Банкеръ Weekly

Общество и политика

BRAICH VS. BRAICH

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН РАЗВОД СПОРЕД СЪДИЯТА КЪРТИС


Компютърната мрежа Интернет съдържа много истории, които заслужават да бъдат разказани. Във виртуалното пространство обаче се съдържа и информация, която според нашите представи е твърде деликатна, за да бъде публично достояние. Източник на следващите редове е страницата на Върховния съд на Британска Колумбия, където са публикувани мотивите на съдията Къртис по бракоразводното дело между Ъруин Брейч, известен у нас с желанието си да притежава Плама - Плевен, и Химко - Враца, и съпругата му Кулбиндер Синг Брейч.


Двамата се женят на 22 февруари 1980 г. в Юма, щата Аризона. По това време съпругата на Ъруин - Кулбиндер, е учителка в Калифорния, а той работи в родния си град Мишън, Британска Колумбия. Семейството започва да живее в Мишън, където се раждат и двете им деца - дъщерята Талия през 1983 г. и синът Ъруин през 1985 година. През 1991 г. семейството се премества в Ла Хола, Калифорния, но три години по-късно съпрузите заявяват желанието си да се разведат. Оттогава се проточват дълги съдебни процедури първо в САЩ, а след това в Британска Колумбия, където Ъруин Брейч успява да премести делото. Накрая епопеята е увенчана с решението на съдията Къртис от 22 юли 1997 година.


Както при всеки развод и тук основните проблеми са два - децата и парите. През август 1994 г. Ъруин Брейч отвежда със себе си сина и дъщеря си в Британска Колумбия. Според съдията Къртис тяхното връщане в САЩ е било невъзможно, въпреки желанието на съпругата на Брейч поради проблеми с имиграционните власти. Кулбиндер, която тогава има правото да се грижи за децата, е принудена да се върне в Канада и заживява заедно с тях във Ванкувър. В този период по решение на американски съд Ъруин Брейч плаща 10 хил. долара месечна издръжка на съпругата си и децата си. Кулбиндер се опитва по всякакъв начин да се върне с децата си в САЩ, но Ъруин твърди пред съда, че това ще затрудни изключително много връзката му с децата. В своите мотиви съдията Къртис заявява, че предвид семейните проблеми преместването на децата, които тогава са съответно на 12 и 14 години, би било неудачно. Още повече че те се справяли много добре в училище. Така децата остават при майка си, а Ъруин Брейч получава всички права да се грижи за тях и да ги вижда, когато пожелае.


Много по-сложен обаче е проблемът с разделянето на собствеността. Както заяви самият Брейч пред в.БАНКЕРЪ, по време на делото в САЩ съпругата му е поискала 27.5 млн. долара плюс месечна издръжка от 24 900 щ. долара. Докато на делото в Британска Колумбия сумите са доста по-ниски. Като наследник на своя баща Брейч получава дял от създадения от баща му тръст. Собствеността в него е разделена между първата съпруга на Хърман Брейч и нейните три дъщери и втората му съпруга и нейните шест деца. В началото на 1994 г. по-голямата част от активите на тръста са продадени за 15.6 млн. долара. От тази сума Ъруин Брейч получава първо 726 000 долара, а след това още 490 000 долара. Последната оценка по време на делото през 1997 г. на това, което е останало от тръста, сочи стойност от 11 млн. долара. Съдията Къртис преценява, че съпругата на Брейч няма право да претендира за дял от тази собственост, защото доходът не е бил използван за издръжка на семейството. В мотивите пише още: Ъруин Брейч е допринесъл значително за увеличаване на наследството на баща си чрез своята работа... Той ще има нужда от тази собственост, за да възстанови финансовото си положение. След раздялата между двамата през 1994 г. Брейч прави финансови операции, в резултат на които загубва 1.6 млн. долара. Общата стойност на активите на семейството по време на развода е 7 770 000 долара. Най-голяма стойност има Braich Investments Inc., в която акции има и братът на Ъруин - Хърман. В края на 1997 г. Брейч възнамерява да изкупи дяловете на брат си за 1.2 млн. долара. Собствеността в Старлайт Драйв на името на Taler Capital Corporation e платена от Брейч чрез заеми. Към 30 април заемите му към тази корпорация са били 2 430 000 щ. долара. По-голяма част от тези пари пък са заети от Braich Investments Inc., откъдето идват 2 155 455 щ. долара.


Ъруин Брейч има дял и в жилищния комплекс Sturgeon Point MURB. Инвестирайки там, той намалява облагаемия си доход за 1980 г. с 1 765 000 щ. долара, което му спестява плащане на данък от 880 000 щ. долара.


Съдията Къртис преценява, че след разделянето на имуществото Кулбиндер Брейч трябва да получи 2 млн. долара, значително по малко от исканите в началото 27.5 млн. долара. По време на делото Брейч заявява, че живее от заеми взети от членове на семейството му и се опитва да възстанови своя бизнес. Към 30 ноември дълговете на Брейч са 4 600 000 долара, но съдията не е притеснен от това и твърди, че според него в скоро време той ще печели около 150 000 долара годишно. Другата победа на Брейч е, че намалява издръжката на жена си и децата си от 10 000 долара месечно на едва 1717 долара плюс здравните осигуровки и таксите за училище.


Така представените факти поставят много въпроси, но подсказват и някои възможни отговори. През 1976 г. Ъруин Брейч е декларирал приходи от 112 811 долара, които растат през годините, за да достигнат до 327 354 долара през 1985 и до 2 434 052 през 1993 година. От цитираните операции става ясно, че Брейч е използвал различни възможности, за да намали облагаемите си доходи, правейки различни инвестиции. Никак не е случаен и фактът, че след развода всичките му фирми са с офшорна регистрация. Брейч вероятно разполага с нелоши финансови ресурси и годишните му доходи не трябва да служат за ориентир в това отношение. Може би неговата главна задача по време на процеса е била да намали максимално дължимата издръжка, което и успява да направи. В интервю за в.БАНКЕРЪ Брейч потвърди намерението си да се бори за Плама - Плевен, в съда и да участва в повторния търг за Химко - Враца. Колко пари е приготвил за тези начинания и къде се намират в момента те ще покаже близкото бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във