Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИЯ Е ФИНАНСОВИЯТ ПАРАДОКС НА ЕВРОПА

СТРАНАТА, КОЯТО ПОСТОЯННО
ИСКА ПАРИ, ПОЛУЧАВА ГИ, НО НЕ ГИ ХАРЧИ


По своя юридически статут
българският частен сектор наистина принадлежи на дребните търговци:
59.7 на сто от тях са еднолични търговци; събирателните дружeства
- 7.8 на сто, ЕООД и ООД - 9.3 и 16.5 на сто, а АД - само 1.8
на сто.


59% от фирмите реализират
своите стоки и услуги - в околността, в която ги произвеждат;
37 на сто - на регионално и областно равнище, а на национално
ниво купуват и продават само 25 на сто. Под 4 на сто от частниците
се занимават с външна търговия.


Въпреки многобройните
обещания и прокламации малките и средните частни предприятия у
нас са получили - и продължават да получават, най-малка подкрепа
от държавата. Под натиска на непрестанно сменящите се правителства
дори ЕБВР извърши безпрецедентно нарушение на собствения си статут:
у нас тя финансира повече държавния бизнес - над 60 на сто от
раздадените кредити, докато останалите 40% бяха заделени за частниците.
Средният размер на един кредит не надвишава 15 000 щатски долара.
Тази смешна сума се потвърждава и от статистиката на БАИФ, една
от най-добре работещите недържавни кредитни институции.


Дребните кредити не блазнят
банкерите


защото обслужването им
е скъпо, а приходите - малко. За финансовите институции представляват
интерес единични кредити поне над 50 000 долара. Според Антонина
Стояновска, директор на Евроинфоцентъра на ССИГ, известен български
банкер й обяснил този парадокс по най-простия начин - предпочитам
да обслужвам Кока кола, която за час прави оборот,
колкото малко или средно предприятие за една година. Опасявам
се - заключи госпожа Стояновска - че до края на 1997 г. за дребния
бизнес няма да има никакви кредити. А това е край за много
български фирми.


В началото на 1997 г.
малките и средните фирми, регистрирани по БУЛСТАТ, надхвърлят
350 000. От тях се прехранват около 1.2-1.3 млн. души плюс семействата
на мениджърите. В тези фирми работят средно 4.3 души. Заетостта
в аналогичните фирми в ЕС, които представляват над 99 на сто от
всички частни предприятия, е 5.7 човека. По този показател България
не се разминава чувствително с Европа.


Българинът започва бизнес
със стотинки... и не иска кредити


Голяма част от фирмите
са стартирали със собствени пари - на съдружниците или собствениците.
И днес те продължават да залагат на небанковото финансиране. На
мода остават междуфирмените търговски и стокови кредити, както
и бартерът. Така, колкото и парадоксално да звучи, се постига
съпътстващ оздравителен ефект - банковата система не трупа нови
лоши кредити.


59 на сто от малките и
средните фирми са създадени със спестяванията на техните основатели;
38 на сто - със семейни спестявания, а 26% - с пари, взети назаем
от приятели и роднини. С банков кредити са стартирали едва 30
на сто от фирмаджиите.


Възниква естественият
въпрос: какво е направила държавата, за да насърчи развитието
на дребния и средния частен бизнес, който постоянно разкрива нови
и нови работни места и плаща данъци? Отговорът е - много малко.


Сравнително ниският процент
на банково финансиране в началото на частния бизнес говори най-вече
за отсъствието на каквато и да е система за облекчено кредитиране,
въпреки официалната политика.


Основен източник на средства
за малките и средни частни фирми след тяхното създаване си остава
реинвестирането на печалбата - 61 на сто, спестяванията на собствениците
- 32 на сто, и едва за 17 на сто от фирмите с нает персонал до
10 души банковите кредити се явяват достъпен източник на финансиране.
При фирмите с персонал над 50 човека този процент скача до 44
на сто.


През седемте години на
посттоталитарно общество условията за частен бизнес в България
се влошават. Ако в 1990 г. 32 на сто от частниците са стартирали
с банков кредит, през 1995-1996 г. с подобна инжекция са започнали
11 на сто.


Най-малко кредити получават
произдводителите, независимо че имат най-остра нужда от тях. Износителите,
особено когато става дума за предекспортно кредитиране или за
предоставяне на кредитни гаранции, също не получават нужните им
заеми.


Централноевропейски контрапункт


В някои от бившите социалистически
страни действат редица печеливши програми за кредитиране на частния
дребен и среден бизнес. Унгарската фондация за предприемаческа
промоция (HFEP) е създадена и финансирана по програмата ФАР през
1990 г. с капитал 9 млн. щ. долара. Днес капитализацията й е петкратно
по-голяма - 42 млн. щ. долара. Тя осигурява техническа подкрепа
за всеки малък бизнес, с не повече от 10 заети. Изискването е
подпомаганите предприятия да са създадени през последните 2 години
и да нямат продажби, по-големи от 60 000 щ. долара годишно. В
тези параметри се вместват над 90 на сто от създаваните всяка
година частни фирми в страната.


За да насърчи този опит
и за да даде пример на България, наесен Евросъюзът ще проведе
в Брюксел специална сесия, на която ще отчете успехите, постигнати
в Унгария и в Чехия. Ще бъдат анализирани и т. нар. съксес
стори - особено успешните унгарски примери.


