Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУЛГАРГЕОМИН ИЗПУСКА И ЛИБИЙСКИЯ НЕФТ, И МОНГОЛСКОТО ЗЛАТО

Фирменото име на Булгаргеомин, макар и мимоходом споменато в парламентарните дебати за вота на недоверие към правителството, спечели поредната черна точка. Депутатката от Демократичната левица Татяна Дончева направи мрачната прогноза, че и това дружество ще има нечиста приватизационна съдба. Както научи в. БАНКЕРЪ обаче, през миналата седмица вицепремиерът и министър на икономиката Петър Жотев е изпратил до Агенцията за приватизация (АП) писмо с искане да бъде преустановена раздържавителната процедура за Булгаргеомин, открита през 1999 година. Главната причина за искането били висящите въпроси, свързани с прословутите български нефтени концесии в Либия и с булгаргеоминското участие в

джойнтвенчъра Монголболгаргео

за добив на злато в Монголия. Както е известно, либийският проблем е резултат от двете последователни рокади на наследника на закритата фирма Геоком. Тя бе заличена от съдебните регистри със заповед на бившия промишлен министър Александър Божков през май 1998 г. и активите й, барабар с петролните концесии, предоставени на България на 29 декември 1979 г. по силата на междуправителствена спогодба с арабската джамахирия, се вляха в плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. Само година по-късно - 1999, пак по нареждане на Александър Божков това наследство бе иззето от Плевен и бе прехвърлено на софийското дружество Булгаргеомин. С решение на Министерския съвет от 15 октомври 1999 г. то получи и още по-отговорна задача. Неговият съвет на директорите бе упълномощен да проведе от името на правителството предварителни преговори с потенциални партньори и с компетентните либийски органи за сключване на договори за съвместна разработка на

концесиите в района на Мурзук и Гадамес

или за продажба на българските концесионни права върху тях. Мандатът на директорския борд на Булгаргеомин бе даден в срок до 31 декември 1999 година. Междувременно обаче, на 9 ноември същата година, добилият скандална популярност изпълнителен директор на Булгаргеомин инж. Иван Христов, обвиняван във финансови злоупотреби и сериозни стопански прегрешения, бе свален на летище София от самолета и не отлетя за Либия. Инженерът, станал обект на внимание от страна на следствените органи, не можа да осъществи поредната си командировка до джамахирията, но за сметка на това се сдоби с мярка за неотклонение - парична гаранция в размер на 10 000 лева. Въпреки тези неприятни случки Христов запази длъжността и заплатата си до средата на април тази година, когато по решение на Министерството на икономиката ръководният екип на Булгаргеомин най-сетне бе сменен. На 8 май излезе и съдебната регистрация на новия съвет на директорите на дружеството.

Начело на бордовата тричленка

е председателят й Андрей Атанасов, бивш служител на Булгаргеомин, а след него се нареждат изпълнителният директор Георги Раковски, заемал същия пост в дружеството до 1996 г., и представителят на икономическото министерство Красимир Янков в качеството му на редови член. Това са хората, от които ще зависи дали фирмата ще запази привилегирования си статут да води преговорите в Либия от името на българското правителство. Защото от края на миналата година досега Министерският съвет си мълчи и не казва каква ще е съдбата на изминалия мандат. Според уволнения изпълнителен директор Иван Христов в началото на тази година той дал предложение срокът на пълномощията на Булгаргеомин да води преговорите за концесиите да бъде удължен, но новият министър на икономиката Петър Жотев казал, че това не може да стане.


Според друга информация, стигнала до в.БАНКЕРЪ, екипът на Христов наистина успял да подготви дългоочаквания доклад за това, какви залежи са открили нашите сондьори в пясъците на либийската пустиня, за което начинание до средата на 80-те години българската хазна е потрошила близо 200 млн. щ. долара.

