Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ ПРАВИ ВТОРИ ОПИТ ДА СИ ВЪРНЕ ПАРИТЕ ОТ ВИЕТНАМ

Социалистическа република Виетнам все още дължи на България около 58.7 млн. преводни рубли. В края на миналата седмица българска делегация, водена от заместник-министъра на търговията Христо Михайловски, замина за Ханой, където от 11 до 15 октомври 1998 г. ще се проведе 17-ата сесия на смесената българо-виетнамска комисия. Очаква се да бъде подписано и споразумение за погасяването на дълга на Виетнам към нашата страна до 2001 г., като част от него ще бъде издължена в долари, а друга - чрез износ на стоки, предимно въглища, каучук и кафе. Не е ясно обаче по какъв курс ще бъдат преизчислени преводните рубли. При уреждането на задълженията на Виетнам към Унгария е постигнато съотношение 5.55 преводни рубли за 1 щ. долар, към Румъния - 6 преводни рубли за 1 щ. долар, към Чехия и Словакия - 6.6 преводни рубли за 1 щ. долар, и към Полша - 11.1 преводни рубли за 1 щ. долар. На предстоящата сесия в Ханой българската делегация ще направи опит дългът да бъде преизчислен в щатски долари по максимално изгоден за нашата страна курс. Финансовите операции по споразумението ще бъдат обслужвани от БУЛБАНК и от ВИЕТКОМБАНК.


На практика това е вторият опит на България да си прибере парите от Виетнам. Първият бе през 1994 г., когато вземанията ни бяха 111.2 млн. преводни рубли. Според постигнатото тогава споразумение дългът трябваше да бъде платен чрез износ на виетнамски стоки. Една преводна рубла се преизчисляваше на 7 лева. Няколко български фирми - Химимпорт, Разноизнос, Продексим, Мултигруп, получиха право да закупуват виетнамски стоки по цени от 1990 година. Фирмите се възползваха и реализираха доста изгодни реекспортни сделки. По този начин до края на 1995 г. трябваше да бъде погасен целият дълг на Виетнам. В действителност обаче са изчистени само задължения за 57.4 млн. преводни рубли. Към днешна дата соцрепубликата ни дължи още 54.3 млн. преводни рубли главница и 4.4 млн. преводни рубли лихва.


Ако споразумението с Виетнам бъде подписано и изпълнено, България ще си върне поне част от парите, които е предоставяла по различни споразумения на други държави. В този списък са над 30 страни, между които Куба, Танзания, Ангола, Афганистан, Никарагуа, Гвинея, Йемен, Мозамбик, Ирак, Либия, Сирия. За девет години известен успех постигнаха единствено опитите ни да си приберем част от вземанията - от Алжир и от Нигерия. Останалите длъжници на България просто бяха глухи и слепи за фактите.


По предварителна оценка вземанията ни от тях са над 4.5 млрд. щ. долара. Това са около 40% от българските задължения към чуждестранните кредитори.


През последните осем години управниците ни се оказаха


слаби в събирането на пари


Само от 1990 до 1994 г. България беше принудена от своите кредитори да признае почти всичките си задължения и да започне да ги връща. Дългът ни от 12 млрд. щ. долара към Лондонския клуб например беше уреден при 48.7% редукция със срок на плащане до 2029 година. Държавите кредиторки от Парижкия клуб обаче не бяха толкова благосклонни и България не получи редукция на задълженията си, които са над 1 млрд. щ. долара. Плащанията по главницата трябва да приключат в края на 2009 година.


Когато уреждахме собствените си задължения, български делегации обикаляха до Париж, Франкфурт и други финансови столици по няколко пъти годишно. А преди всяка командировка на Комисията по външния дълг финансовият министър нареждаше на шефовете на Стопанска банка и МИНЕРАЛБАНК да платят нещичко по външните задължения, за да дадат рамо на преговорите. Въпрос на тактика. По отношение на нашите длъжници обаче не бе приложена ни тактика, ни стратегия.


На 25 септември 1998 г. в. БАНКЕРЪ попита премиера Иван Костов какво прави правителството за събиране на българските вземания от чужбина.


По-голямата част от вземанията на България са от ембаргови държави, така че... - отговори министър-председателят.


Прав е премиерът.


От ембаргови държави имаме да получаваме


около 2.4 млрд. щ. долара. Означава ли обаче това, че трябва да чакаме някой някога да вдигне ембаргото от Ирак и Либия, за да започнат преговори за събиране на вземанията? Правени ли са опити да продадем тези вземания?


Според банкер, заемал висши постове в държавните финанси, от 1991 г. насам представители на българските правителства на няколко пъти са отправяли запитвания към големи западни банки при какви условия биха купили наши вземания от ембаргови държави. Отговорът е бил първо да уредим този въпрос с ООН. Същият банкер твърди, че българските правителства на няколко пъти са поставяли проблема пред въпросната организация - и всеки път безрезултатно. Къде са причините за подобно фиаско? Изчерпани ли са всички възможности за пледиране пред ООН да съдейства на България да си получи поне част от парите, които й дължат Ирак и Либия? И ако подобна сделка е невъзможна, защо не подсетим останалите длъжници от дългия списък, които не са притиснати от международни забрани?


Очевидно правителството има някаква стратегия по въпроса, ако се съди по опитите му да уреди вземанията ни от Виетнам.


Има и специална комисия


създадена в средата на март тази година с решение на Министерския съвет, което не е публикувано в Държавен вестник. Според членовете й тя трябва да се занимава с външните вземания на държавата. В комисията участват представители на Министерството на финансите, на БНБ и на Министерството на търговията и туризма. Работата й обаче е забулена в тайнственост. Според нейния съпредседател и заместник- финансов министър Пламен Орешарски в комисията се обсъждали въпроси, които представляват търговска тайна. Излиза, че данъкоплатецът няма право да знае какво прави държавата, за да си върне парите, които преди години са раздавани с широка ръка.


Работата е много напрегната и трудна, информация ще има, когато се стигне до окончателен резултат по някое от вземанията - коментира за БАНКЕРЪ преди десетина дни Пламен Орешарски, и уточни, че до края на тази година едва ли ще станем свидетели на подобно събитие. Може би и този отговор е бил съобразен с тактиката на премълчаването, но междувременно на преден план излезе виетнамското споразумение. Ако то стане факт, най-любопитното ще е кои фирми ще попаднат този път в списъка на доставчиците на виетнамски стоки.


Не така оптимистично обаче изглежда картината на отношенията с другите ни длъжници. Според експерти съществува реална опасност България да бъде принудена или да опрости, или да получи само 20% от вземанията на своите длъжници, и то в период от 20 до 40 години напред. Повечето от държавите, които имат да ни връщат заеми, попадат в групата на т. нар. високозадлъжнели и бедни страни. А те се надяват на


нова глобална редукция на външните си задължения


Твърди се, че общият размер на дълговете на тези страни надхвърля 200 млрд. щ. долара.


МВФ, Световната банка и страните членки на Парижкия клуб, които са най-големите кредитори на бедняците, вече обсъждат възможността за редукция на 80% от дълговете. Русия, която от миналата година също е член на Парижкия клуб, договори редукция с някои от тях на двустранна основа в размер на над 90 процента.


Все повече кредитори споделят идеята на британския министър-председател Тони Блеър, че може би е по-добре богатите държави да опростят дълговете на бедните и това да бъде цената на реформите в Европа и на запазването на световния мир.


От своя страна длъжниците непрекъснато се оплакват от недостатъчното намаляване на задълженията им. При сегашната глобална криза на дълговите пазари техните морални аргументи натежават все повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във