Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ КЪЩАТА НА ГОЛЯМАТА ПОЛИТИКА И КРЪЧМАТА НА ХЪШОВЕТЕ

Посещението на президента
Петър Стоянов в САЩ и разправиите около скандалното предаване
Хъшове се откроиха като двете най-важни събития през
седмицата. Те оформиха полюсите, около които се концентрираха
основните настроения в българското общество: от една страна, бляновете
за постигане на американската мечта, а от друга невъзможността
да се отърсим от наслоения национален провинциализъм.


Докато в Белия дом българският
президент Петър Стоянов отстояваше мястото на България в глобалната
политика, у нас пословичната кукувщина за пореден път се опита
да превърне политиката в зрелище и да събере чрез усмихнатото
пиянство на един народ някой и друг грош в капата на личните и
на корпоративните интереси.


Докато Клинтън и Стоянов
разговаряха в Белия дом, Нюз ъв дъ уърлд пусна вица:
Знаете ли, кой е най-често задаваният от съветниците на президентите
въпрос? Господин президент, харесва ли ви тази политическа истина
или да ви приготвим друга. Споровете около Хъшове
у нас пък напомниха един позабравен стар виц: Не всичко,
което има две бузи, е лице на истината.


Хубавото е, че освен паралели
събитията имат и конкретно значение. Посещението на Петър Стоянов
в САЩ има своите исторически измерения. Да се надяваме, че хъшовщината
ще бъде последната метаморфоза на хората в сянка, които е крайно
време на направят избора: или ще са бизнесмени със собствена сянка,
или ще останат само сянка от бизнесмени.


Оптимизъм за България


Безспорно централният
елемент от посещението на българския президент бе оповестената
нова стратегия и план за действие на САЩ в Югоизточна Европа.
Това бе един окуражаващ сигнал за напредъка на България по пътя
на демократичните реформи и същевременно свидетелство за промяна
в приоритетната ориентация на САЩ към страните от този район на
Европа. Не е тайна, че Скопие и Тирана бяха ключът за американската
дипломация в балканския юг. Според американските аналитици Македония
има най-голямо стратегическо значение, тъй като била единствената
по средата между коридорите, свързващи река Дунав, Егейско и Черно
море с Адриатика. Що се отнася до Албания, предимството й се определя
от факта, че тя контролира всички морски артерии към Адриатика.
Проблемът е, че и двете страни не са генератори на сигурност и
поради това САЩ се нуждаят от стратегически партньор на Балканите,
който да изпълнява точно тази роля - да бъде стабилизиращ фактор,
около който да се създава нов модел на регионална структура за
сигурност. България като средоточие на транспортните коридори
N8 и N4 и като разпределителен пункт за нефта и газа от Средна
Азия към Западна Европа би могла да бъде обединяващото звено в
глобалната политика на Балканите.


Според новата концепция
решаването на общи икономически проблеми ще е един от стимулите
за сътрудничество и разбирателство на Балканите. Към по-обикновените
форми на сътрудничество, например в областта на транспорта, постепенно
може да се прибавят нови и нови елементи и така да се разработи
цялостна концепция, чиято цел е изграждането на зона на сътрудничество
и стабилност.


По своята същност новият
план е политическо допълнение към оповестената миналата година
Инициатива за икономическо сътрудничество в Югоизточна Европа,
придобила популярност като Планът Шифтър. Неговата
цел е насърчаване на демократичните и икономически реформи, мирното
разрешаване на спорните проблеми, борбата с организираната престъпност.


Оптимизъм за НАТО


Посещението на Петър Стоянов
съвпадна с началото на процедурата за ратифициране на решението
за членство в НАТО на Полша, Чехия и Унгария. От гледна точка
на Бил Клинтън България се превръща в най-силния кандидат от втората
вълна на разширяването. Според политолога Збигнев Бжежински нашата
страна ще е в НАТО преди 2005 година.


Президентът Стоянов подчерта,
че за България членството в Атлантическия пакт е цивилизован избор,
свързан с цяла система от ценности, включително защитата на свободния
пазар, защитата на чуждестранните инвеститори, спазването на човешките
права и властта на закона. Сега остава този избор да се подкрепи
с успеха на българските реформи, за да може България наистина
да е сред лидерите във втората вълна.


Във Вашингтон Стоянов
коментира и българо-руските отношения в контекста на българските
амбиции за НАТО. Нашето желание за членство в НАТО в никакъв
случай не е враждебен акт или акт на предизвикателство към когото
и да е, най-малкото към Русия. Нещо повече: категоричното ни желание
за членство в НАТО и самото ни членство ще направи отношенията
ни с Русия много по-ясни, много по-стабилни и много по-малко двусмислени.


Оптимизъм за сътрудничество


За първи път от 20 години
бе демонстриран толкова голям интерес на американските инвеститори
към България. Президентът Стоянов представи новия образ на страната,
изтъквайки, че националната валута се стаблизира, инфлацията е
сведена от трицифрени стойности до едноцифрено изражение, цената
на българските ценни книжа се повиши над 50 процента, за първи
път от края на студената война животът у нас стана предсказуем.


На този фон изпъкна и
темата за пиратството, повдигната нарочно от президента Стоянов.
Без съмнение държавният глава бе воден от желанието да се намери
компромисно решение, което едновременно да предпази страната от
външни санкции, но и да запази технологичния й потенциал за производството
на компактдискове. Аргументите на Петър Стоянов бяха, че производството
на пиратска продукция е елемент от международна престъпна дейност,
в която България е малко звено. Ето защо тя иска международна
подкрепа и координация за решаването на проблема и второ - настоява
за външни инвестиции, което да позволи легализирането на пиратското
производство: Имаме нужда от координиране на своите действия
против това. Трябва да влязат и инвестиции, за да може в позитивна
насока да бъде насочен българският южен темперамент и очевиден
технологичен талант - изтъкна българският президент. - Формулата
е пиратите да бъдат легализирани, а не да бъдат унищожени.


Не стана ясно обаче до
каква степен САЩ са готови да приемат българската позиция. На
този етап е в сила по-скоро политиката на предупрежденията за
евентуални санкции срещу София заради нарушенията на авторските
права.


Всъщност визитата на президента
Стоянов отвъд океана потвърди думите на американския поет Карл
Сандбърг, че формите на промяната искат своето време.
Очевидно е, че България се стреми да намери своя път към западната
цивилизация и вече са налице първите признаци, че успява в този
си стремеж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във