Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП ОБЪРКА СТЪПКАТА

Вместо гол във вратата
на противника Първанов заби топката в собствената си мрежа. Гласуването
на искания вот на недоверие към правителството на Иван Костов
се превърна в демонстрация на пълната изолация и абсолютната политическа
неадекватност на Демократичната левица. Не само защото поиска
вота в този, а не в друг момент, не защото избра тези, а не други
мотиви, а защото не събра смелост да изиграе играта си докрай.
Две напред, една назад не е стъпката на победата.


Политиката е трудна и
капризна игра и явно някои от българските политици все още не
са успели да усетят нейните тънкости. Тук всеки ход има своето
значение само ако е изигран в точното време и в необходимата последователност.
А решението на социалистите да искат гласуване на вот на недоверие
към кабинета съдържаше поне две грешки още отсамото начало.


Тази атака завари абсолютно
неподготвена дори и най-разпалената част на лявата публика. Искането
за сваляне на правителството е много разпространен механизъм за
действие на опозиционните партии в целия демократичен свят, но
прецизното му прилагане не е чак толкова просто. Преди всичко
е необходимо продължително и ескалиращо подгряване
на общественото мнение. Необходимо е да му се внуши, че решаването
на даден въпрос е от жизненоважно решение за нацията в този момент
и че управляващите не са способни да го решат. И чак когато поне
в част от избирателите тези съмнения узреят в сериозна убеденост,
се иска гласуване на недоверие. Независимо какъв ще е резултатът
от гласуването, политическата сила, която е инициатор на атаката,
натрупва огромен брой точки в обществения си престиж. Тя е успяла
да убеди обществото, че живее с пулса на неговите проблеми, че
следи внимателно процеса на управление, дори когато не е на власт
и е готова винаги да реагира, когато някой се опита да накърни
интереса на избирателите. Това са основните внушения, които цели
всяка кампания за предизвикване на вот на недоверие към правителството.


Кое от тях успя да постигне
инициативата на Георги Първанов? Дали тревогите на Социалистическата
партия за състоянието на здравеопазването съвпаднаха с тревогите
в ежедневието на българина? Отговорът е - не. Или по-скоро никой
не успя да си зададе и да си отговори на този въпрос опоради липса
на време. Нямаше подгряваща кампания, която поне да
се опита да внуши на българина, че това е един от най-сериозните
му проблеми днес. Не може в момент, когато общественото
мнение е прегряло на тема газ, да очакваш конкретни отговори за
лекарствени хапчета. В подобна ситуация те възприемат, меко казано,
или за доста разсеян, или за прекалено нахален. Подобно впечатление
остави и парламентарната група на Демократичната левица с подбора
на времето и темата за обвиненията си.


Всички наблюдатели и политици
са категорични, че голямото чудо беше адресирано не
към цялото общество, а единствено към членовете на БСП и към делегатите
на наближаващия конгрес. Но какъв може да е вътрешнопартийният
ефект на този ход, след като външният бе изцяло пародиен? Спечели
или загуби Първанов по стръмния път към собствения си стол? Най-неочакваният,
но затова пък най-верният отговор е - нито едното, нито другото.
В политиката печелят и губят ЛИДЕРИТЕ. А Георги Първанов е от
тези скромни, толерантни, възпитани и любезни хора, които не умеят
да бъдат герои дори и в собствените си очи. Към такива
личности политиката е безразлична. Тя не ги дарява нито с бляскави
победи, нито с шумни провали. Тя просто спокойно минава покрай
тях в търсене на истинския водач. Така че Първанов
продължава тъжния си път към поредния партиен конгрес. Дали ще
падне, или ще остане на червения престол, не зависи от него, а
от тези, които стоят зад него. Не зависи от него и това, какво
ще се случи във Социалистическата партия в дните до конгреса.
Не зависи от него и какво ще се случи с прословутото й единство
веднага след това.


Много объркана и явно
все по-неадекватна, уморената столетница неуверено върви към четиридесет
и третия си конгрес. Какво очаква да й се случи там самата тя
все още не знае. Надеждата, която я крепи в този тежък поход,
е, че някъде в бъдещетое нейният нов лидер, нейният мечтан водач.
Когато го намери, БСП най-после ще е отново готова да се бори
за властта. Но дотогава има много време и пътят пред нея изглежда
безкрайно дълъг.

Facebook logo
Бъдете с нас и във