Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪЛГАРИ ДЪРЖАТ НАД ПОЛОВИН МИЛИАРД В БАНКОВИ ДЕПОЗИТИ

На много хора може и да не им се вярва, но в България има граждани, които държат по над 100 хил. лв. в личните си сметки в банките. Това показва статистиката на БНБ към края на юни 2003 година. Данните в нея сочат, че в кредитните институции има 5072 левови и валутни депозита на физически лица, средствата по които надхвърлят 50 хиляди лева. Общата сума, която е вкарана по тези сметки, е 561 млн. лева. Сам по себе си този факт е доста странен, като се има предвид, че лихвите по депозитите са доста ниски - около 6%, ако човек държи левчетата си на едногодишен влог, и не повече от 4.5% - при положение че се е съгласил да остави валутата си в банка за повече от една година. Подобни мизерни приходи не биха съблазнили който й да е заможен човек, при положение че парите му могат да му носят много по-големи доходи, ако ги вложи в строителство или в търговски сделки. Банкери твърдят, че хората с големи влогове всъщност ги ползват, за да обезпечат с тях заемите, които вземат за покупката на имоти, отдавани след това под наем или препродавани с печалба. Изгодата от тази схема е, че кредитните институции вземат по-ниска лихва за заем, обезпечен с парични средства (между 7 и 8%), докато при ипотечен кредит тя достига до 12.75 процента. Така, след погасяването на заема, клиентът запазва парите по депозитите си и остава собственик на купения с него имот или пък получава допълнителен доход от препродажбата му.Съдейки от статистиката на БНБ, банките са подобаващо щедри към богатите си клиенти. Както пише в рекламата на ПИБ, Хората със слонски заплати имат нужда от слонски кредити. В нея става дума за заеми до 20 хил. лева. Но по данни на БНБ някои банки финансират определени граждани със суми, които не са слонски, а направо мамутски, тъй като надхвърлят 500 хил. лева. Кои са тези преуспели българи, ползващи се с огромно доверие на банките? Имената им са тайна, която кредитните институции пазят особено ревниво, а шефовете им смятат разкриването й едва ли не за престъпление. По тази причина не ни остава нищо друго вместо с имена да работим със сухи числа.До средата на годината са предоставени 27 подобни мегазаеми, чиято обща сума надхвърля 24.7 млн. лв. - средно по 915 000 лв. на кредит. Интересно какви ли месечни доходи трябва да получава човек, за да може да обслужва подобно задължение. Дори да е със срок на изплащане двайсет години, подобен заем всеки месец ще гълта по 6-7 хил. лв. за погасителни вноски. А подобни разходи трудно би си позволил човек, чиито годишни доходи са под 120 хил. лева. В България има доста такива хора. Но колко от тях обявяват доходите си и плащат дължимите данъци на бюджета?Никой например не храни илюзии, че вдигналите царски палати в Свиленград митничари декларират всичките си доходи (а ако го направят, ще трябва ходят на сгледа в следствието и прокуратурата). Много са и заможните хора - адвокати, финансисти, бизнесмени, които или познават добре данъчното законодателство у нас, или имат добри консултанти и въпреки че декларират високите си доходи, съвсем легално избягват плащането на големите данъци. Иначе казано, хората с мамутски доходи, могат да получат мамутски по размер кредити, но не плащат мамутски данъци. Както се казва: Пари при пари отиват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във