Банкеръ Daily

Общество и политика

Бръснарят срещу фризираните медии

Пореден знаков законопроект позиционира бизнесдепутатът Делян Пеевски в центъра на битката за медийно влияние. След законотворческия си дует с Йордан Цонев и след триото с Хамид Хамид по банкови и офшорни въпроси Пеевски се изяви вече в квартет - пак с  депутат от ДПС - партийната пиарка Велислава Кръстева. Парламентарната им инициатива е актуална, но нито е нова, нито е изненадваща. На прицел е собствеността върху медиите, чието изясняване и осветяване е една от дежурните теми на прехода.  

Внасянето на законопроекта в Народното събрание беше съпроводено с позиция на Пеевски относно мотивите и целта на предложените промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. От тях става ясно, че вносителите залагат на прилагания в досегашните случаи  похват "С техните камъни по тяхната глава". Редом с довода за осигуряване на прозрачна медийна среда вносителите поясняват, че отвръщат на атаките на конкуренцията срещу медийната непрозрачност.

От една страна, е подчертано изискването за "задължително оповестяване на действителната собственост и на непазарното финансиране на всички печатни и електронни медии, включително и на онлайн изданията".  Веднага след това е добавено, че "законопроектът ще преустанови и спекулациите на определен кръг медии, финансирани основно от подсъдими лица или чуждестранни грантове, че в България медийната среда е непрозрачна и че собствеността в медиите била неясна". И за да е напълно ясно, че Пеевски отвръща персонално на противниците си, той пояснява, че "същият кръг от медии вече повече от десет години непрестанно генерира фалшиви новини за мен и издателския ми бизнес".

Не е пропусната и препратка към досегашните му законодателни инициативи с аргумента за разкриване  на манипулациите и лъжите чрез изнасяне на цялата истина за авторите им и техните зависимости. Тук нещата набъбват до "участниците в престъпната приватизация, ограбила националния капитал, истината за разграбването на активите, финансирани с парите на вложителите в КТБ, истината за кукловодите на българския преход, оплели държавата чрез икономически зависимости и медийни манипулации, които години наред си бяха присвоили ролята на обществен ментор и целенасочено заблуждаваха хората".  

Ходът на Пеевски и компания е естествено продължение на реакцията им след представената преди месец от критичния към него Съюз на издателите в България "Бяла книга" за свободата на медиите в България. В нея се иска Европейската комисия да започне международно разследване за концентрация на медийна собственост и нелоялна конкуренция на медийния пазар у нас. Както и че ако проблемите в тази насока не бъдат решени, свободните медии в България ще изчезнат напълно.

Наред с обективните икономически фактори в книгата Пеевски беше посочен изрично като основен виновник за срива на България в класациите за медийна свобода. От европартньорите беше поискано да изпратят независими наблюдатели и дори международни прокурори, които да проследят в детайли всички обвинения и предварителни разследвания срещу журналисти и издатели в България. Искането явно е реакция, която последва от  водените от прокуратурата и антикорупционната комисия производства срещу бизнесмена Иво Прокопиев.

Яростната реакция на Пеевски срещу изявата по време на европредседателството подсказа, че е уязвен и ще търси реванш. Прокопиев, Огнян Донев и Сашо Дончев бяха заклеймени като изнервени до краен предел олигарси от  задкулисието, излезли на светло, за да представят пред Европа поредния си "пасквил". Позоваването на бизнес интересите им пък беше комбинирано с уверението на Пеевски, че, за разлика от тях, той не е част от прехода. Нахокани бяха политическите проекти ДСБ и "Да, България", както и мрежите от зависими НПО-та за уличен натиск. За капак проявата беше сравнена с фамилна среща на мафиотите от филма "Кръстникът", на която лисвал "само Вашият създател - "Капо ди тути капи" Иван Костов".

Същината на тези престрелки се разминава поначало с предмета на внесения законопроект. Предназначението на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения не е да урежда прозрачността на медийната собственост. Той регламентира реда за задължително предоставяне и съхраняване на печатни и аудиовизуални произведения, включително и такива на електронен носител в държавни ведомства, с цел да бъдат съхранени като част от националното културно наследство.

Добавка в закона с цел прозрачност на медийната собственост беше направена шумно през 2010 г., и то само по отношение на печатните произведения. Съгласно нея издателят на произведени в Република България периодични печатни произведения е длъжен да публикува в първия брой за всяка календарна година информация, идентифицираща действителния му собственик. В случаите, когато издателят е публично дружество по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по националното си законодателство, за информация, идентифицираща действителния му собственик, се смята посочването на компетентната институция, под чийто надзор се намира дружеството.

