Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ - МАКЕДОНИЯ: РОМАНТИКАТА Е ЗА ИСТОРИЯТА, НАРЕД Е ПРАГМАТИЗМЪТ

Македония може и да е най-романтичната част от българската история, както твърдеше един наш президент, но със сигурност не е най-прагматичната. Което страшно личи от икономическите връзки между страната ни и бившата югославска република. Че това и досега е така, доказа го и провелата се през седмицата у нас визита на новоизбрания македонски президент Бранко Цървенковски. Добрите новини около посещението му сякаш се изчерпаха с подписването на Меморандум за сътрудничество между София и Скопие в процеса на интеграция към Европейския съюз и НАТО. Без да омаловажават значението на документа, и гостът Цървенковски, и неговият домакин - българският президент Георги Първанов, не скриха разочарованието си от незадоволителното състояние на икономическите контакти. Това не спести добре познатите изявления около проблемите с малцинствата в двете страни или опазването на културните паметници, но в дневния ред място си завоюваха и съвместните инфраструктурни проекти и насърчаването на бизнес контактите. Налагането на прагматичен подход в диалога между България и Македония бе поставено още при визитата на Първанов в Охрид в средата на юни тази година, но времето за реално раздвижване в проточилите се над десетилетие съвместни проекти сякаш още не е дошло. Необходими са действия, а не дипломатическа риторика, отбеляза българският държавен глава. Звучи горчиво, но е факт - проблемите около изграждането на трансевропейския коридор номер осем, трите нови гранични контролно-пропускателни пункта и петролопровода Бургас-Вльора присъстват на всички двустранни форуми през последните 13 години, но нищо не се случва. Те са си все така неосъществени проекти.Всъщност единствено за коридор номер осем бяха подписани някои документи на държавно равнище, но те така и не дадоха отговор на основния въпрос - с какви средства ще се финансира трасето от италианското пристанище Бари до Албания, Македония и България. В рамките на този проект е включено и изграждането на ЖП линията София-Скопие. За съжаление международните финансови донори не проявяват интерес към начинанието. Показателен е и нулевият интерес на компаниите от страните членки на Евросъюза и НАТО към разпространеното до тях преди две години писмо на българския външен министър Соломон Паси и тогавашния му македонски колега Слободан Чашуле. България и Македония продължават да бъдат единствените съседни държави на Стария континент, които нямат железопътна връзка помежду си. Което не е обяснение защо вече шеста година на Гюешево стоят неизползвани новата българо-македонска митница, обновената жп гара и граничният жп тунел (недовършен от македонска страна). След разговора си с Бранко Цървенковски президентът Първанов отбеляза необходимостта България да се ангажира пряко с изграждането на петролопровода Бургас - Вльора. Това е новина, защото досега правителството в София даваше да се разбере, че поне на този етап проявява по-голям интерес към алтернативния проект Бургас- Александруполис. Неотдавна в интервю за БАНКЕРЪ Уорън Филипс, главен финансов директор на американската компания АМБО, която подкрепя проекта Бургас-Вльора, прогнозира, че ако България продължава да се лута и не заеме ясна позиция, могат да я заобиколят и двете трасета.Не изглежда розово и положението с търговския стокообмен. По данни на Министерството на икономиката през 2003 г. България и Македония са изтъргували стоки общо за 176.3 млн. щ долара. Тази сума бе определена от Бранко Цървенковски като повече от скромна. Той дори чистосърдечно заяви, че не се притеснява от евентуалното увеличаване на отрицателното салдо на неговата страна в двустранната търговия. Стига стокообменът да нарасне. През миналата година българският износ за Македония възлиза на 152.63 млн. щ. долара, или около 8% сто от общия внос на съседите ни. Големи надежди за насърчаване на търговията се възлагат на предстоящото присъединяване на Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) от началото на следващата година. В момента икономическите ведомства на двете страни водят преговори за допълнителна либерализация по подписаното през 2000 г. - споразумение за свободна търговия.Пълен мрак цари около размера на инвестираните от българските компании средства в Македония в периода след обявяването на нейната независимост в началото на 90-те години на миналия век. Оказва се, че в Българската агенция за инвестиции липсва такава статистика. Това донякъде е обяснимо, като се има предвид, че ведомството на Павел Езекиев има грижата преди всичко да регистрира чуждестранните вложения в нашата икономика, но не и българските инвестиции зад граница. Последните данни за вложеното от наши фирми в македонската икономика в сайта на БНБ в ИНТЕРНЕТ са от 2001 година. Сред малкото инвестиции, за които се знае у нас, е тази на бившата Мултигруп. Създадената от покойния Илия Павлов групировка закупи през 2002 г. срещу 1.2 млн. евро битолската захарна фабрика Шикерна. До юли миналата година Ем Джи притежаваше и дял в македонската Балканска банка. Тогава той бе изкупен от собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. А опитът на далеч по-неизвестната варненска Булмак 2002 да приватизира македонския автобусен завод ФАС 11 октомври се оказа несполучлив.Един от възможните варианти за насърчаване на икономическото сближаване бе подсказано от президента Първанов и е свързано с финансовата децентрализация на общините. Явно той има предвид възможностите, които предоставя европейската програма ФАР Външни граници. По тази програма през 2004 г. за страната ни са предвидени 4.12 млн. евро, като една част от тях са предназначени за финансиране на съвместни проекти на общините, разположени от двете страни на българо-македонската граница. Според информация на финансовото министерство в София в момента се подготвя окончателният списък с предложенията, който ще бъде предодставен за одобрение и от Европейската комисия. Допълнителен шанс за България е участието на Македония в програмата на Брюксел за развитие на Западните Балкани - КАРДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във