Банкеръ Weekly

Общество и политика

БЪДЕЩИТЕ АМБИЦИИ НА БИВШИЯ ПРЕЗИДЕНТ

Една победа на Стефан Софиянски минава през трупа на СДС, а моята седесарска душа никога няма да допусне това. И аз съм убеден, че Стефан ще ме разбере. С тези думи Петър Стоянов обясни защо дава подкрепата си на Надежда Михайлова в кметската надпревара за София. Фразата му съвсем не е еднозначна В нея има подтекст, който носи няколко послания, свързани с времето, когато беше господар на Дондуков 2. И когато пукнатините на разногласията между него, Иван Костов и партията СДС избиха на повърхността и станаха достояние на цяла България. Някогашното Аз съм седесар днес се модифицира в Моята седесарска душа. А Стефане, ти ще ме разбереш замества незабравимото Иване, кажи си, те ще те разберат. В изявленията му някои видяха не толкова стремеж към лидерски пост в партия, пък била тя и СДС, колкото индиректно напомняне, че той е бивш президент и ако ще се връща в политическия живот на България, мерникът му ще е насочен по-високо. Ако това е вярно, са възможни два поста, в които се прицелва - на министър-председател и на президент. Той има време да чака. За предсрочни парламентарни избори засега само се говори. Президентските също са доста далече. Всъщност Петър Стоянов успя да артикулира подобна амбиция още докато се давеше в горчилката на загубата в нощта след президентските избори, когато беше победен от Георги Първанов. Тогава той каза, че се оттегля от политиката поне за една година. Дори образно обясни, че няма да се чувства удобно в партийната дрешка. Не пропусна и да се похвали - сам се определи като неуспял кандидат-президент с успешен президентски мандат. За него казват, че умее да отстъпва в битките, за да спечели войната. По-точно би било да се каже, че винаги залага на сигурно Той е представител на втората вълна политици, облени в светлините на рампата след закриването на Великото народно събрание, когато едно поколение лидери трябваше да бъде заменено с друго. Тогава бляскави, но непрактични (в бруталния смисъл на думата) хора като Петър Дертлиев, примерно, трябваше да бъдат заменени с водачи от типа на Филип Димитров. По-сговорчиви, с по-неясни убеждения и възможност да влияят върху масите... А по време на Великото народно събрание Стоянов е само говорител на СДС-Пловдив. Дълго се е колебал, разказват, дали да оглави пловдивското СДС, но бързо - само за два-три часа е взел решение да влезе в кабинета на Филип Димитров като заместник-министър на правосъдието. Заложил е на сигурно. На службата. Точно това години по-късно напомняше покойният Светослав Лучников на президента Петър Стоянов при един от малкото остри конфликти между тях. По същия начин и по подобни причини не се натисна да оглави СДС, когато Филип Димитров сдаде поста, а пропусна напред колегата си от кабинета Иван Костов. Отново заложи на сигурно. Стана народен представител в 37-ото Народно събрание, заместник-председател на синята парламентарна група и на партията СДС. Президентските избори през 1996 година бяха звездният миг на Петър Стоянов. По това време седесарската любов към Желю Желев беше доста поохладняла и сините издигнаха свой кандидат за президент в предстоящите избори. За първи път направиха вътрешни избори и Петър Стоянов бе предпочетен пред Асен Агов и Александър Йорданов. А на предварителните избори на коалицията ОДС помете кандидатурата на Желю Желев и стана фаворитът за президент на синята коалиция. Но всъщност бе фаворитът на Иван Костов... Предизборният му плакат скромно обяви: Той е. Залогът му отново бе сигурен. БСП на дело се самобламира с абсурдната кандидатура на родения в Ню Йорк Георги Пирински, а развитието на нещата в страната при очертаващия се заник на управлението на Жан Виденов правеше невероятен успеха на втория соцкандидат Иван Маразов. Той е бе обречен да спечели. Когато встъпи в длъжност и се нанесе на Дондуков 2, Петър Стоянов обяви, че неговата партия е България. И с това изявление се хареса, общо взето, на всички. Но не можа да надхвърли летвата на син партиен президент. И го демонстрира в неподходящ момент с фразата Аз съм седесар. Може би за да омилостиви своите, които преди това не се поколеба пръв да обвини в незаконно облагодетелстване и корупция. И