Банкеръ Weekly

Общество и политика

Брокери в храма

Тази седмица изтече срокът, който правителството на Република Кипър даде на православната църква да изчисти неплатените си данъци към държавата в размер на 169 млн. евро. Преди това правителството на Гърция обяви, че ще обложи с 20% данък приходите на църквата от даването на нейни имоти под наем, предвиден бе и 10% данък върху паричните дарения и 5% налог върху даренията на недвижимо имущество. Накрая се стигна до компромис - 10% данък върху приходите от наеми и по 0.5 върху даренията.
За разлика от църквите на Рупублика Кипър и тази на Гърция, Българската православна църква (БПЦ) не плаща никакви данъци, установи проверка на БАНКЕРЪ. И не защото е освободена от налози върху отдаваните под наем имоти и стопанската дейност, която развива и която не е свързана с богослужението, а защото митрополитите си правят оглушки. БПЦ ежегодно получава и държавна субсидия (за тази година сумата е 1.5 млн. лв.). Църквата ни е най-едрият земевладелец в държавата и в момента отдава под аренда хиляди декари ниви и гори. В нейно владение са и атрактивни имоти в цялата страна, които също отдава под наем. За паркингите, ресторантите, магазините и банките, които се помещават в имотите на Светия синод, митрополиите или църквите би следвало да се плащат данък, но божиите служители са над тези светски дреболии.
От 2005 г. църквата е освободена и от данък върху производството и търговията със свещи и църковна утвар и никой не може да каже колко печели от тази търговия. Цените на кръщенките, сватбите и погребенията непрекъснато растат и не подлежат на данъчен контрол. Покрай обсъждането на поредния пакет от антикризисни мерки идеята на депутати за въвеждане на касови апарати в храмовете бе посрещната на нож от синодалните старци. Реакцията им не бе изненадваща, защото това би означавало контрол над приходите и намаляване на печалбите на храмовете, от които зависят парите за свещенически заплати.
Висшият клир има съвършено различни приходоизточници. Отвъд имотните занимания митрополитите ни най-много да се сетят за въвеждане на вероучение в светските школа или да заклеймят някоя поп звезда или поредния гей парад. Ако някой духовник се захване с истинско милосърдие и открие сиропиталище или комуна в храм, начинанието му никога не среща благословията и помощта на висшия клир, който е зает с най-важните църковни дела - като управление на върнатите вече имоти.
Кой притежава църквите?
Според архивите на БПЦ преди национализацията във владение на църквата са били 329 436 дка ниви, лозя и ливади на обща стойност около 1 000 000 лева. Манастирите са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, по 3000 дка гори и ливади и 17 000 дка пасбища. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но БПЦ все още очаква да й бъдат върнати около 2000 дка земи в регулация.
Битките във висшия клир са свързани най-вече с имотите в София, които би трябвало да носят най-големи приходи. И ако до 2004 г. Светият синод можеше да се оправдава за неизгодните сделки с разкола и разколниците, сега причините са други, твърдят юристи. Въпреки провежданите конкурси за наем владиците често пренебрегвали най-добрите оферти в името на други интереси, твърдят свещеници. Близо година ресторант Петър I (софиянци го помнят като Попското), който се намира в сърцето на София, не работи, което показва, че синодът няма належаща нужда от пари. По време на разкола Инокентий прибираше по 5000 долара месечно от руския ресторант. Помещението, в което се намира ресторант Хепи в центъра на София, също е владение на църквата. Петстотин долара е бил и месечният приход от магазин на бул. Христо Ботев. Мексиканският ресторант плащал на църквата по 2000 долара. А бившият офис на СИБанк от 1600 кв. м по необясними причини стоя четири години празен. Докато синодът реши да го даде на кипърска офшорка, която пък го преотдава.
От БПЦ категорично отказват да съобщят и стойността на наемите от Хепи и Флокафе срещу църквата Света Неделя в столицата. Владиците мълчат и за преведените на Руската православна църква 1 100 000 долара през 1997 година. Парите са от договор за наем с БРИБ на ул. Съборна 11 А.
Имотният регистър се бави
През декември 2008 г. Шестият църковно-народен събор все решение за създаване на единен регистър на църковните имоти, а задачата бе възложена на Димитър Секулов, който е отговорник за имотите в Светия синод. До ден днешен подобен регистър не е създаден. По съвършено неясни правила митрополити дават църковни имоти за строителство на спа комплекси, ветрогенератори и хотели. Единствено Ловчанският митрополит Гавриил бе решил да даде част от Чекотинския манастир за старчески дом, но частната фирма Пашев фреш, с която сключи договор, до този момент нищо не е направила.
