Банкеръ Weekly

Общество и политика

БСП Е КАТО РИМОКАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА

Неочаквано затишие внезапно погълна предконгресните емоции в Социалистическата партия. Осиротяха страстите, думите и протестите на лидерите й. Останаха без душа дори лозунгите на непоколебимите симпатизанти. Отново рожби на нищото завладяха интелектуалния устрем на Позитано 20. Лишени от живец и хъс документи, започнаха да отегчават информационното любопитство на обществото. А когато на Позитано се настани нищото, най-добре е наблюдателите да са готови за всичко.


Под безличното спокойствие на повърхностните пластове вероятно кипи ожесточена предизборна надпревара. Ако се съди по думите на запознатите, засега тя е много повече ожесточена, отколкото резултатна. Според други дори не е и ожесточена. Според трети пък изобщо няма надпревара.


Както винаги, истината вероятно е някъде по средата, но тъй като е повече от сигурно, че настървени политически амбиции в партията, пък и около нея има предостатъчно, тогава се ражда въпросът - какво обуздава тяхната ярост?


Най-вероятният отговор е - липсата на пари, или още по-точно на много пари, за да се купи победата. А лицето на победата, за различните интереси в партията, има различен образ. За едни това е Първанов с нов технократски екип, за други това е Първанов с нов генералски екип, за трети - това изобщо не е Първанов.


Само малко повече от месец преди конгреса си старата партия продължава да отказва да се занимава с вътрешните си проблеми. На 22 март ще се проведе поредният пленум, но отново единственият повод ще е отчитането на дейност. Този път кухата тема ще бъде коалиционната политика на партията. Куха, защото в такъв далечен от всякакви избори момент тази тема е лишена и от същност, и от реализъм, и от оригиналност. На редовния партиен брифинг миналия вторник Мирослав Попов се опита да обясни пред журналистите как би могла да се напълни с някакво съдържание прекалено абстрактната засега идея за новата коалиционна политика на столетницата. Според неговото обяснение партията трябва да се опита да консолидира левите сили в страната от пет основни посоки. Това означава отляво да потърси комунистическите партии, отдясно някоя социалдемократическа. Третият лъч на социалистическия интерес е насочен към БЗНС-ата и най-вече към неудачния досега опит на Яни Янев за обединяването им. Интригата на цялата схема обаче като че ли се крие в последния лъч. По думите на Мирослав Попов той е съсредоточен върху либерално-патриотичното крило на политическия спектър. Без да е изречено ясно, изглежда че по този начин лидерите на БСП се опитват да дадат шанс на Димитър Иванов за друга форма на политическо участие. Помним, че той беше доскорошен шеф на Политически клуб Стефан Стамболов, който през 1994 се обедини с други близки до Мултигруп политически формации - като Отечествения съюз, Демократичен съюз на жените и Българска партия либерали. Новообразуваният тогава Патриотичен съюз отново бе под управлението на Димитър Иванов. Днес същият Иванов е в управителния екип на Движението за обновяване на БСП, а предложението на Изпълнителното бюро звучи като покана за връщане към един незабравен още спомен за коалиционно сътрудничество.


Това обаче е само едната позиция в партията и въпреки че тя, изглежда, се поддържа от самото ръководство, никак не е сигурно, че е и на мнозинството в партията. Още по-невероятно е, че отборът на бившите ще се съгласи с нея.


Според някои твърдения новата стара армия се готви за сериозна офанзива на предстоящия конгрес. Според други обаче това са само хаотични желания и едва ли ще успеят да се консолидират в конкретни насоки, за да се превърнат в ефективни атаки.


Все по-убедително става усещането, че на приближаващия конгрес няма да се случи нищо интересно. Или по-точно - нищо зрелищно. Заболяването на Николай Добрев прави тези очаквания още по-реалистични. При всички случаи то ще е причина за премълчаване на въпроса за вината за четвърти февруари. Така до голяма степен конгресът става безсмислен. Той не може да послужи като поле за реабилитация на Жан Виденов поради причината, че е прекалено късно за това, но няма да може да донесе и дивиденти на Първанов - поради невъзможността да се опровергаят обвиненията за връщането на мандата.


И все пак до самия конгрес трепетното очакване на наблюдателите няма да утихне. Изненадите са специалитет на всички български политици. Нищо че най-често те единствено губят от това. А прозрението на Мирослав Попов звучи като най-правдоподобната прогноза: Партията е като Римокатолическата църква - тя е непогрешима; тя има монопол над правото за опрощение; тя взима, но никога не дава; нея я уважават даже и онези, които не вярват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във