Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП МЕЖДУ ОПТИМИЗМА, ОТЧАЯНИЕТО И ВЛАСТТА

България е един от най-странните примери на промените в бившия съветски блок. Сред основните черти на българската специфика без съмнение е феноменът БСП - единствената бивша комунистическа партия, която не се разпадна или разцепи и която продължава да носи в себе си широк спектър от несъвместими политически тенденции - от комунистически до либерални. Тъкмо тази дълбока вътрешна противоречивост, с която са принудени да се съобразяват и лидерите й, прави толкова труден отговора на въпроса каква партия е БСП? Това, което е ясно, е, че монополистът в българското ляво пространство вече не е просто бившата БКП, но и още не е автентична социалдемократическа партия от типа на реформираните й централноевропейски посестрими. Иначе казано, БСП е нещо между старото и новото, за което не е ясно как, защо и накъде се променя в дадения момент. За същността на една партия обикновено се съди по изказванията на нейните лидери и по политиката, провеждана от тях. Последното е особено важно, защото именно осъществяваната политика е от значение за обществото. Но колко и да е независима партийната върхушка, тя не е и не може да бъде нещо коренно различно от партийната членска маса. Тя е принудена да се съобразява с редовите членове и симпатизанти, чиито гласове в края на краищата определят житието и битието на лидерите. В българското общество битува представата за членската маса на БСП като за монолитна, застаряваща и носталгична общностобърната към миналото и неспособна да приеме неизбежността на промяната. За такъв възглед има сериозни основания, но ако той се приема сам по себе си, без аргументи и факти, отразяващи неизбежните промени, ще останем на нивото на стереотипното мислене. Въпросът накъде гледа масовият привърженик на БСП - към бъдещето или миналото, оптимист или песимист е той, придобива още по-голямо значение, като се има предвид водещата позиция на партията в обществените нагласи и заявеното намерение да управлява България, дори от позициите на абсолютно мнозинство в следващия парламент. Две изследвания, представени наскоро пред обществеността, ни предлагат два доста различни портрета на БСП. Първото е проведено от Центъра за социална интеграция под ръководството на Живко Георгиев, а второто е осъществено по нестандартна американска методика от агенция Еврика. Различията в изводите на двете проучвания са толкова дълбоки, че бихме могли да се запитаме дали анкетираните са привържениците на една и съща партия. Според първото изследване за първи път от 15 години насам левицата се превърна от партия на социалния песимизъм и носталгията в партия на социалния оптимизъм, а електоратът - от спринтьор в бегач на дълги разстояния. Това е оценката на социолога Живко Георгиев, който смята, че членовете и симпатизантите на левицата се разделят с носталгията към миналото. Според него това чувство вече е забравено, защото дори сред по-възрастните привърженици на БСП вече няма що-годе разумен човек, който си мисли, че има връщане назад. Изводът на Георгиев е, че в БСП вече няма разделение между млади и стари, консерватори и реформатори. Въпреки това социологическото проучване за кадровата политика на БСП (проведено от 1 до 31 октомври тази година между 339 представители на местния елит на БСП - хора на изборни длъжности на общинско и областно ниво в 16 града без София), показва, че застаряването на членовете в столетната партия е основна негативна тенденция. В БСП младите все още не се чувствали уютно. Независимо от това драстично били променени представите за необходимите персонални качества, на базата на които БСП трябва да построи кадровата си стратегия и политика. Елитът на БСП се социалдемократизира, стреми се към провеждане на реална политика, а не към борба за власт... Огромната част от него - над 70 %, принадлежи към средната класаТова са добре реализирали се в професионалната си област хора, в мнозинството си с висше образование, твърди Живко Георгиев. Именно затова, според него, кадрите на червената партия били оптимисти за бъдещето си. От Позитано 20 не пропуснаха да представят политическите си изводи от изследването. Резултатите показват, че БСП е модерна европейска партия, коментира председателят Сергей