Ако Светият синод направи класация на митрополитската имотна активност, то Кирил Варненски със сигурност ще я оглави.
Първото му начинание в тази посока бе свързано с връщането на собствеността върху манастира Св. Пантелеймон край Преслав. Дядо Кирил игра на търг и срещу 664 000 лв. успя да спечели превърнатия в почивна база манастир. Пред БАНКЕРЪ митрополитът каза, че вече се е сдобил с разрешение за проектиране и няма да се откаже от възстановяването на манастира.
Дълбока тайна остават сделките с имоти на Пловдивския митрополит Николай. Бизнесменът Георги Гергов отрече да е получил 300 дка църковни земи край с. Крумово. Служители от синода твърдят, че преди време Николай поискал да се гласува решение за 50-годишна аренда на други земи в полза на Петър Манджуков, но Висшият църковен съвет не дал зелена светлина на проекта. Безспорен факт е само, че пловдивският владика гали суетата си с подарен часовник Вашерон Константин, че се придвижва из епархията със спортно БМВ, Ауди А8, джип шевролет и хюндай.
Заменки и странни сделки
Не така словоохотлив бе Кирил Варненски по други две сделки - тази в каварненското с. Рогачево, срещу която се обявиха настоятелите, и тази до Евксиноград. Край Рогачево се оказа, че църковна земя с пазарна оценка около 200 000 лв. бе заменена за 9 дка терен, оценен на 20 000 лева. Митрополит Кирил неохотно обяснява: Един руснак се опитваше да ръководи (става дума за украинец), има договори, ама не за всичко трябва да се говори, защото може да се навреди. Десетина дни след замяната на терена се оказа, че новите му собственици - няколко фирми за търговия с храни и горива, собственост на украински граждани, я даряват на 22-годишен младеж, управител на Боксов клуб в Елхово. Според разследване на Би Ти Ви след смяна на още няколко собственици земята е ипотекирана срещу 200 хил. евро.
Дядо Кирил не крие, че има проблем и с друг екстравагантен проект - съчетаването на СПА комплекс, духовно-просветно-рехабилитационен център и ваканционно селище, за които той предостави 13 дка църковна земя до своята морска вила. Резиденцията на владиката се намира до двореца Евксиноград край Варна. Инвеститор на ваканционното селище Св. Анна се оказа софийското дружество Билд ресурс. В момента по няколко български и руски сайта тече продажба на апартаменти в комплекса. Цената на двустаен е 103 000 евро. Дядо Кирил твърди, че фирмата, с която е сключил договор за строителство, не не си е довършила работата, и не крие, че обмисля да се обърне към съда.
Подобно съдружие струваше около 2 млн. лв. на Рилския манастир. Покойният игумен Йоан Драговитийски регистрира дружество Рилски манастир ООД, в което съдружници бяха Рилският манастир и фирмата Дару-АВ. Дядо Йоан апортира в дружеството десет хотелиерски и търговски обекти и 2893 дка манастирска земя. ООД-то тегли 1.3 млн. долара кредит от БЗК за разширяването на х. Рила, който се превръща в луксозния хотел Царев връх. Пет години по-късно обаче дядо Йоан, без знанието на съдружниците си, отдава под аренда търговските обекти около манастира, които е вкарал в ООД-то като апортна вноска. Ходът му разгневява съдружниците от Дару, които свикват общо събрание и изключват Божия служител. Междувременно пълна финансова ревизия на дружеството установява, че за четири години от дълга към банката са платени едва 782 442 . щ. долара и че задълженията на манастира са нараснали на 1.7 млн. лева. След дълга съдебна сага едва преди две години манастирът успя да си върне хотел Царев връх.
Битката за венчавки и екскурзоводи
В момента няколко манастира водят битка с туроператорски фирми те да ползват техните екскурзоводи. Преди това Светият синод бе забранил венчавки в трите патриаршески манастира - Рилския, Троянския и Бачковския. И в двата случая се оказа, че отново иде реч за пари, които да влизат в касата на митрополиите. Забраната за сватби в Троянския и Бачковския манастир падна, след като игумените им приеха да купуват венчални свидетелства от Пловдивската и Ловченска митрополии и за всяка венчавка да внасят по 5 лв. там.
Размахът на бизнес проектите на част от митрополитите през последните две-три години подсказва, че сферата на духовните ценности на църквата все повече се стеснява, за да бъде заета от амбицията за превръщането на БПЦ във важен фактор от икономиката.
При това без излишни разходи за данъци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във