Този злощастен доклад

би трябвало да е представен на НОК - Националната нефтена компания на арабската джамахирия, преди повече от 13 години. През това време са правени няколко опита да се отчетат резултатите от проучвателната дейност, но тъй като качеството на тези доклади сериозно се разминавало с установените световни стандарти, НОК отказвала да приеме писанията. Сегашният вариант бил изработен преди около три месеца от авторитетната английска консултантска фирма Дюк инженеринг по поръчка на Булгаргеомин. Само че спецовете в бранша твърдят, че и този отчет няма да мине пред либийците поради няколко съществени причини. На първо място, защото в него просто се анализирали старите идеи, предложени от Геоком за бъдеща експлоатация на петролните залежи. И нещо още по-важно - докладът изобщо не бил съгласуван предварително с Националната нефтена компания на Либия, въпреки че тя има такива изисквания. За тези пропуски обаче не били виновни експертите от Дюк инженеринг, които имали зад гърба си други подобни доклади, получили безпроблемно одобрението на НОК и изработени по заявка на

чуждестранни петролотърсачи

работещи на територията на джамахирията.


Англичаните едва ли биха могли да представят качествен доклад, при положение че от Булгаргеомин не им е дадено техническото задание за разработката, обобщават запознати с начинанието. Според същите източници в договора между Булгаргеомин и Дюк инженеринг липсвала клауза, че уговорената цена за извършената от тях услуга - в размер на 50 хил. щ. долара, ще бъде платена само след като английската фирма успешно защити доклада пред оторизираните либийски власти. В момента новите-стари шефове на Булгаргеомин умували дали да продължат разговорите, които техните предшественици са водили с около петнайсетина чуждестранни фирми, сред които асове в нефтения бизнес, като Ласмо, Тотал и Аджип за продажбата на нашите концесии в Либия, чийто срок на ползване изтича почти утре - през 2005 година. Колкото и да е странно, сегашното ръководство май ще потвърди и друго решение на предишното -

да се продаде българският дял

в смесеното дружество за добив на злато Монголболгаргео.


За възстановяване на булгаргеоминското присъствие в този джойнтвенчър преди три години тогавашният ни посланик в Монголия Едвин Сугарев положи доста усилия, които обаче явно ще идат нахалост. Специалистите са категорични, че през 1998 и 1999 г. в резултат на напълно непрофесионалното ръководство на Монголболгаргео и последвалата идея за ликвидация на българското участие на Булгаргеомин ще бъдат нанесени щети в солидни размери -

безвъзвратна загуба на активи за 1.8 млн. щ. долара

представляващи частта на Булгаргеомин в уставния капитал на Монголболгаргео. Кандидати за булгаргеоминския дял не липсвали и между тях се нареждали български фирми от ранга на Асарел - Медет и Геотехмин.


По важното е, че от новото ръководство на Булгаргеомин се очаква да даде отговор и на няколко други въпроси. На първо място, дали завареното изключително тежко финансово състояние на дружеството е плод на нечии умишлени действия и ако да, чии са те? Особено интересно е да се каже каква ще е оттук нататък

съдбата на смесеното дружество

регистрирано в офшорната кипърска зона между Булгаргеомин и йорданския бизнесмен Рами Оуейс?


Знайно е, че според наредбата на бившето промишлено министерство, без негово изрично разрешение държавни дружества не могат да участват в офшорни фирми, но през 1998 г. шефът на Булгаргеомин Иван Христов е успял да получи висшестояща благословия за регистрацията на Булсайт в Кипър. В нея българското предприятие и споменатият йорданец държат по 50% от капитала, но печалбите се деляла по братски - 20 към 30% в полза на чуждестранния партньор.


Може би сегашното Министерство на икономиката ще успее да даде отговор на деликатния въпрос дали бившият промишлен министър Александър Божков е пуснал зеления семафор пред Булсайт по идея на бившата си заместничка Едит Гетова и ексчленката на директорския борд на Булгаргеомин и сегашна заместник-министърка в екипа на Петър Жотев - Любов Панайотова?

Facebook logo
Бъдете с нас и във