Станишев. Според второто изследване - на агенция Еврика - БСП е партия на отчаяните и обезверени хора. Резултатите от проучване на жизнената перспектива (проведени сред 800 столичани) показват, че бедните стават все по-бедни, а богатите все по-богати и че се размива представата за средна класа. Пасивните и немислещи за бъдещето хора стават все повече. Психологът Иван Игов от Еврика коментира, че бедният човек е научен да очаква друг да вземе решение вместо него. Игов допълва, че по-голямата част от социалнослабите в столицата са хората от третата възраст и от постоянния електорат на БСП. Те смятат, че животът не им предлага добра перспектива. Те не виждат светлина в тунела, твърди Игов. Разбира се, две изследвания сами по себе си трудно биха могли да представят изчерпателна картина на сложен и противоречив феномен като БСП. Още повече че първото все пак е поръчано от БСП, а агенцията, направила второто, се прочу преди местните избори в София с бомбастичните прогнози в полза на НДСВ, които после - меко казано - не се подвърдиха. Любопитно е обаче да видим как представителите на соцелита тълкуват данните от изследванията. Според Михаил Миков - заместник-председател на парламентарната група на Коалиция за България и член на ВС на БСП, най-бедните и най-нискообразованите хора не гласуват в посока на идеи, заложени от левицата. А това абсолютно опровергава тезата, че привържениците на БСП са най-големите песимисти. Най-големите песимисти винаги чакат чудо. Привържениците на БСП са най-големите реалисти. Депутатът от левицата Янаки Стоилов смята, че е необходимо БСП да получи категоричната подкрепа на хората, които се смятат за ощетени през годините на прехода, т.е. на огромното мнозинство от българските граждани. Заедно с това обаче БСП трябва да обърне специално внимание на тази група от българското общество, която най-бързо се ориентира в променящия се свят и в промените в българската действителност, която носи познанията, способностите и енергията да модернизира страната. Това е много трудно, тъй като понякога има противоречия между очакванията и нагласите на тези две групи.На въпроса какъв все пак е истинският облик на БСП, депутатът от левицата Иво Атанасов отговаря така: Не знам как да ви кажа с една дума, защото това е голяма партия. В нея има много партии и много мотиви за членуване, а не само позицията в скалата бедни-богати. Тук има традиции, има ценности. И богат човек може да членува в БСП, ако споделя ценности, които има една лява партия, каквато е тя. Ако се опрем на нейните исторически традиции, тя е единствената партия, която е правила политика в интерес на обикновените хора. И това все повече ще се припомня от избирателите, защото при никоя друга партия за 125 години в България обикновените хора не са успели да направят нещо в живота си, както при БСП, преди БКП.Както се казва, може би голяма част от привържениците на БСП наистина искат да се освободят от носталгията по миналото, но пък лидерите им, изглежда, нямат интерес от това. Защото именно носталгията е един от инструментите за приглушаване на дълбокото социално разслоение вътре в БСП - факт още от времето на Жан Виденов, когато доби популярност определението, че БСП е едновременно партия на червените бабички и на червените мобифони. Сега различията още повече са се задълбочили. Положението се усложнява от завръщането на бившата номенклатура и на нейните потомци, които вече имат контрол над партията и над нейната политика.В края на краищата обаче портретът на една партия не се изчерпва с това, което нейните членове мислят за себе си или за партията си. Важно е мнението на останалата част от обществото за нея, а и отношението на другите партии. Днес на Позитано 20 им харесва да играят ролята на предопределения победител, но това не може да промени факта, че мнозинството от българското общество упорито отказва да припознае БСП като модерна, реформирана лява партия с евроатлантическа ориентация. Въпреки електоралното си превъзходство БСП все още не е желан партньор за останалите политически сили. Дори такъв велик комбинатор като Ахмед Доган е крайно предпазлив и е много вероятно да се измъкне от коалиция с левицата, ако има някакъв друг реалистичен вариант за участие във властта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във