Банкеръ Weekly

Общество и политика

БУКЕТЪТ НА ПУТИН

Държавният департамент на САЩ реши да отпусне тази година 85 млн. долара за развитие на демокрацията в Русия. Това е с 37 млн. долара повече, отколкото поиска от Конгреса президентът Джордж Буш. Русия поема председателството на Г-8 и пристъпът на щедрост на американския Конгрес изглежда странно. Но американските сенатори смятат, че това е първата линия за защита на демокрацията. По същата логика САЩ финансираха ядреното разоръжаване в постсъветското пространство. При това 5 млн. долара от тазгодишната американска помощ са отделени за подкрепа на развитието на политическите партии в Русия, макар че руското законодателство не позволява те да се финансират от чуждестранни източници. Средствата ще се изразходват чрез създадения през 1983 г. от президента Роналд Рейган Национален фонд за демокрация. Парите ще влязат в джоба на американски експерти и частично на руската им клиентела, смята кремълският политилог Глеб Павловски. Опитът в Сърбия, Грузия и Украйна обаче показва, че тази помощ може да бъде достатъчно ефективна, твърди експертът от Московския фонд Карнеги Лидия Шевцова. Има няколко податливи сфери на влияние, като например промяна в мисленето и нагласата на младежта чрез организиране на летни училища, финансиране на неправителствени организации за честни избори, формиране на благожелателно отношения към Запада чрез независимите медии. Президентът на американския Национален фонд за демокрация Карл Гершман, който заема поста от 1984 г., смята, че Русия става все по-изолирана, а политиката й - параноична. Така че бившата империя на злото продължава да носи в себе си рискове за демокрацията.В самата Русия - след серията цветни революции в съседните републики - тази загриженост за демокрацията не изглежда толкова безкористна. Американската правителствена агенция за международно развитие недвусмислено бе призован да оказва настойчива и публична подкрепа на демократичните процеси в САЩ и Азербайджан. След разочарованието от революцията на лалетата в Киргизстан вероятно американските експерти ще обърнат повече внимание на Азербайджан, който се опитва да води сложна игра около нефтените ресурси на Каспийския шелф между Москва и Вашингтон. Бившият президент Гейдар Алиев, член на съветското Политбюро, показваше завидни умения в дипломатическия слалом между Русия, САЩ и Турция. Сегашният президент, синът му Илхам Алиев, обаче изглежда уплашен от скоротечността на цветните революции в Грузия, Украйна и Киргизстан. Богата на нефт, обществено по-развита от съседните държави в Централна Азия, Азербайджан изглежда по-удобна за внушения отвън. По различни причини Туркменистан и Таджикистан са рисковани цели за внедряване на демокрация. Туркменистан е затворена, изолирана страна с авторитарен режим. Таджикистан пък е твърде близо до Афганистан. Опитът да се прехвърли несполучилата революционна вълна от Киргизстан в съседния Узбекистан не сполучи. Узбекистанският президент Ислам Каримов, който дълго време странеше от Москва и от ОНД, неочаквано пристигна в Русия. Каримов и сваленият президент на Киргизстан Аскар Акаев без притеснение заявиха, че разпознават американския почерк в събитията в Киргизстан и Узбекистан. Западът настоява за независимо разследване на събитията в Андижан, но Каримов с риск да попадне в международна изолация твърди, че това са вътрешни въпроси, които Узбекистан може да реши и сам. Москва подкрепя тази позиция. През 1999 г. Узбекистан тихо напусна Организацията на Договора за колективна сигурност на ОНД, но сега Каримов явно е размислил. Той пристигна в Москва малко преди визитата на китайския лидер Ху Цзинтао. Според някои оценки Москва се опитва да създаде алтернативен енергиен пояс с Китай и Узбекистан, за да намали американското влияние в региона и да създаде зона на сигурност около бъдещия нефтопровод до Китай. Основната цел на Русия е по-скоро да придърпа обратно към себе си централноазиатските режими, които бяха притиснати едновременно от