Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП: СЪС СТАНИШЕВ, НА СТАНИШЕВ?

След последния конгрес на БСП, състоял се по Гергьовден миналата година и преизбрал Сергей Станишев за председател, в червената партия всичко изглежда спокойно. Лидерството на Станишев не се оспорва нито официално, нито сериозно от никого. Вътрешнопартийните драми, доколкото ги има, не изплуват на повърхността. Лидерите на столетницата изглеждат изцяло съсредоточени върху предстоящите изпитания - местните избори наесен и, макар доста хипотетично, битката за следващото управление. Опасенията дали тъкмо Сергей Станишев е правилният човек за наследник на Георги Първанов май отпаднаха. Той се оказа достатъчно добър ученик на предшественика си и продължи неговата политическа линия. Скептиците бяха подозрителни към него заради липсата на партиен опит, възрастта му и какво ли не още. Оказа се, че всичко това няма значение. Статуквото на Позитано 20 бе циментирано от доста стабилна конфигурация на няколко групи интереси, които стоят плътно зад посочения за лидер Станишев. Схемата и преди, и сега се оказва функционираща, но въпросът е дали това е най-доброто за БСП и каква политика в крайна сметка прави червената партия. На Позитано 20 отдавна няма функциониращи вътрешнопартийни течения. Разнородните интереси в червената централа, които по времето на Георги Първанов бяха облечени в идейни различия, през последните година-две загубиха облика си. Различия продължава да има, но те се ограничават до твърде спорадични прояви на отделни червени активисти. Най-често екстравагантничи близкият до Александър Лилов депутат Янаки Стоилов. Негово беше предложението за провеждането на референдум за членството ни в НАТО, отправено от трибуната на Народното събрание по време на парламентарен дебат. Но БСП далеч не е приключила с идеологическите си лутания. Бавно и полека като че ли се наложи мнението, че червената партия вече не е онази организация, наследила негативните черти на комунистическата партия. Избирането на Станишев донесе надежди, че най-после червената партия ще се превърне в модерна европейска лява организация. Това обаче беше плод по-скоро на добре премерени имиджови ходове, а не на обективната реалност, и проблемът е свързан най-вече с делата, а не толкова с документите. Вярно, по времето на сегашния председател Нова левица стана асоцииран член на Партията на европейските социалисти, а Станишев - неин представител в международната организация. В Социалистическия интернационал БСП получи статут на наблюдател и се очаква скоро да стане пълноправен член. Сред постиженията на червения водач се нарежда задълбочаването на единението вляво, което беше залегнало като основна цел в конгресните документи. Станишев подмлади екипа си, като вкара няколко нови лица в Изпълнителното бюро, но това не доведе до кой знае какви качествени промени за червената партия. В синхрон с новите тенденции, които председателят се опитва да налага, той дори се качи с мотор на връх Бузлуджа и успя да сътвори още няколко подобни показни прояви. Оттук нататък обаче вътрешнополитическите действия на социалистите продължават да носят по-скоро наследството от близкото минало. По един от ключовите за страната въпроси - позицията по иракската криза, БСП не изневери на себе си. В крайна сметка червените лидери заложиха на антивоенните лозунги и демонстрации с надеждата, че така ще угодят не само на собствения си електорат, но и на всички антивоенно настроени избиратели. Е, поне на книга идейната рамка на БСП ще трябва да бъде променена по някакъв начин. През есента на миналата година социалистите започнаха повсеместна дискусия, която ще приключи тази есен. Тъкмо някъде около местните избори. Това ще бъде добър повод за равносметки в червените редици. На базата на тази дискусия ще бъде изработена най-после и нова програма на партията - нещо, което в БСП се канят да направят от три-четири конгреса насам, но или времето, или политическата воля за това все не им достигаха. Не че партийните документи имат чак такова значение за редовите граждани, но въпросът е в цялостната т. нар. модернизация на столетницата. Местните избори се очертават първото наистина сериозно политическо предизвикателство пред лидера Станишев. Драмите около номинациите по места се развихриха още преди няколко месеца. Станишев и екипът му взеха нещата в свои ръце, като наложиха механизъм за контрол на партийната централа над местните структури. Битките обаче тепърва предстоят, защото общинският вот за социалистите ще бъде важна проверка за парламентарните избори. Но в БСП никой не говори за смяна на председателя, ако социалистите претърпят провал наесен. Защото по-важната битка ще бъде за следващото управление. В духа на старата традиция в БСП и този път се заловиха да пишат управленски програми, за да покажат, че сериозно се стягат за властта. Спечелването й беше една от основните цели, записани в конгресните документи на БСП отпреди година. Ако има конфликти между лидера Станишев и другите червени водачи, той е точно по тази тема. Самоцелните напъни на заместниците на Станишев Румен Овчаров и Румен Петков за предсрочни парламентарни избори срещат отпора на председателя. От най-високата възможна партийна трибуна - пред Висшия съвет. Атаките обаче не спират. Безспорно е, че сегашното управление дава достатъчно поводи за опозиционни атаки, особено напоследък. Но конфликтът на Позитано 20 е по-скоро между отделните групи вътре в партията, отколкото чисто принципен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във