Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ НЕ СЕ НАМИРА НА КРЪСТОПЪТ

България е малка страна с отворена икономика, сравнително ниско ниво на спестявания и инвестиции и остаряла производствена база. Обществото ни отдавна е осъзнало, че на страната са й необходими масивни чуждестранни инвестиции. От една страна, стратегическите инвеститори ще донесат свежи капитали, нови технологии и ноу-хау, нови пазари, по-ефективно управление, а в бъдеще ще създадат и нови работни места. От друга страна, портфейлните инвеститори могат да осигурят така необходимата ликвидност на вторичните пазари на ценни книжа, тъй като е ясно, че българските граждани и фирми нямат милиарди долари, свободни за инвестиции. В този смисъл България няма избор: тя трябва да създаде изключително благоприятни условия за чуждестранния инвеститор, за да навакса пропуснатото през последните години. Ако това не стане, пак ще стигнем дъното и ще копаем по-надолу.


Много стъпки в правилната посока вече са направени


Страната отново има своя борса, която беше открита на 21 октомври 1997 г. и функционира все по-добре. Централният депозитар и Комисията по ценните книжа и фондовите борси са другите институции, които осигуряват нормалната работа на пазара на акции. Инвестиционният форум на 22-24 октомври 1997 г. предизвика огромен интерес и трябва да се провежда ежегодно. Правителствата все по-често се обръща към международни инвестиционни банки и консултантски фирми, които му предоставят своите експертизи и авторитет при приватизационните сделки. Приватизационната програма на страната е много амбициозна и всяко забавяне е недопустимо. Създаването на частни пенсионни фондове ще насочи спестяванията към икономиката.


Приватизацията не трябва да се забавя


Приватизацията на банковия сектор е от ключово значение поради няколко причини. Първо, той е сравнително голям и ще донесе на бюджета много приходи. Второ, финансовата сфера е много важна част от икономическата инфраструктура и нейната стабилност е необходима за нормалното функциониране на всички други сфери. Трето, България преживя вече два периода на хиперинфлация (1991 и 1996-1997) и рухването на пирамидите, така че присъствието на големи чуждестранни или стабилни български банки ще затвърди доверието на вложителите. Четвърто, евентуална банкова криза би била проблем на частния сектор, а не на Централната банка, която в условията на Валутен борд не трябва да спасява фалиращи институции. Пето, поради сравнително големия си размер банките ще привлекат портфейлни инвестиции, ако бъдат пуснати на борсата.


Много от промишлените предприятия страдат от общи проблеми: натрупани загуби и задължения, остаряло оборудване, липса на инвестиции през последните години, неблагоприятна бизнессреда с все още високи данъци, чести политически намеси, трудности в намирането на пазари, неясноти с природния газ и др. Според мен най-доброто решение е контролните пакети на повечето от големите фирми да се предложат за продажба на авторитетни чуждестранни компании с големи възможности за инвестиции и осигуряване на пазари.


Как да се приватизира


До момента приватизационните договори включват клаузи за продажната цена, запазване на работни места и извършване на допълнителни инвестиции. Това донякъде защитава интересите на страната и на самия инвеститор, но невинаги на капиталовите пазари (показателен е случая с МДК). Най-добре за пазара е при големите фирми - БТК, НЕК, Булгартабак холдинг, Балканкар холдинг, КЦМ, банките и всички останали, да се продаде контролния пакет (51-60%) на стратегическия инвеститор, а пакети от 40-49% да се оставят за борсата. Това ще подобри ликвидността на пазара, която за момента е незадоволителна. В тази връзка е правилна стратегията на БКК, която предвижда пускането на акции на повече банки на борсите в София и Лондон, след като контролните пакети са купени от стратегически инвеститори.


Фондовият пазар среща сериозни проблеми


Нормално е нов пазар като нашия да среща трудности. Но има поне три проблема, които при определени обстоятелства могат да се окажат фатални за неговото развитие.


1. Правата на миноритарните акционери не са защитени добре


Инвеститорите се страхуват, че собствениците на фирми, които придобиват над 67% от акциите, ще окупират неправомерно капитала на дружествата, без да дават възможност на дребните акционери да участват в него. В резултат се получава разреждане (dilution) и процентният дял на дребните акционери намалява. Това вече се случи със Соди през юни 1997 година. Белгийската фирма Солвей, подкрепена с гласовете на държавата, увеличи своя дял от 60 на 67%, но не плати реална цена за допълнителния дял, което пряко ощети миноритарните собственици. Засега липсват законови гаранции, че случаят няма да се повтори.


2. Винкулираните акции


В уставите на много дружества е записано, че техните акции не могат да се търгуват свободно на пазара. Акционерите са длъжни да предложат на другите акционери да изкупят техните книжа - нещо, което е практически невъзможно. Пазарът очаква правителството и парламентът да решат централно този въпрос в най-скоро време. Ако това не стане, всички брокери и инвеститори ще бойкотират подобни дружества и цените на акциите им ще спаднат.