При промяна в информацията това трябва да бъде съобщено в първия брой на печатното произведение след настъпването й. Издателите пък трябва в седемдневен срок от отпечатването на първия брой на печатното произведение за всяка календарна година да подават в Министерството на културата декларация, която идентифицира действителния му собственик. Както издателите, така и министерството трябва да поддържат тази информация на своите сайтове. Предвидена е и административно-наказателна отговорност за неизпълнение на горните задължения - глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лева.

Предлаганите сега промени разширяват тази уредба по отношение на разпространителите и крайните продавачи по веригата, както и въобще до доставчиците на медийни услуги. Специално за разпространителския бизнес, за  чието монополизиране упрекват Пеевски отдавна, е предвидено наред с действителния собственик да бъде деклариран броят на обектите за продажби на дребно. Има и изричен антимонополен текст, който задължава Министерството на културата да сезира Комисията за защита на конкуренцията при наличие на разпространител с търговска дейност в повече от 1/3 от всички обекти на продажби на печатни издания в страната.

Предложена е и законова формулировка на понятието за медийно финансиране, насочена срещу грантовите медии. С нея то е определено като "всяко безвъзмездно получаване на парични средства или имущество и/или всяко друго получаване на парични средства, независимо от използваната правна форма, извън приходите от обичайната дейност на доставчика на медийни услуги, както и всички получени заеми извън банковите кредити". Дали от недоглеждане, или нарочно, не е предвидена обаче административно-наказателна отговорност за неизпълнение на горните задължения.

Макар  и със спорна ефективност, предложената уредба очевидно не е измислена за една нощ. От една страна, тя не предвижда санкциониране на грантовите медии, нито оспорва източниците им на издръжка. Както те, така и размерът й не се и укриват - от години донор № 1 е Фондация "Америка за България", която обявява предварително дългосрочните си ангажименти с довода за подкрепа на демокрацията и свободата на словото. Същественото е дали ще се стигне до разкриване на истински собственици, прикрити зад подставени лица, включително в офшорки.

Досегашната практика сочи, че подобни изисквания не смъкват паравана пред реалната собственост. В същото време е пределно ясно, че с нея са наясно широк кръг лица - и дори да не бъде обявена официално, става публична тайна. При това най-любопитно е положението не при частните печатни медии, а при електронните. И едва ли е случайна последната изява в тази насока на вицепремиера Валери Симеонов, който заяви в прав текст, че е неясна  собствеността на най-голямата от тях - bTV. Във връзка с атаката на грантовия сектор срещу подкрепата на властта за концесионера на ски зоната в Банско - "Юлен" АД, Симеонов направи паралел със "собственика" на телевизията.

"Кои сме ние, че да им даваме отговор?! Ние сме изпълнителната власт. Офшорните фирми не са забранени. Ами знаете ли например, че bTV е регистрирана в офшорна зона, и когато отидохме да видим адреса й, се оказа фризьорски салон. "Свръхобективната bTV е собственост на синджир от офшорни фирми от София през Амстердам, та чак до Бермудските острови. На последния адрес вместо лъскав офис на международна медийна корпорация открихме селски фризьорски салон. Представяте ли си - селски бръснар е собственик на bTV?! И тези роптаят за прозрачност и обективност... Офшорката вика: Дръжте офшорката! И нито дума не споменават за друга фирма - "Седем осми". Уж на Слави Трифонов, пък с пари от офшорната "Фулмът Ентъртейнмънт" от Делауеър - да се чете Дарлавер!", изригна Валери Симеонов.

От своя страна Пеевски очевидно се чувства спокоен за медийната си собственост, която е регистрирана на негово име в България и е финансирана с банкови кредити. Както и при законопроекта срещу вторичното разграбване на КТБ съвносителите подхождат обаче избирателно за първичното. С пари от банката бяха кредитирани водещи медийни групи с явната цел да осигуряват информационен комфорт на властта. Някои фалираха, но Пеевски излезе невредим от срива на банката. И не само запази, но и разшири бизнеса си след рефинансиране на кредитите си към нея. Това съвсем  не означава обаче, че медийната му група оцелявапо пазарни правила, тъй като изданията са на загуба, а кредитите трябва да се погасяват.В крайна сметка същественото в случая е не кой е добрият и кой - лошият, а кой кого сред олигарсите на прехода.
 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във