Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ: НЕОБХОДИМИТЕ ПРЕДАТЕЛСТВА

На 26 април в Президент-хотел в Москва се проведе дискусия, посветена на българо-руските отношения след разширяването на НАТО и Европейския съюз. От българска и руска страна в нея участваха известни политолози, депутати, учени и обществени дейци. Организатори на кръглата маса станаха сп. Русия в глобалната политика (съвместно издание с Форин Афеърс), московският фонд Карнеги, руско-българският форум Партньори и българското посолство в Москва. От българска страна в кръглата маса взеха участие депутатите Емил Кошлуков, Георги Пирински, Атанас Папаризов, Николай Бучков, Васил Маринчев, Христо Кирчев, както и политолозите Любомир Иванов, Васил Гарнизов и Валери Русанов.Всъщност нужни ли сме ние един на друг, след като България направи своя избор към НАТО и ЕС, а Русия избра друга посока, запита още в началото на дискусията главният редактор на сп. Русия в глобалната политика Фьодор Лукянов. Може би е добре да не се пресилваме с излишни надежди, а да изграждаме отношения като между две държави, които просто си сътрудничат. Важно е сега да гледаме напред, а не назад и да намерим такъв модел на двустранни отношения, който да приеме в себе си най-доброто от миналото, подчерта той. Ние на този етап не можем да бъдем съюзници, посочи Дмитрий Тренин, заместник-директор на московския Фонд Карнеги. Разширяването на НАТО и ЕС е естествен процес, както впрочем и разширяването на зоната на американските съюзи, и Русия трябва да приеме това спокойно, каза той. България е въвлечена в неизбежен процес, ние имаме сходна психика, но българите живеят в нестабилен район и техният стремеж към Европа е разбираем, заяви Ирина Кобринская, изпълнителен директор на Фонда за перспективни изследвания. Русия не може да се противопостави на сегашните процеси, но и структурите, които приемат сега нови членове, скоро ще бъдат изправени през криза на идентичността си, смята Кобринская . Според депутата от Държавната дума Константин Затулин, България я мъчи съвестта от собственото й поведение, но Русия уважава суверенното право на всеки да прави собствени грешки. Той разказа приказката за враната и лисицата по следния начин: Европа попитала трите врани - Латвия, Литва и Естония, искат ли в да са НАТО и ЕС. Да - казали те и сиренето паднало от човките им. А ако бяхме казали не щеше ли да е по-различно, тюхкали се те. Ние отдавна не разчитаме, че България ще ни даде ключа от задния вход на НАТО, посочи той. Затулин смята, че България е предала Русия и по време на Първата и Втората световна война. Затова сега няма нищо учудващо в действията й. Де Гол говореше за обща система за сигурност с Русия от Атлантика до Урал. Ние обаче като държава сме и отвъд Урал, чак до Курилските острови. Затова Русия е принудена да гледа по-надалече, обясни Затулин. Интересът ни към Русия не е търговски. Той е емоционален, социокултурен, езиков, религиозен и исторически, подчерта депутатът Емил Кошлуков. Ние познаваме добре руската култура, руските филми и руските туристи са добре приети у нас, а срещу сградата на парламента стои паметникът на руския цар - Освободител. Ангажиментите ни към НАТО и ЕС не може да се приемат като враждебни за Русия, подчерта Кошлуков, като напомни, че най-големите компании инвеститори у нас са руски.Русия в НАТО и ЕС не е завършване на европейския процес, а съвсем друг модел, посочи заместник-директорът на Фонда Карнеги Дмитрий Тренин.Ние нямаме причина да се чувстваме виновни. За да не остане в периферията, България трябва да бъде трамплин за новите идеи на сигурността, посочи политологът Васил Гарнизов.България изостана в уреждането на отношенията си с Русия в сравнение с другите страни от Източна Европа, посочи директорът на Центъра за изследване на евроинтеграцията Юрий Борко. Исторически Русия е възприемала за братски на Балканите две страни - България и Сърбия, и затова сегашните процеси там за нас са болезнени, отбеляза Борко. Влизането на страната ни в ЕС и НАТО не бива да се приема като бариера или недружелюбна крачка от страна на България, посочи Георги Пирински. България е малка страна, а малките страни са оцелявали чрез правилни съюзи с правилните страни, макар че сега няма да й е сладко в третия кръг на ЕС, отбеляза Олга Буторина, завеждаща катедрата по евроинтеграция на Московския държавен институт за международни отношения. Влизането на България в НАТО и ЕС е геополитически въпрос, а не въпрос на ценностна система, подчерта Дмитрий Суслов, заместник-директор по изследователските програми на Съвета за външна и отбранителна политика. Враните сами долетяха до лисицата, заяви директорът на информационното бюро на НАТО в Москва Ролф Велбертс в стила на баснята, разказана от Константин Затулин, като опроверга тезата, че България ще бъде заставена да води войни, които не е пожелала и предизвикала. Недостигът на информация между двете страни стигна дотам, че ние сега можем да узнаем нещо за България само по Евронюз, заяви Борис Фрумкин от Института за международни икономически и политически изследвания. В двустранните отношения има огромен неизползван запас от лични връзки и отношения и смисълът на диалога е да се преодолява недоверието на новия етап от сигурността, посочи българският посланик в Москва Илиян Василев, като опроверга твърдението, че България като славянска страна ще бъде притисната от латиницата в НАТО и ЕС. Независимо от острите мнения и дискусии всички участници в кръглата маса отбелязаха необходимостта от подобни срещи за отстраняване на съмненията и развитие на отношенията между България и Русия на фона на разширяването на НАТО и ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във