Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП НАЛОЖИ ПОЛИТИЧЕСКИЯ НИХИЛИЗЪМ

Йордан Соколов, председател на 38-ото Народно събрание и заместник-председател на СДС, пред в. БАНКЕРЪ


Г-н Соколов, спомняте ли си как започна политическия ви път?


- Не зная дали това може да се смята за начало на политическия ми живот, но си спомням, че през 1990-а група адвокати отидохме в Националния координационен съвет на СДС и предложихме услугите си на юристи и на граждани.


Тогава вече бяхте ли решил, че политиката ще бъде новото ви призвание?


- Не. Но нещата се развиха много бързо. Станах юридически съветник на президента Желев, след това и член на първата Централна избирателна комисия. Такива бяха времената.


Това означава ли, че не е имало строго определен момент, в който сте били изправен пред избор - да се отдадете или не на политиката?


- Напротив. Решението ми да стана министър на вътрешните работи в първото демократично правителство на Филип Димитров за мен беше доста трудно и драматично. Дадох си сметка, че това ще ме откъсне от адвокатската професия, която с много любов бях упражнявал трийсет и седем-осем години. После станах член на НКС на СДС. През 1994 г. станах депутат и оглавих парламентарната група на СДС в 37-ото Народно събрание. На последната конференция на съюза бях избран за заместник-председател на СДС, а сега съм и председател на Народното събрание...


Има ли разлика в усещанията между времето, когато бяхте председател на опозиционна парламентарна група, и сега, когато сте шеф на цялата институция?


- Като опозиция в 37-ото Народно събрание ние имахме много благоприятно поле за изява, защото мнозинството управляваше погрешно и дори престъпно. Това ни даваше богата възможност за критики и за изяви. За съжаление не успявахме да бъдем особено полезни, тъй като социалистите нито веднъж не се вслушаха нито в предложенията, нито в предупрежденията ни. Мнозинството не обърна никакво внимание например на предложението на СДС за преодоляване на зърнената криза. Същото беше отношението им към предложението ни да се преустанови финансирането на губещи банки - точно когато управителят на БНБ заяви, че Първа частна банка се намира в тежка ликвидна криза, Централната банка продължаваше да я рефинансира с десетки милиарди лева. Искахме БНБ да престане да подпомага банки, за които вече се знаеше, че са пред фалит. Ние предупредихме и за неудачния избор на Бистра Димитрова за председател на ДСК. Тъй като тя е човек на Мултигруп, беше съвсем ясно, че чрез нея ще се наливат пари от ДСК в групировката. Впоследствие това стана точно така, но тогава никой не пожела да чуе нашите предупреждения. И това не беше изолиран случай. Нито веднъж мнозинството не обърна внимание на предложенията ни.


В днешното Народно събрание нещата са съвсем различни. Ние винаги търсим възможност за съгласие и консенсус. Гласуванията за държавния герб, за Декларацията за българо-руските отношения, доклада на временната комисия Антимафия прекрасно демонстрират това. В това Народно събрание управляващото мнозинство се стреми към съвсем нов начин на действие, който да не позволи да стигнем до грешките на предишния парламент.


Почти една година заемате председателското кресло - как бихте определили разликите между предишното и сегашното Народно събрание?


- Основната разлика между 37-ото и 38-ото Народно събрание е, че предишният парламент работеше в системно нарушение на правилника. Днес няма такива случаи. Въпреки че се чуват обвинения за противното, мисля, че те не са състоятелни. Това, че връщам някои въпроси на народни представители към министрите, е резултат на моето задължение да следя въпросите да са правилно адресирани и да съответстват на изискванията на правилника. Много често например, в опити да се търсят по-големи политически дивиденти, въпросите са отправени към министър-председателя, въпреки че са по-скоро от компетентността на съответния министър. Така че наистина има случаи, в които аз връщам въпроси, но това е съвсем добронамерено и в съответствие с правилника.


През последните години българското общество стана свръхкритично към народните представители, нещо, което не се наблюдава в другите държави. Как си обяснявате тази особеност?


- Действително, у нас отношението към депутатите и дори към институцията Народно събрание е доста негативно. Пресата например непрекъснато обсъжда депутатските заплати, въпреки че те далеч не са сред най-високите в държавната сфера. Спомням си и темата с мерцедесите. В другите държави няма такова отношение. Дори в малка Литва, която също е във валутен борд, всеки народен представител разполага с кола. В много държави заплатите на депутатите са значително по-високи от средните за страната, в някои страни на всеки народен представител дори му се полага жилище и това се смята за напълно нормално.


Според мен негативното отношение към Народното събрание беше насаждано съвсем съзнателно от БСП още от 1990 година. Социалистите съзнаваха, че е трудно да управляват парламента, когато в него демократичните сили имат мнозинство.