Къде е коренът на българския
частен случай?


Първата причина се крие
в сегашните пазарни позиции на българските банки, защото по странно
стечение на обстоятелствата те се превърнаха в кредитори на оборотен
капитал. А заемите, предоставяни от тях, са средно със срок до
три месеца. В България все още няма търговска банка, която да
се интересува от дългосрочните инвестиции.


Неизползвани възможности...


В Европа България е печално
известна с нежеланието си да използва работещите схеми. У нас
не е изградена национална институция, която да насърчава и координира
малкия и средния бизнес. Съществуват шест подобни миниорганизации,
финансирани по ФАР - две регионални агенции, три бизнесцентъра
и един Евроинфоцентър. В Евросъюза тези институции са десетки.
Българският проблем се усложнява, защото все още не сме дали дори
дефиниция за малко или средно предприятие. Единственият опит е
в Закона за държавната банка за инвестиции и развитие, една почти
мъртвородена идея, защото българското правителство няма пари.
То трябва да инвестира в нея 50 млн. г. марки, срещу което ще
получи още толкова от германското правителство.


Дори Световната банка
не успя да подтикне кредитирането на бизнеса у нас. Две кредитни
линии, агент по които бе ПЧБ, се провалиха по организационни причини.
Първоначално Световната банка бе поставила явно неизпълними условия.
Впоследствие тя ги либерализира, но ПЧБ попадна под особен надзор
и частниците така и не успяха да се възползват от обещаните кредити.


Три български банки се
включват - с 11 кредита...


ФАР финансира специална
програма за кредитиране на средни и малки предприятия, а БНБ определи
за агенти ЦКБ, БПБ и ЕКСПРЕСБАНК. Към 25 юни 1997 г. трите институции
са отпуснали едва 11 кредита по кредитна линия, престояла отворена
над година и половина. Причината е позната - тя се крие в непосилните
изисквания към бизнесплановете на фирмите кандидати. Ето част
от поводите за отказа: заявките не отговарят на вътрешните правила
на банката относно финансовото състояние на заемоискателя и свързаните
лица; представена е невярна информация; трудно е да се прогнозира
развитието на отделни стопански сектори; ниска ликвидност на обезпечението;
клиентът е оттеглил документите; висок валутен риск; проектът
е неподходящ за финансиране по линия на малките и средните предприятия.
Друго трудно преодолимо изискване са кредитните гаранции, издадени
в една от трите обслужващи банки.


Консултантският рекет


Трите търговски банки,
кредитиращи по ФАР, определено са недоволни от качеството на бизнесплановете,
изготвени във фирмите кандидатки. Банкерите не крият, че фирмените
мениджъри обикновено страдат от пълно безхаберие в търговията
и инвестициите и нямат елементарна управленска култура.


Фирмаджиите пък се жалват
от процъфтяващия в България консултански рекет. Малките и средните
фирми не могат да платят консултантските услуги, защото
цената на подобно консултиране достига
астрономически числа - до 45 000 щ. долара. Това е обикновено
безобразие, подчертава Антонина Стояновска, което процъфтява,
защото в България не съществуват нито гаранционни фондове, нито
субсидирани от държавата информационни услуги.


Перспективата е песимистична


Валутният борд ще усложни
и без това нелекото положение на малките и средните частни фирми.
Затягането на финансовата дисциплина се съпровожда с нови изисквания
към левовата ликвидност на банките. Финансовите институции ще
предпочитат инвестиции в ДЦК и обслужването на големи клиенти.
Но в основата на растежа и ниската безработица стои дребният и
средният бизнес.


И в най-непрогледния мрак
има лъч на надежда, казва една народна мъдрост. За нашите бизнесмени
той може да се появи на 2 юли, когато Евросъюзът стартира Третата
си многогодишна програма за насърчаване на малките и средните
предприятия. От нейните кредити ще могат да черпят и български
фирми. Но тази програма има една особеност - частник, който получи
заем по нея, губи право на финансиране по ФАР.


Табл. 1


Основни проблеми на българските
частни бизнесмени в областта на финансите


- липса на леснодостъпни
кредити;


- липса на гратисен период;


- липса на фондове за
развитие;


- високи лихви;


- нестабилност на банковата
система.


Какво да даде държавата
на частника?


- кредити с ниска лихва;


- намаляване на инфлацията;


- възможност за валутно
кредитиране;


- включване в системата
на държавните поръчки;


- създаване на специализирани
банкови институции за финансиране на малките и средните фирми;


- решаване на въпроса
с лошите кредити;


- отпускане на преференциални
кредити;


- учредяване на фонд за
гарантиране на кредитите за малки и средни фирми;


Таблица 2


Състояние на кредитната
линия за малки предприятия към 25 юни 1997 г.


Общ размер 7 300 000 ECU


Сума на заемите, одобрени
от банките-посредници 1 144 500 ECU


Отпуснати от банките-посредници
775 000 ЕCU


Одобрени заеми от банките
посредници:


БПБ 2 заема


ЦКБ 3 заема


ЕКСПРЕСБАНК 6 заема


Разглеждани от банките
молби:


БПБ 2 молби


ЦКБ 6 молби


ЕКСПРЕСБАНК 4 заема


Обща сума на заемите по
разглежданите молби 1 1116 587 ЕCU

Facebook logo
Бъдете с нас и във