сближаване

с германския и европейския стопански цикъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във