Банкеръ Weekly

Общество и политика

БРИТАНСКАТА ДВУПАРТИЙНА СИСТЕМА Е В ТЕЖКА КРИЗА

У нас често се говори, че в българския политически пейзаж няма дясно и ляво, тъй като обществото ни не е достатъчно стратифицирано. Като образец за завист и подражание обикновено се сочи най-старият двупартиен модел в света - този на Великобритания. Парадоксът обаче е там, че този модел вече... не съществува.Над половината британци бяха против войната в Ирак. Резолюцията в подкрепа на Тони Блеър за намесата в Близкия изток мина само благодарение на гласовете от опозиционната Консервативна партия. Британският премиер от дълго време насам е под постоянния обстрел на собствените си съпартийци, което е само един от симптомите за отдавнашната криза в Лейбъристката партия. И не само в нея.Още по-тежка е ситуацията при консерваторите. Най-старата политическа партия в света, чиято традиция се изчислява на 302 години, не само претърпя две тежки изборни поражения, но и престана да е основният изразител на опозиционните настроения. Според британските анализатори програмата й не предлага никакви стойностни решения. Същевременно партията се разяжда от лидерски амбиции и междуличностни конфликти. Известният консерватор Тим Йо дори твърди, че през настоящата година ще се реши дали партията изобщо ще продължи да съществува. Проф. Пол Уайтли от университета в Есекс също смята, че торите могат да се маргинализират като една от двете основни политически сили и да бъдат заменени от други формации.Парадоксалното е, че сегашните трудности на консерваторите се коренят в успехите на Маргарет Тачър. Именно тя формулира четирите принципа, които наследниците й дълго време спазваха като догми: независимост от икономическата и преди всичко монетарната политика на ЕС, специални отношения със САЩ, ограничаване на социалната държава и неутрализиране на синдикатите.Част от тези принципи бяха откраднати от лейбъриста Блеър, който не само изостави социалистическата реторика, но и по същество пласира Лейбъристката партия вдясно от центъра, изтласквайки консерваторите уж още по-надясно. Същевременно, оставайки заложници на доктрината Тачър, торите постепенно изгубиха някогашния си прагматизъм и гъвкаво приспособяване към променящите се условия, които винаги са били тяхната сила. В бъркотията се стигна дотам, че консерваторите на свой ред започнаха да възприемат старите лозунги и позиции на лейбъристите. Днес те искат увеличаване на държавните средства за здравеопазването и образованието, повишаване на пенсиите, премахване на платеното обучение в университетите, разширяване на пряката демокрация. При подобни левичарски забежки нищо чудно, че финансовият свят отказва на партията кредити и това я принуждава да разчита само на постъпленията от членския внос и държавната дотация.Навремето политологът проф. Майкъл Оукшорт, днес покойник, бе казал: Консерваторството не е вяра или доктрина, а стремеж. Стремеж към властта. И наистина - за периода между 1886 и 1997 г. консерваторите не са били на власт само 20 години. През 1997 г. лейбъристите им нанесоха най-тежкото изборно поражение от 1832 г. насам. Понастоящем торите нямат в Камарата на общините нито един депутат от Шотландия и Уелс и разполагат само със 17 представители на градовете. Така те се превърнаха в партия главно на Централна Англия, на по-възрастните поколения, в партия селска и провинциална.Но лейбъристите също си имат своите трудности. Преди няколко години Блеър отмени блоковото гласуване при изборите за партиен лидер, премахна параграф 4 от устава, който предвиждаше национализация на промишлеността, остана твърд и неотстъпчив при голямата стачка на пожарникарите. С това той си спечели симпатиите на истаблишмента и дори на част от консерваторите, но не и на мнозина от съпартийците си, които не могат да се примирят с одесняването на тяхната формация. Според редица британски анализатори войната в Ирак може само да ускори разпада на Лейбъристката партия, което също се смята за въпрос на време. След премиера щели да тръгнат най-вече т.нар. блеъровски чада, тоест младите политици от двете изборни победи от 1997 г. насам. Тези чада са най-вече млади, образовани хора, които третират политиката като средство за лична кариера, а не като обществена мисия. Рамо до рамо с тях могат да се окажат и немалко дисиденти от Консервативната партия, които не са съгласни със стагнацията в мисленето и антиевропейските нагласи на своите лидери.По този начин, твърдят политолози, остатъците от очистилата се от Блеър и блеъризма Лейбъристка партия биха могли да се върнат към своите корени. Кой би могъл да ги оглави? Може би сегашният лорд канцлер на държавната съкровищница Гордън Браун, който отдавна мечтае да стане премиер. В състезанието за лидерското място не е за пренебрегване и Джон Прескът, определян често като трейдюнионистки талисман, чието поведение няма нищо общо с това на Блеъровите мазници. В тази обновена партия биха намерили своето място и заклетите противници на войната от Консервативната партия.С какво ще приключи този двупартиен хаос? Според Матю Парис, известен журналист, бивш депутат от Консервативната партия, Тони Блеър трябва да мине на страната на... консерваторите. Това е много по-лесно, отколкото изглежда на пръв поглед, пише той в седмичника Спектейтър. И рисува следния сценарий.Един хубав ден премиерът Блеър заявява в парламента с присъщата си самоувереност, че за него не е морално да управлява страната с подкрепата на опозицията, а не на собствената му управляваща партия. На него му е писнало от съпартийците му, които само дебнат за какво да го нападнат. След което заявява, че е бил дълги години в опозиция и затова е наясно с какви големи трудности се бори Консервативната партия. На нея й липсва духът на промяната, но в редиците й има предостатъчно способни хора. Точно на тях може да се опре възраждането на консерватизма. Ето защо и той възнамерява да се отдаде на тази кауза.Както се казва - това без коментар. Уж звучи невероятно, а ето че самите британци го обсъждат като съвсем реална възможност. И дори припомнят казуса с Чърчил, който на три пъти е сменял партийната си принадлежност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във