Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП САМА СИ НАПРАВИ КАПАНА

За четири години в опозиция лидерът Георги Първанов и приближените му укрепиха в някаква степен собствените си позиции в БСП. На 44-я конгрес на партията останалите от времето на Виденов кадри бяха отстранени от възловите постове. Подобна тактика се прилага във всяка партийна формация. В случая целта бе да се сведат до минимум проблемите около подготовката за изборите. Кадровите рокади в ръководните органи на БСП обаче се оказаха по-скоро с козметичен ефект. Местните структури, на които се крепи всяка партия, явно далеч не са под контрола на Позитано 20. Дори уставните промени, направени на конгреса, според които ВС избира водачите на листи и местата на коалиционните партньори, не можаха да наложат ефикасен контрол върху местните активисти. Стана така, че преди още червените редици да се консолидират, соцлидерите потърсиха възможности за разширяване на влиянието на БСП. Проблемите около подредбата на кандидатдепутатските списъци показа ясно, че столетницата не е достатъчно реформирана и не е готова да смени стария си модел на поведение. В резултат вместо новата коалиционна стратегия да разшири електората на левицата, тя демотивира част от по-крайно настроените си гласоподаватели.
Този факт нямаше да бъде толкова важен, ако не беше появата на царя. Но сега червените са заплашени да станат трета сила в следващия парламент.
Неспособността на ръководството да преодолее вътрешните противоречия и да стабилизира партията измести фокуса в предизборната подготовка от същностния въпрос - за какво се бори левицата.
В началото на кампанията Първанов най-сетне обяви, че една от целите на За България е спечелването на изборите. За разлика от Иван Костов, който постави основната задача на СДС - да постигне 121 места в следващото Народно събрание, Първанов реши да не определя по-конкретно позицията си. Запознати с партийните дела отдават това на обстоятелството, че ръководството на БСП не е съвсем наясно дали наистина иска властта, или не.
Месеци наред БСП-лидерите твърдят, че се стремят към широко коалиционно правителство. В съответствие с тази схема бяха изработени и кандидатдепутатските листи - с гражданска квота и с включването на хора от 15-те партии, въпреки че в крайна сметка представителството им бе намалено. В това някои съзряха опит за бягане от отговорност. Изглежда, политическите комплекси от провала на бившия премиер Жан Виденов още не са преодолени, червените водачи продължават да изпитват вина за случилото се и несигурност, че са способни пак да управляват.
Предизборната платформа на За България, съдържа няколко основни ангажимента: бързо икономическо развитие, по-високи доходи и социална сигурност, подобряване на качеството на образование, достъпно здравеопазване, изграждане на стабилна пенсионна система, борба с престъпността, членство в НАТО и ЕС и т.н. Все неща, които щедро се обещават от всички политици преди вота. Липсват обаче конкретните механизми за постигането на светлото бъдеще. На Националното съвещание на лявата коалиция така и не беше приета управленска програма като отделен документ, независимо че по него се работи от близо две години насам. На сбирката на левите лидери в Лесидрен беше обсъден поредният му вариант, преди отново да се върне за преработка. Различните виждания на участниците в За България за управление на държавата забавиха оформянето на документа и накрая доведоха до отпадането му на този етап от предизборната надпревара.
В крайна сметка БСП пак е изправена пред сложна ситуация. В зависимост от резултата на изборите под въпрос ще бъде поставена не само създадената с маса компромиси лява коалиция, но и стабилността в самата партия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във