Искате да кажете, че БСП съвсем съзнателно се е стремяла да компрометира новата политическа класа в България?


- Да. Това са същите хора, които при тоталитарния режим бяха свикнали да използват Народното събрание само като фигурант. То имаше две сесии в годината. Всяка сесия с по един ден и всички гласуваха автоматично. Тези същите хора днес не могат да приемат истински демократичните и работещи институции. Ето така аз си обяснявам налагането на политическия нихилизъм, на който сме свидетели през последните осем години.


А как според вас е възможно да се възстанови авторитетът на политическите институции в страната?


- Авторитетът зависи най-вече от работата на самите институции. Ако става дума за народните представители, всички ние си имаме доста слабости. Много от депутатите рядко влизат в пленарната зала. Сериозен недостатък е и навикът да се гласува с чужди карти. Все още не успяваме да се преборим с него. Това като че ли започва да се превръща в нещо съвсем естествено за българския парламент. Друга слабост на работата ни е затрудненото контактуване на депутатите с избирателите. Ние се стремим да създаваме условия, които да улесняват този процес, защото това най-вече е основната предпоставка народните представители да имат по-висок рейтинг. Ето защо не приемам обвиненията за колите и мерцедесите. Депутатите трябва да имат възможност да пътуват из страната и из избирателните си райони. Има възможност от икономии да си осигурим пари, за да купим още коли. Само за една година успяхме да икономисаме над три милиарда и осемстотин милиона лева от парламентарния бюджет. Това ще улесни връзката между избиратели и представителите им. Нали това е най-важното.


Как успяхте да спестите толкова пари?


- Нямаме преразход по нито едно перо. Икономисали сме от представителни пари и задгранични командировки. Въпреки че след излизането на България от международната изолация от времето на 37-ото Народно събрание контактите ни с други държави са много повече, все пак успяхме да реализираме от десет милиарда бюджет за миналата година три милиарда икономии. Медиите обаче не забелязват това. Подминаха и факта, че всички депутати дариха тринайстата си заплата на детски и старчески домове.


Но всички твърдят, че медиите са прекалено благосклонни към управлението на СДС...


- Не мисля, че е така. Представата, че работим в медиен комфорт и че всичко се представя в розова светлина, е само един от митовете на опозицията. Аз като председател на Народното събрание нямам основание да съм доволен от отношението на медиите - нито към институцията, нито към нейната дейност. Опозицията се стреми да внуши, че медиите служат на правителството и на парламентарното мнозинство. Но е достатъчно да се разгърнат вестниците, да се погледнат предаванията на Националната телевизия и радиото, за да се убедите, че този медиен комфорт изобщо не съществува. Впрочем поради това имаше и наказани журналисти - заради неверния начин, по който се представят събитията.


Не е ли парадоксално, че в България още няма наказани сериозни финансови и икономически престъпници, а има журналисти по затворите?


- Парадоксално е. Макар че журналистите трябва да разберат, че не могат да бъдат по-различна категория хора, с повече права от останалите граждани. Съществува декларация на Варшавската сесия на организацията за сигурност и сътрудничество в Европа със специална препоръка националните законодателства да не предвиждат затвор за журналисти. Мисля, че това трудно ще се приеме в България. След като в нашия Наказателен кодекс съществува престъплението клевета и за всички извършили го граждани се предвижда лишаване от свобода, журналистите не могат да бъдат изключение, защото това би противоречало на конституцията. Когато един журналист тиражира някаква клевета чрез огромния тираж на национална медия, отговорността му е огромна. Парадоксът на нашата съдебна система не е в осъждането на журналисти, а в неосъждането на явни и очевидни престъпници. Парадоксът е, че можело шеф на пирамида, откраднал 400 млн. лв., да бъде осъден, без да бъдат разпитани всичките няколко хиляди души вложители.


Какви по-съществени действия и решения трябва да очакваме в следващите седмици?


- Веднага след Великденската ваканция трябва да закрием Националния център за изследване на общественото мнение и да създадем отдел към Народното събрание, който няма да харчи стотици милиони за безсмислени социологически проучвания. Този отдел ще прави обществени проучвания преди гласуване на основни законопроекти, които засягат голям брой хора, като данъчните законопроекти например. Не по-малко важно е също да се проучи дали един вече приет закон се е оказал ефективен, как е възприет, дали се прилага правилно и носи ли конкретна полза. Ако проучването констатира, че определен закон не работи добре, Народното събрание трябва да понесе отговорността си за недоброто качество и да го промени. Ето такъв център за анализи, прогнози и проучвания, и то по конкретно поставени от парламента проблеми, ще бъде много полезен и за обществото, и за народните представители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във