Банкеръ Weekly

Общество и политика

БРАТОВЧЕДИТЕ ОТ ДЪЛБОКАТА ПРОВИНЦИЯ

Точно преди една година за първи път прекрачихме прага на 38-ото Народно събрание и положихме своята клетва. Мисля, че това е достатъчен период, за да преценим дали сме успели да изпълним клетвата си и да увеличим престижа на институцията. С тези думи Екатерина Михайлова започна преди два дни доклада си по случай навършването на една година от работата на парламента. Народните представители отбелязаха рождения си ден със специално заседание, на което присъстваха президентът Петър Стоянов и целият министерски екип.


За управляващото мнозинство на Обединените демократични сили и за цялото общество годишнината от работата на новия парламент е повод не само за хвалби и самочувствие, но и за анализи, оценки и изводи. Разбира се, в тържествената атмосфера прозвучаха преди всичко достойнствата в работата на институцията. Единствено председателят на Демократичната левица като че ли изцяло съсредоточи изказването си върху неудачите на депутатите и точно това превърна рационалния иначе поглед в повърхностно и блудкаво политиканстване. И все пак, ако излезем от контекста на непримиримите политически позиции, 38-ото Народно събрание наистина се оказа различно. Според Александър Томов например то е по-спокойно, по-работещо. Екатерина Михайлова го нарече по-диалогично. Тези констатации са верни. Атмосферата на сегашния парламент сериозно се отличава от конфронтационния стил на работа на досегашните. И въпреки че и днес продължават безсмислените пререкания в пленарната зала, те не успяват да деформират цялостната атмосфера.


За една година 38-ото Народно събрание е приело 145 закона, 118 решения и три декларации. То е инициирало и приело два пъти повече нормативни актове от 37-ото народно събрание. Един акцент, който председателят на мнозинството Екатерина Михайлова направи в изказването си и който е доста показателен за различния стил на отношенията между депутатите в сегашния парламент. Според нея за първата година от своята работа предишното събрание е приело един единствен закон, предложен извън правителството и управляващото мнозинство. Става въпрос за Закона за защита и социална рехабилитация на инвалидите.


Годишнината си днешните депутати посрещат с 16 закона, предложени от опозиционните политически сили и подкрепени от мнозинството. Същевременно обаче притеснително голям продължава да е броят на законите, съставени от правителството. В такъв тежък момент на преход това може и да е нормално, но, така или иначе, българският законодател започва все повече да възприема себе си не като инициатор и творец на нормативния живот на държавата, а като помощник и придатък на изпълнителната власт. Този новопридобит комплекс, изглежда, ще проличи много ясно след двайсетина дни, когато ще се анализира едногодишната работа на правителството. Именно в тези анализи ще проличи напълно освободената от отговорност позиция, която депутатите все по-упорито си запазват.


Безспорно символ на новия стил на работа ще остане приемането на Закона за герба на Република България през лятото на миналата година. Този факт е много показателен не само заради постигнатото пълно съгласие, но и заради това, че други народни събрания вече се бяха провалил и в опитите си да постигнат същия резултат.


Новият парламент отвори врати не за да продължи работата на предшествениците си, не за да довърши тяхното начинание, а именно за да е нов, да е различен и


да сложи край на създадения до този момент парламентарен нихилизъм


Успяха ли народните избраници да изпълнят тези свои задачи? Отговорът не може да е изцяло категоричен, но е обнадеждаващ, по-скоро - да. Разбира се, една година не е много време, а оставащите три до края на редовния мандат са напълно достатъчни сегашният отговор да получи своето отрицание. Изглежда обаче, че това народно събрание няма да разочарова драстично избирателите. Може би защото те вече са се уморили да бъдат разочаровани, а може би защото самите политици са се отегчили да бъдат разочароващи.


Безспорно е едно, парламентът е най-публичната институция. Единствено тук се вижда целия път на вземане на решение - каза Екатерина Михайлов, и едва ли някой ще и опонира, че това е основната причина хората да са толкова критични и взискателни към избраниците си. Тази критичност няма да се промени, нито интересът към взетите решения. Единственото, което се нуждае от промяна, е поведението на самите депутати.


Българските политици все още приличат на далечни провинциални братовчеди на европейските си колеги. Тази прилика се определя не само от външния вид, на който много от тях обръщат прекалено много внимание, а най-вече от дребнавия и тесногръд манталитет, на който повечето от народните ни представители продължават да робуват. И точно това робство сериозно обвързва 38-ото Народно събрание с неговите предшественици. За една година политическите сили, тяхното поведение, стил и директиви като че ли успяха да се променят. Надеждите ни са, че за още една година ще се променят и политическите мъже, а не само копринените им вратовръзки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във