Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП ПОД ЗВЕЗДАТА НА КОНГРЕСА

С нови сили и ентусиазъм за битки Българската социалистическа
партия посрещна първите работни дни на 1998 година. Вече няма
никакво съмнение, че месеците до май ще преминат под знака на
предстоящия партиен конгрес. Всички нови, стари и отречени социалистически
лидери застанаха на изходни позиции и нетърпеливо демонстрират
готовност за атака. За първи път от много години насам социалистическата
доктрина ще се превърне в откровен плацдарм за публичен двубой
на собствените й радетели. Майсторството в апаратните игри и строгата
дисциплина, които доскоро доминираха във вътрешнопартийните отношения,
не позволяваха развихрянето на такова открито съперничество. Днес
дисциплината е само конфузен спомен, а апаратните умения - излишни,
щом апаратът е дефектен.


Когато една организация е объркана и обезверена,
въпросите за нейното бъдеще, които имат еднозначен отговор, не
са много. Не се знае дори кой ще отиде на предстоящия конгрес.
Всъщност това е и


най-важният отговор, необходим за разгадаване на
предстоящото


Безспорно и Жан Виденов, и Александър Лилов се радват
на много повече подкрепа в провинцията, отколкото в столицата.
Това обаче съвсем не е достатъчно, за да им осигури необходимото
мнозинство и в конгресната зала през май. Напротив, най-вероятно
присъствието на техни съмишленици в НДК ще е прекалено скромно,
за да бъде изобщо забелязано, а още по-малко аплодирано.


След като в най-трудния момент успяха да подредят
предизборните парламентарни листи по собствен вкус, днес за Първанов
и Добрев едва ли ще представлява сериозен проблем да организират
избора на конгресни делегати. Няма много поводи за съмнение, че
зала едно на Двореца на културата ще е препълнена с хора, верни
на новата линия. Единствената вероятност Георги Първанов
да не бъде преизбран за шеф на партията е, ако самият Добрев иска
това.


И въпреки че нещата изглеждат доста предначертани,
битки и емоции ще има. Ще се задълбочават конфликти и ще се прекарват
разграничителни линии. На предстоящия конгрес Първанов ще се бори
не за собствената си кариера, а за утвърждаване на новата партийна
доктрина. Затова е необходимо първо да покаже, че тя не е чак
толкова стряскащо нова. Симпатизантите и членовете на столетната
партия не обичат новаторството, а само радикализма. Като рационален
човек на науката за Георги Първанов беше много трудно да схване
нежната хармония в това противоречие. Поведението му през последните
седмици обаче показва, че вече е успял да се абстрахира достатъчно
от логиката на научното познание и все по-успешно се трансформира
в модерен ляв лидер. От пълнотата на тази метаморфоза
ще зависи и утвърждаването му като наше момче в очите
на редовите партийци. Но нашето момче трябва преди
всичко да говори с езика на редовите партийци, да изразява техните
емоции и да удовлетворява техните очаквания. Когато постигне всичко
това, за Първанов ще е абсолютно безпроблемно с наши
думи да обясни, че дори и най-десният консерватизъм си е наша
идеология, а какво остава пък за любимата му социалдемокрация.


Най-убедителното качество в старата партия е да
си е наше. Разсъждението щом си е наше, може да бъде
каквото си иска, ние си го тачим е основен мотив за мобилизация
на вътрешнопартийна подкрепа. Ето защо


най-важното е да се очертаят границите на нашето


На първо място най-наше е миналото от
1944 до 1990 година. Затова всичко по-късно и по-ново е чуждо
и враждебно. Символът на тази прииждаща враждебна стихия е Съюзът
на демократичните сили. Но СДС е и нашият враг. И
точно защото е наш, и е познат, и всички социалисти
са свикнали безкрайно с него, съюзът е най подходящият обект за
мобилизиране на партийното единство. БСП ще застане монолитна
зад своя лидер Георги Първанов, ако той я поведе срещу собствения
й враг.


Другата граница на нашето е собствеността.
Най-болезнено и интимно този проблем се изживява в областта на
земеделието. Затова и едноименното министерство вече се оформи
като основен прицел на атаките на партийния шеф. Според думите
на самия Първанов там ще бъдат потърсени първите поводи за гласуването
на вот на недоверие към синьото правителство.


Третата разграничителна линия на нашето
е отношението към Русия. Позабравеното обръщение дядо Иван,
едва ли бе случайно изтървана фраза в експозето на Иван Генов
пред журналисти миналия вторник. Честванията на 3-и март със сигурност
ще са много удобен повод за демонстриране на още по-сърдечни отношения
с братушките - определение, което със сигурност няма
да бъде пропуснато в изказванията на социалистическите лидери
по повод годишнината от Освобождението на България от османско
робство.


Проблемът с договарянето на руския газ, който в момента
затруднява правителството, на пръв поглед също е удобен повод
за очертаване на третата разделителна линия, но в същност далече
не е така.


Газът и Мултигруп


противопоставят доста интереси в елитните среди на
Социалистическата партия. Нека си припомним, че Румен Овчаров
оглави Министерството на енергетиката доста след началното сформиране
на правителството на Жан Виденов, и то точно заради силния натиск
на Андрей Луканов. Първанов и Добрев пък свалиха Жан Виденов,
но изолираха хората на Луканов и никак не се чувстват обвързани
с техните интереси. Така че когато става въпрос за газ, Русия
се възприема по различни начини от социалистите. Затова много
по-удобно и безопасно е да се говори за исторически традиции
в отношенията между двете страни, отколкото за политическите
и стратегическите интереси в сделката с газа. Вероятно това е
и причината специалистът по международни отношения Иван Генов
да замени в публичното пространство експертната позиция на прекалено
обвързания, не само с газа, Румен Овчаров. Освен това мотивът
Русия си е наш брат, защото си е наш брат, звучи много
по-убедително за всеки истински социалист, отколкото
всякакви газови, икономически и рационални обяснения.


Георги Първанов и хората му вече все по-дълбоко очертават
посочените граници на нашето. В този процес Жан Виденов
с всяка нова изява като че ли все повече изостава. А последните
му одобрения на методите и решенията на премиера Иван Костов просто
наляха цял язовир вода в мелницата на Първанов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във