Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ И МВФ СЕ ЗАВЪРТЯХА В ПОСЛЕДЕН ВАЛС

Още две години страната ни ще бъде под опеката на Международния валутен фонд. На 6 август 2004 г. бордът на директорите на международната финансова институция разгледа проекта за предпазно споразумение с българското правителство. Заради часовата разлика - времето във Вашингтон, където се намира централата на МВФ, е седем часа назад от това в София, до редакционното приключване на броя на в. БАНКЕРЪ бордът не бе гласувал споразумението. Рискове то да не бъде прието обаче са много малки, да не кажем, че не съществуват. До момента няма случай, при който шефът на мисията на МВФ да е заявявал, че е постигната договореност с българското правителство, а след това директорският борд на Фонда да е отхвърлял споразумението. Пък и България е златното дете на международната финансова институция. Защото не са много държавите, които подобно на нашата са имали четири поредни успешни споразумения с МВФ. Така че фондът едва ли ще пропусне да ни запише в почетната си книга на страните, които не само са издържали на пропагандираната от него политика на бюджетни и фискални ограничения, но и са успели да изградят пазарни отношения. Бъдещото двегодишно предпазно споразумение с МВФ се възприема като логичен завършек на финансовия надзор, който от 1990 г. фондът (понякога успешно, а понякога не) осъществява над българските правителства. То ще приключи през септември 2006 г .- три месеца преди страната ни да стане член на Европейския съюз. Споразумението предвижда през следващите две години българското правителство да разполага със 100 млн. Специални права на тираж. Но ще може да ги осребри само ако, поради сривове на международните финансови пазари, се сблъска със затруднения по обслужването на външния си дълг. И то при условие, че изпълнява всичките си ангажименти, поети към МВФ. Фондът ще настоява изпълнителната власт в България да поддържа досегашната фискална дисциплина, т. е. бюджетните приходи да надвишават разходите за издръжка на държавните ведомства и на общините, както и тези за социално осигуряване, за здравеопазване, за отбрана и сигурност. Независимо от това какъв цвят или меланж ще има следващото правителство (от лятото на 2005 г.), правилото ще трябва да се спазва. И за да бъде съобразено с планираното от кабинета Сакскобургготски намаляване на ставките по данък печалба и на данъка върху доходите на физическите лица. След посещението на последната мисия на МВФ, приключила на 5 юли, финансовият министър Милен Велчев заяви пред в. БАНКЕРЪ, че през 2005-а бюджетните разходи може да са малко по-големи от приходите само ако дефицитът по текущата сметка намалее от 8.5 на 8.2% от БВП. Това може да бъде постигнато, само при положение, че износът се увеличава много по-бързо от вноса. А в България все още няма достатъчно стимули за развитие на експортноориентирано производство. В същото време колкото повече се увеличават доходите на населението, толкова по-голям ще е вносът на стоки в страната. Той ще продължи да бъде подхранван и от кредитите за граждани, чийто ръст се увеличава, независимо че БНБ приложи всички ограничителни мерки, препоръчани й от МВФ. Така че през следващите две години дефицитът по текущата сметка ще остане постоянната гореща тема при дискусиите между Фонда и българското правителство. А това означава, че шефът на мисията на Фонда Ханс Фликеншилд няма да се откаже от искането си бюджетните разходи да не надвишават приходите. Експертите на международната финансова институция ще настояват и за плавно намаляване на бюджетните субсидии за държавни фирми, като БДЖ и топлофикациите. Освен това Фондът ще наблюдава приватизацията както на Булгартабак Холдинг, така и на дружествата от транспортния и енергийния сектор, и ще настоява тя да приключи в срок. МВФ трудно ще бъде убеден да се съгласи с намеренията на сегашното правителство рязко да увеличи минималната работна заплата. Всъщност това е единственият въпрос, по който през юли 2004-а водената от Ханс Фликеншилд мисия не успя да се разбере с кабинета Сакскобургготски. Управляващите искаха от 1 януари 2005-а минималната работна заплата у нас да нарасне с 25%, но експертите на Фонда не приеха тази идея и се разбраха с министрите да преговарят по въпроса през септември. Споразумение и по този парлив въпрос най-вероятно ще бъде постигнато, тъй като сегашните управници не проявяват склонност към остра конфронтация с международната финансова институция. Не е ясно обаче дали и следващото правителство, което ще бъде сформирано след парламентарните избори през лятото на 2005-а, ще е също толкова сговорчиво, колкото сегашното, и дали ще предпочете да изтича заедно с МВФ многогодишния за страната ни маратон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във