радикалните религиозни екстремисти и от натиска на Запада за демократични промени. Русия, която през този период бе силно упреквана за отклонение от демократичните норми, не можеше да даде рамо на централноазиатските лидери, които с поглед към Москва търсеха възможност с всички средства да удължат пребиваването си във властта или да посочат наследници. Технологията на цветните революции се оказа за САЩ само временна победа. Спорът за влияние в Централна Азия тепърва започва. Цената на нефта расте, растат и залозите. На тържествата за 750-годишнината на Калининград Владимир Путин покани немския канцлер Герхард Шрьодер и френския президент Жак Ширак. Тримата бяха силно учудени от въпроса защо не са поканени президентите на съседните Литва и Полша. Срещата е тристранна и Калининград е само мястото, твърдяха в един глас Путин, Шрьодер и Ширак. След решенията на Потсдамската конференция през 1945 г. бившият Кьонигсберг бе предаден на СССР и бе набързо заселен с руснаци, беларуси и украинци. Сега обаче анклавът е заобиколен от държави членки на ЕС и Путин се опитва да убеди европейските лидери да предоставят облекчен режим за пътуване на местните жители до родината им през териториите на съюза. Шестата по ред среща на тройката обаче трябваше да демонстрира готовността на трите страни да оспорят едноличната роля на САЩ при решаването на световните кризи.След консултациите с европейските лидери Путин замина за срещата на Шанхайската организация за сътрудничество. ШОС бе създадена в навечерието на президентските избори през 1996 г., за да спаси президента Борис Елцин от упреците на стремящата се към властта лява опозиция, че е проиграл и пропил всички шансове на Русия за влияние в света. За първи път към шестте страни (Русия, Казахстан, Киргизия, Китай, Таджикистан и Узбекистан) като наблюдатели тази година се присъединиха Индия, Иран, Пакистан и Монголия. Най-неочаквано участниците в срещата поискаха страните от антитерористичната коалиция да определят срокове за изтеглянето на базите в Централна Азия. Става дума за базата в Манас в Киргизстан и Ханабад в Узбекистан, които са поддържащи за авиационните подразделения на НАТО. Досега този въпрос не бе възниквал, защото и двете страни наблягаха на икономическата изгода. За Узбекистан, подложен на атака от ислямските фундаменталисти, базата на НАТО беше и политическа гаранция. Според узбекистанския президент Ислам Каримов вълненията в Киргизстан и Узбекистан са само част от геополитически план за преразпределяне на силите в района.САЩ изразиха силно учудване, че се поставя срок за изтегляне от базите в Централна Азия, след като активната фаза на операция в Афганистан е все още далеч от завършване. Между Вашингтон и Москва започват да се натрупват взаимни въпроси, които може да окажат влияние и върху работата на Г-8 догодина. Срещата в Шотландия вече бе наречена срещата на ходещите мъртъвци. Най-близкият до Путин европейски лидер - Герхард Шрьодер, едва ли ще се задържи след изборите. Френският президент Жак Ширак изпитва силен политически дискомфорт след отрицателния вот за Европейската конституция във Франция. Не са в най-добра политическа кондиция и Силвио Берлускони, и Дзюитаро Коидзуми. Рейтингът на президента Джордж Буш също достигна рекордно ниско равнище. И рейтингът на руския президент Путин падна до нов исторически минимум - под 38 процента. Управляващата партия Единна Русия се е сринала до четвърто място по популярност - след комунистите, демократите и патриотите. Въпреки парламентарното разцепване на партията Родина националистичните настроения в Русия отново отбелязват подем. Петдесет и осем процента от запитаните от аналитичния център Левада подкрепят лозунга Русия за руснаците. Явно и в засиления патриотизъм на Путин също има нюанси от тези настроения. В букета за своето председателство в Г-8 Русия ще носи и сухи цветя от силно повяхналата идея за руска демокрация с убеждението, че развитието на Русия може да има свои особености.

Facebook logo
Бъдете с нас и във