Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ - ГОЛЕМИЯТ ИЗНОСИТЕЛ НА ГАЗ

България може да се превърне от вносител в голям износител на природен газ. Сензационното твърдение долетя през Атлантическия океан преди няколко дни. Учени от енергийния център Саркис в гр. Тулса, Оклахома, САЩ, са в напреднала фаза при разработването на нови свръхмодерни технологии за добиване на метан (съставляващ 98.52% от природния газ) от газохидрати, съдържащи се в порестите скали под дъното на някои от големите водни басейни. Учените са установили, че едни от най-големите запаси на газохидрати в света се намират в земните пластове под Черно море.


Американците вече са създали и консорциум, включващ освен енергийния център Саркис и големи газови компании (Арко, Коноко, Филипс петролиум и др.). Той ще финансира разработването и прилагането на практика на новите технологии. Имайки предвид огромното количество газохидрати под Черно море, значението на страната ни в региона, а и квалификацията на нашите специалисти, от Оклахома неотдавна са изпратили покана до български учени геофизици да станат членове на консорциума.


Пословичната ни бедност е единствената пречка все още български специалисти да не бъдат включени в разработваните от американците най-съвременни енергийни технологии. В момента у нас се проучва възможността да се регистрира дружество, включващо българска компания с интереси в енергийния бизнес и физически лица - геофизици, което да внесе искания от американците членски внос - 50 хил. щ. долара годишно. Тъй като обаче новосформираното дружество ще се представи като юридическо лице, вероятно ще се наложи включването му в капитала на консорциума да стане с по-голяма сума. Докато вървят уточненията, румънски учени, поканени доста след нашите, но подкрепяни финансово от държавата, вече се включили в консорциума.


Интересът към газохидратите като нов източник на гориво датира отпреди две десетилетия. Първи в света започнаха проучването им руснаците. След задълбочени изследвания, извършвани в строга секретност, се е установило, че от всеки кубически метър газохидрат могат да се извлекат 164 куб. м чист метан. Това означава, че при установена дебелина на газохидратните пластове до 700 м в басейна на Черно море се крият около 20 трлн. куб. м метан. Немалко количество от него - над 10% (2 трлн. куб. м) - би трябвало да се пада на България. При запазване на сегашното потребление на страната (под 6 млрд. куб м) то би стигнало за повече от 330 години.


Единственият проблем за извличането на газа е, че газохидратите се намират в замръзнало състояние (те замръзват при 10 градуса по Целзий над нулата). Според експерти, въпреки многообещаващите резултати от проведените досега експерименти, за извличане на промишлени количества метан от газохидрати ще може да се говори най-рано след две-три десетилетия. (Първият опит за промишлен добив ще извърши догодина Япония.) Дотогава проблемът за алтернативните доставки на природен газ (т.нар. диверсификация на доставките - извън предлаганото от монополиста Газпром гориво) ще измъчва както България, така и останалите балкански страни. Възможност за решаване на проблема отново предлагат американци. Лондонските офиси на компаниите Bechtel и EconoMatters, съвместно с местни специалисти, разработват различни варианти за алтернативни доставки на природен газ за полуострова.


Целта на програмата, финансирана от PHARE, е да се разработят и предложат на инвеститорите идейни проекти за решаване на проблема. В четвъртък и петък миналата седмица в столичния хотел Рила се проведе втората междинна работна среща на експертите, работещи по нея. Обсъжданите теми варираха от изграждането на тръбопроводи, свързващи региона с газопроводната мрежа на Западна Европа, до строежа на един или няколко LNG-терминала (за доставка на втечнен газ с танкери). Особено внимание заслужава идеята за изграждане на огромни общи терминали, обслужващи две или няколко страни: по Егейското крайбрежие на Гърция - за доставяне на газ за Гърция, България и Македония, или на Адриатическото крайбрежие на Албания, с успоредни на нефтопровода АМВО тръби, за доставки на газ за Албания, Македония и България.


Третата, последна, работна среща ще се състои през септември отново в София. Окончателните проекти трябва да бъдат изготвени до края на годината - съобщи специално за в.БАНКЕРЪ г-н Борис Петков, енергиен специалист от лондонския офис на Bechtel.

Facebook logo
Бъдете с нас и във