когато недоволството от управлението на СДС започна да набира скорост, пак той се издигна над партийното и призова: Иване, кажи си, те ще те разберат. Близки до бившия президент твърдят, че при срещите си със сините управляващи Петър Стоянов често казвал: Това е държава, бе момчета, не е махала. С поведението си Петър Стоянов се опитваше да помогне на своите. Но получи обвинението, че разделя СДС на стояновисти и костовисти. Година преди последните президентски избори Стоянов намекна, че ще се кандидатира за втори мандат. След време уточни, че ще се яви като независим кандидат - хем се разграничава от СДС, хем щял да събере подкрепата и на други политически сили. Дори НДСВ застана зад него, след като Симеон Сакскобургготски издаде с половин уста съответните нареждания. Залогът пак изглеждаше сигурен. Но резултатите бяха изненадващи. Обяснението за загубата му днес звучи доста по-различно, отколкото в нощта на изборите. Тогава се смяташе, че компроматът, който извади срещу Богомил Бонев, е наклонил силно везните не в негова полза. Към това се прибавяше и прекалената му самоувереност, че е незаменим, че победата му е вързана в кърпа. Днес обяснението е по-различно. Съпругата му Антонина Стоянова казва в интервю пред вестник Труд:Петър изгуби, защото казваше истинатана хората. Не ги лъжеше, че ще им увеличи заплатите и пенсиите. Неговата идея в мръсната кампания била: Вие ме познавате, не мога да ви обещая чудеса.Това обяснение звучи като рефрен от стара градска песен. Още в първите дни на президенстването си Петър Стоянов каза в прав текст, че фабриката за илюзии трябва да бъде затворена, че чудеса не ни чакат. Хората обаче искаха да живеят по-добре и отново повярваха в чудото, което този път им обеща Симеон Сакскобургготски - да преобърне битието им за 800 дни. Времето изтече като пясък през пръстите и доказа по неоспорим начин, че чудеса не стават, дори когато са обещани от царска особа. И в това отчаяно време Петър Стоянов отново напомни за себе си. Беше почти изчезнал от полезрението на българите. След като предаде ключа от президентството на Георги Първанов, тръгна да обикаля света. След януари 2002-ра по покана на фондация Джърман Маршал фонд три месеца чете лекции в престижни американски университети за предизвикателствата на демокрациите в Източна Европа, за бъдещето на Балканите и за разширяването на НАТО. После се втурна (пак по света) да изнася основни доклади по конференции и кръгли маси. Прие поканата на Бил Клинтън и се включи в ръководните органи на две неправителствени организации - Глобална инициатива и Лидерски проект. Прескача и до Женева, където от есента на 2002 г. работи съпругата му Антонина. Тя е експерт в Световната организация за интелектуална собственост към ООН. В промеждутъка между две пътувания учреди в България Център за политически диалог - неправителствена организация, която трябва да подпомага стремежа за влизане на България в НАТО и в Европейския съюз. Мечтата на Петър Стоянов бе като президент да подпише договора за присъединяването на България към НАТО. И признава: По-важното е, че това, което пет години налагах като теза в моя президентски мандат, сега ще се случи. Той внесе в политическия речник и израза цивилизационен избор. Днес Петър Стоянов много цивилизационно се пази от конкретни отговори и конкретни имена, когато го питат за корупцията по времето на кабинета на Иван Костов. Нищо че е казал: Привилегията на загубилите властта президенти е, че могат да говорят далеч по-свободно, спокойно и открито. Всъщност не е изменил на себе си. И отново търси сигурен залог. Празни приказки са, че се е вгледал в поста на Надежда Михайлова - независимо дали тя ще спечели, или ще изгуби кметските избори в София. Това сега не му е необходимо - прекалено капризно в тия времена и топчето на рулетката СДС. Той ще чака своя час. Изминалите две години след поражението явно са го направили по-търпелив. Но няма да допусне да бъде забравен. Явно е разбрал, че българската политическа действителност може и да прилича на игра на рулетка, и затова предпочита покера. И чака крупието с белязаните карти, за подреди своята кента флош роял.Предишната му бе подарена под условие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във