3. Ще се повтори ли синдромът МДК?


Пазарът сериозно загуби от практическото изтегляне на МДК от свободната търговия. МДК беше една от най-големите пет фирми по пазарна капитализация, но вече е заменена в извънборсовия индекс Warburg Sofia-30 от Оловно-цинковия комбинат. Засега е напълно възможно други фирми да последват примера на Юнион Миниер, само че следващия път инвеститорите може да са по-активни в съпротивата си срещу такъв процес.


Свобода за икономиката!


Неотдавна България беше класирана от Wall Street Journal и Heritage Foundation на 114-о място в света по свобода на икономиката. За сравнение - Чехия още преди няколко години зае 12-о място. Освен бързата приватизация България трябва да се придвижи и в посока на намаляване на данъците, дерегулация и приватизация на цели сектори като телекомуникации, транспорт и енергетика; приключване на поземлената реформа и постепенно разрешаване на чуждестранни лица да купуват селскостопанска земя; генерална реформа в здравната, застрахователната и пенсионната сфера чрез допускане на частния сектор в тях; създаване на сериозни свободни икономически зони (виж опита на Унгария, Китай, и други). В средносрочно бъдеще страната може да отиде и по-далеч в своите амбиции, като частично приватизира сфери, които обикновено се смятат за монопол на държавния апарат и точно затова създават условия за корупция: данъчната и митническата администрация.


Друг проблем е ограничаването на износа на български капитали. В ранните етапи на реформа и Валутен борд това донякъде е оправдано. Известно е обаче, че под една или друга форма капиталите пак напускат страната. Като цяло няма нищо лошо българските инвеститори да имат право да се възползват от добри възможности в други държави, след което пак да върнат капиталите си с добра печалба у нас. Например през следващите години се очаква финансовите пазари на Югославия и Македония да изгреят, а българските инвеститори вече натрупали опит могат да се възползват от езиковите и географските си предимства в тези страни.


България може да направи икономическо чудо, ако има добро управление


На всички е известно, че страната пропусна няколко години в търсене на място. Сега отново имаме уникален шанс да наваксаме пропуснатото и да настигнем централноевропейските държави. Кризата в Азия и проблемите на Румъния, Чехия и други страни в региона е отлична възможност да излезем напред. Румъния беше на мода през първата половина на 1997 г., когато се разви пазарът на акции. През последната половин година обаче цените на акциите спаднаха повече от два пъти (което показва какво може да се случи и у нас при неблагоприятна политическа и икономическа ситуация). В момента България има отличен международен имидж, макар че все още е високорискова страна за инвестиции.


При Валутния борд проблемите ще се решават на микрониво


Нормалното функциониране на Валутния борд е най-добрият вариант за макроикономическата стабилност в България. Фиксирането на лева към германската марка е основната котва, към която се нагаждат всички останали променливи - като ценовото равнище, лихвените проценти, нивото на заплатите и др. Валутният борд обаче в никакъв случай не решава всички проблеми. Износителите вече няма да могат да разчитат на обезценяването на лева, а трябва да се стремят да подобряват ефективността и организацията. Нарастването на заплатите не бива да изпреварва растежа на продуктивността на труда. Фирмите трябва да въвеждат нови продукти и да се борят за нови пазари. Капиталовите пазари могат много да помогнат чрез насочване на инвестициите към най-продуктивните отрасли.


Образованието като приоритет


През 1997 г. българските гимназисти бяха класирани в The Economist на 5-о място в света по постижения в науките и на 11-о в математиката. По количество и качество на студентите си в чужбина България е на челно място в региона. Друг е въпросът, че много от тях остават да работят в страните, в които се обучават. През последните години обаче се забелязва отстъпление в нивото на обучение в средния курс. България донякъде губи предимствата си в езиковото обучение, а владеенето на английски, руски и др. езици е от първостепенно значение за международния бизнес. Университетите ни не са включени достатъчно в международния обмен на студенти и преподаватели, а и реформата в тях не е завършила.


Поглед към бъдещето


Колкото и да се развие, нашата страна няма да е достатъчно голяма, за да създаде първокласен пазар. Тенденциите в света са към обединяване и координиране на пазарите в отделните държави. Трите прибалтийски републики например скоро ще обединят своите борси. Франкфурт се съюзява с други европейски борси в опита си да съперничи на Лондон. Пазарите на валути и ценни книжа отдавна се глобализират, а главните центрове се свързват с модерни компютърни системи. Професионалистите от инвестиционния бранш са създали свои международни организации. България трябва да се стреми да обедини около себе си Румъния, Югославия, Македония и Албания, както и да се включи към европейските структури. София има достатъчно таланти в областта на финансите, бизнеса, компютърните науки... и е длъжна да ги използва.


(Изложените становище отразяват личното мнение на автора и не обвързват инвестиционната банка Warburg Dillon Read.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във