Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕГИТИМИРА В НОВО КАЧЕСТВО

Г-жо Дончева, въпреки претенциозното наименование Нова левица процесите, които протичат в лявото пространство, не са ли по-скоро предизборно групиране?


- Въпрос на гледна точка, на разбиране как трябва да изглежда лявото пространство и какво да постига като обществен ефект. Разбира се, че има и елемент на желание от страна на участниците да осигурят парламентарното си присъствие. Парламентарната представителност е много сериозен момент от съществуването на всяка политическа формация. За никоя малка партия не е безразлично дали ще попадне в Народното събрание. Затова е разбираем стремежът на такива формации да търсят начини да попаднат в подходяща група.


Сегашният политически период се характеризира с подчертан нихилизъм по отношение на партийната система и държавните институции. Хората не вярват в никого и в нищо. И е много трудно да бъдат мотивирани да участват в политическия процес. Всъщност именно това е и индикаторът за желание за социална активност. Естествено, в такава ситуация е много по-добре нещата да са прости и ясни, да има политически субекти с ясни физиономии. Но това е трудно да се постигне за десет години. Има ли например автентична десница в България? Дълго време като десница се определяше антикомунизмът. Към него се прилепваше риториката на пазарната икономика, на евроатлантическа интеграция, европейски ценности и т.н., без тя да се изпълва с конкретно съдържание. В политиката, която днес води десницата, не може да се намерят характерните черти на управлението на западните десни политически сили. От една страна, централизацията в управлението на държавата, която кабинетът на СДС провежда, е много характерна за крайно леви правителства. От друга, голяма част от избирателите на СДС са много бедни. Следователно, след отпадането на антикомунистическата теза СДС се превърна в един политически хибрид.


Липсата на ясни физиономии на политическите субекти ги прави непредсказуеми за избирателите. Те не могат в краткосрочен или дългосрочен план да предвидят какво може да се очаква от управлението на една или друга формация. Поради това се създава усещане за безтегловност и безпътица. А когато социалната практика води и до непрекъснато влошаване на условията на живот, положението става неспасяемо.


Това според мен са характеристиките на ситуацията в момента, с които политиците не могат да не се съобразят. И тази ситуация налага групиране на политическите сили.

За групиране на политически сили или на личности става дума в Новата левица?


- Политическите сили обикновено гравитират около ярки, изявени личности. Няма силна политическа партия в света, която да не е свързана с ярка личност. Лейбъристите във Великобритания дойдоха на власт благодарение на Тони Блеър и много хора свързват пристрастията си към тази политическа сила именно с лидерството на Блеър. За християндемократите в Германия пък такава емблематична личност беше Хелмут Кол.

Но вие говорите за лидери на големи и утвърдени парии. А аз ви питам за малките формации, с които БСП ще се коалира.


- Няма значение дали става въпрос за големи, или малки партии. Механизмът е един и същ. Политическите формации се отъждествяват с личности. Не може да се иска ярка формация без ярки личности. Тогава не биха могли да се привлекат привърженици, да се построят структури.


А лява коалиция в момента е много необходима за увеличаване на силите и покриване на по-голям кръг избиратели. Очевидно е, че БСП и СДС са се свели до едно твърдо ядро и повече от 50% от избирателите не искат да гласуват за нито една от тези партии. Освен това БСП има нужда да бъде легитимирана в друго качество.

Кръгът около Николай Камов и Кръстьо Петков ли ще й дадат тази нова легитимност?


- Да. Това са лидери, които са признати за социалдемократически в Европа. Те притежават реално, а не мнимо влияние. Някъде то е повече, другаде по-малко, но намират сериозна подкрепа в определени кръгове. Присъствието им в коалиция с БСП просто би дало друго качество на този съюз. БСП веднъж завинаги трябва да реши въпроса с лошия си имидж, който й натрапват от десет години.


Вярно е, че на много места и Социалдемократите, и ОБТ нямат структури. Но нали и ВМРО мина през такъв етап? Когато стана коалиционен партньор на СДС, тя също нямаше структури.


От СДС ли черпите коалиционен опит?


- Не. Макар че не би било лошо. Навремето обаче никой не поставяше пред Иван Костов въпроса: Колко файтона са БСДП?, а сега нас ни питате.

Не влиза ли новата коалиционна политика на БСП в конфликт с настроенията на симпатизантите ви?


- Когато се говори със симпатизантите на БСП в прав текст и откровено, те разбират за какво става дума. Но когато им се говори с измислени думи и се замръчква смисълът, това на никого не внушава доверие. В крайна сметка нашите избиратели са наш проблем.

Как ще коментирате опита за обединяване на социалдемократическите формации?


- Движението за обединяване на социалдемократите е откровен опит да се откъсне БСДП от БСП и да ги яхне Сашо Томов. Това е другият възможен вариант за развитие. Десницата в България проявява огромен стремеж към всеядност. Иван Костов от 1997 г. се стреми чрез формация, която контролира, да стъпи в Партията на европейските социалисти. Това, което става в момента, е втори тур на същата игра, уж целяща обединяването на социалдемократите. Много трудно обаче можеш да сложиш на една маса БСДП на д-р Дертлиев, БСДС на Йордан Нихризов, формацията на Иван Куртев, Новата СДП на Васил Михайлов. В тази група има организации, които само по наименование са социалдемократически. В практиката им няма нищо, което да оправдава името. И всичко това е подчинено на стремежа на Костов да стъпи в ПЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във