Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУЛГАРГАЗ СЕ ЛЮШКА МЕЖДУ БЛАГОДЕЯНИЯТА И ПАЗАРА


Задълженията на Булгаргаз към бюджета
непрекъснато набъбват и вече надхвърлят 350 млрд. лева. Сумата
е натрупана от невнесени данъци и лихви по тях. В същото време
размерът на вземанията на държавната газова компания от нередовни
и неплатежоспособни клиенти е над 370 млрд. лева.


При обсъждането на проектобюджета за следващата година
от промишленото министерство е било предложено задълженията на
предприятията към Булгаргаз и съответно нейните към
хазната да бъдат опростени. Аргументите на промишлените експерти
обаче не се харесали на финансовото министерство и предложението
не влязло в подписания от премиера проектобюджет.


Разбира се, подобно предложение може да изникне
и при обсъжданията на законопроекта в пленарната зала на парламента.
Евентуалното му приемане би облагодетелствало както консуматорите
на синьото гориво, така и Булгаргаз. Но пък ще лиши
бюджета от немалко приходи.


Наистина в проектобюджета, минал през Министерския
съвет, са предвидени 240 млрд. лева за поемане на разходи, свързани
със структурната реформа. Част от тях ще са за опрощаване на дългове
на фирми, които ще се приватизират. Но те не са разчетени за конкретни
предприятия и няма никакви гаранции, че сред късметлиите ще попаднат
и длъжниците на газовата компания. Всъщност дори и цялата сума
от 240 млрд. лв. да отиде за тях, тя ще покрие само 64% от дълговете
им.


Колкото и странно да е, но от няколко години насам
Булгаргаз, подобно на БДЖ,


кредитира клиентите си


при това без никакви гаранции, че те някога ще й
се издължат. И докато социалната роля на железницата е законово
уредена, Булгаргаз изпълнява мисията си доброзорно
- т.е. под натиска на правителството. То хем не позволява да се
затвори кранчето на правещите се на неплатежоспособни длъжници
(раздаващи си в същото време министерски заплати), хем не се ангажира
да компенсира по някакъв начин благодеянието на газовата компания.


Изглежда, в Министерския съвет все още не могат да
свикнат с мисълта, че Булгаргаз е търговска фирма
за пренос и дистрибуция на природен газ, която работи в пазарни
условия, и за да оцелее, трябва да се съобразява с тях. Тя не
взема горивото на консигнация, а го заплаща съгласно сключените
с Газпром договори: до 10-о число се изчистват всички
плащания за предишния месец, а до 25 число се плащат 50% от количествата,
които са заявени за следващия месец. Така до 25 ноември Булгаргаз
трябва да преведе 50% от цената на количеството гориво, поръчано
за декември, а до 10 декември е длъжна да плати останалата половина
от сумата за получения през ноември газ.


С други думи Булгаргаз може и да не си
събира всичките пари, но си плаща за всички количества доставено
гориво. При това положение не е никак чудно, че компанията изпитва


остра нужда от инвестиции


с които да доизгради и разшири транзитната си тръбопроводна
мрежа. А тя ще осигури в бъдеще солидни постъпления в бюджета
от транзитните такси за преминаващото към съседите гориво.


Поради неплатежоспособността на вътрешните си клиенти
Газпром все повече се стреми да ориентира добитите
количества към експорт. Тъй като Турция се нуждае от големи количества
газ, а в същото време е и един от най-платежоспособните клиенти
на Газпром, руснаците вече водят преговори за увеличаване
с около 60% (от 14 на 23 млрд. куб. м годишно) на вече договорените
количества синьо гориво, които ще бъдат доставяни до 2010 година.
Засега единственият път на газа е през наша територия и затова
от Газпром и научния му институт Оргенергогаз,
както се изрази представител на Комитета по енергетика непрекъснато
висят тука и се мъчат да ни помагат.


Ако руснаци и турци се споразумеят, това ще означава,
че към нашето 12-годишно споразумение ще трябва


да се подпише анекс


за транзитирането на новите количества (около 9 млрд.
куб. м над досега договорените 14 млрд. куб. метра).


Междувременно Булгаргаз вече започна
да работи по разширяването на транзитния газопровод за южната
ни съседка, съгласно подписания на 27 април 1998 г. договор с
Газпром. Той предвижда изграждане на нови 47.5 км
тръби. Преди няколко дни бе завършен първият участък от 9.5 километра.
До края на 2000 г. ще са готови и останалите 37 километра. Те
обаче няма да са достатъчни, ако Газпром и турската
газова компания Боташ се договарят за 60-процентно
увеличаване на доставките. Тогава ще се наложи удвояване на транзитния
газопровод по цялата му дължина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във